НАП: Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и прилагане на специален режим в Съюза по ЗДДС

Изх. № М-94-В-666

Дата: 07.02.2022 г.

ЗДДС, чл. 14, ал. 1;

ЗДДС, чл. 14а;

ЗДДС, чл. 17, ал. 2;

ЗДДС, чл. 20б;

ЗДДС, чл. 28;

ЗДДС, чл. 152, ал. 7, т. 2;

ЗДДС, чл. 156;

ЗДДС, чл. 159, ал. 4;

ЗДДС, чл. 159, ал. 11;

ЗДДС, чл. 168а;

ДР на ЗДДС, § 1, т. 10;

ППЗДДС, чл. 21, ал. 1;

ППЗДДС, чл. 119, ал. 2 ;

ОТНОСНО:вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), място на изпълнение на същите, определяне и прилагане на прага от 10 000 евро по чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, прилагане на чл. 14а, ал. 6 от ЗДДС относно считан за доставчик субект,регистрация за прилагането на специален режим в Съюза по чл. 156 от ЗДДС

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № .../... г. е заведено Ваше запитване, в което във връзка с изменения и допълнения в ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.), касаещи специалния режим за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и вътрешни дистанционни продажби на стоки по Глава осемнадесета от ЗДДС и допълнителни уточнения, направени в телефонен разговор, е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество, установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, регистрирано по ЗДДС лице, извършва търговия на стоки на стойност под 150 евро през платформите на Амазон, ИБей и през собствен онлайн магазин, като стоката преди извършване на доставката към крайния клиент е изпратена от територията на страната. Получатели по доставките са физически лица в Европейския съюз и извън него. Сумарно продажбите през всички интерфейси надхвърлят 10 000 евро (собственият онлайн магазин тепърва се разработва и засега оборотът за тази година е не повече от 1 000 лв.). Освен това дружеството продава през платформата на Амазон през два фулфилмънт центрове в Германия и Обединено кралство Великобритания (като съответно дружеството има и регистрации за целите на данъка върху добавената стойност в тези държави), като стоката преди извършване на доставката към крайния клиент е изпратена от територията на страната до двата фулфилмънт центрове в Германия и Обединено кралство Великобритания.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте по същество следните въпроси:

1. Какви задължения ще възникнат за дружеството след 01.07.2021 г., ако продължи дейността си по този начин?

2. Ако дружеството продава само през платформите на Амазон и Ибей, нужно ли е да се регистрира за прилагане на режим в Съюза или в този случай задължението да събира и внася дължимия за извършваните доставки данък върху добавената стойност в различните държави членки е само на платформите и дружеството няма задължение да се регистрира за прилагане на режим в Съюза?

3. Ако дружеството се регистрира за прилагане на режим в Съюза в страната, то трябва ли да прилага режима за всички, извършвани от дружеството продажби, включително и за тези през платформите на Амазон и Ибей, и следователно да събира, декларира и внася дължимия за доставките данък върху добавената стойност или дружеството ще събира, декларира и внася дължимия за доставките данък върху добавената стойност само за продажбите, направени през собствения на дружеството онлайн магазин, а за продажбите през платформите това ще се прави от самите платформи?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:

По първи въпрос:

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в ДВ., бр. 104 от 08.12.2020 г. (ЗИД на ЗДДС), в ЗДДС са направени изменения и допълнения, които влизат в сила от 01.07.2021 г., като са въведени разпоредби на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (Директива 2017/2455) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Директива 2019/1995). Същите касаят вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и прилагането на специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.

С направените промени дистанционните продажби на стоки са дефинирани по нов начин в чл. 14 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1.стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

2.получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:

а) нови превозни средства, или

б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Видно от изложеното в запитването, доколкото е посочено, че дружеството ще извършва продажби на физически лица в Европейския съюз, като ще използва платформите/електронните интерфейси на Амазон и Ибей, както и собствен онлайн магазин, приемам, че получатели по доставките, които ще извършва дружеството, ще са данъчно незадължени лица. Също така, доколкото в запитването не е посочено дали се прехвърля от дружеството собствеността върху стоките - предмет на извършваните от него доставки на данъчно задължените лица, които управляват електронните интерфейси, чрез които се извършват тези доставки, в конкретния случай - Амазон и Ибей, за целите на настоящото становище се изхожда от допускането, че не се прехвърля собствеността върху стоките от дружеството на тези лица.

При доставка/продажба на стока (стоката не е ново превозно средство, или стока, която се монтира и/или инсталира от или за сметка на доставчика, или стока, която е предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети) от дружеството на данъчно незадължени лица, като стоката се изпраща или транспортира от дружеството или от негово име, включително когато същото се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, ще е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС.

Следва да имате предвид, че в случаите, когато стоките се изпращат или транспортират от територията на страната до територията на трета страна или територия, няма да е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС. В тези случаи би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, съгласно която облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. За прилагането на нулевата ставка доставчикът следва да разполага с посочените в чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) документи. В противен случай за доставката следва да бъде начислен данък върху добавената стойност със ставка на данъка 20 на сто, доколкото мястото на изпълнение на тази доставка на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е на територията на страната. По отношение на данъчното третиране на доставките на стоки, чието изпращане или транспортиране започва от територията на Обединено кралство Великобритания, е приложимо законодателството на тази държава, която е трета страна от 1 януари 2021 г. (чл. 168а, ал. 1 от ЗДДС). Следва да имате предвид, че когато обект на доставка са стоки, които се изпращат или транспортират от или до Северна Ирландия, за целите на ЗДДС Северна Ирландия се смята за територия на държава членка (чл. 168а, ал. 2 от ЗДДС).

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 от закона е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Видно от цитираната норма, мястото на изпълнение на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките.

Следва да се има предвид, че с чл. 20б от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., е предвиден праг за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба мястото на изпълнение на тези доставки е в държавата членка, в която е установен доставчикът, когато едновременно са налице следните условия:

1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;

2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;

3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

Видно от текста на разпоредбата на чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за да е приложим прагът от 10 000 евро, стоките при вътреобщностните дистанционни продажби на стоки следва да бъдат изпращани или транспортирани от територията на държавата членка, в която доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, до територията на друга държава членка и лицето следва да е установено само на територията на една държава членка, т.е. да няма постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС на територията на друга държава членка.

Предвид изложеното, ако извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., и дружеството е установено на територията на друга държава членка чрез постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, за тези доставки предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг не е приложим. В този случай след 01.07.2021 г. за дружеството във връзка с извършваните от същото вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на държава членка и изпращането и транспортирането им завършва в държава, различна от държавата членка, включително България, от която са изпратени или транспортирани, би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, съответно в която е и мястото на изпълнение на тези доставки. В тази връзка дружеството трябва да се запознае със законодателството на държавите членки, в които възниква задължението му за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност.

В случай че извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., и дружеството не е установено на територията на друга държава членка чрез постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, но стоките, на които изпращането или транспортирането завършва в друга държава членка, се изпращат или транспортират от територията на друга държава членка, а не от България, където дружеството е установено по седалище и адрес на управление, стойността без данък върху добавената стойност на същите не се включва при изчисляване на предвидения с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг. В този случай след 01.07.2021 г. за дружеството във връзка с извършваните от същото вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на друга държава членка (различна от България, а в конкретиката на казуса от територията на Германия), и изпращането или транспортирането им завършва в държава, различна от държавата членка, от която са изпратени или транспортирани (например в Полша), по начало би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, съответно в която е и мястото на изпълнение на тези доставки (в примера - в Полша), при това преди извършване на първата доставка. В тази връзка дружеството трябва да се запознае със законодателството на държавите членки, в които възниква задължението му за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност. В този случай следва да се има предвид, че само за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., при които стоките се изпращат или транспортират от територията на България, където дружеството е установено по седалище и адрес на управление, предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг е приложим, съответно тези доставки до достигане на прага от 10 000 евро са с място на изпълнение на територията на страната. Данъчните основи на извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на Германия и изпращането или транспортирането им завършва в държава, различна от тази държава членка, от която са изпратени или транспортирани, в примера в Полша, не се включват при формирането на прага по чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС. Прагът се изчислява за съответната година, а не за период от дванадесет последователни месеца, като се взема предвид общата стойност без данъка върху добавената стойност на далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, които се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по установяване на доставчика, и вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на страната. Т.е., не се следи праг за всяка държава членка по местоназначение поотделно, а прагът е общата стойност без данъка върху добавената стойност на извършваните от лицето доставки, за които изпращането или транспортирането започва от територията на страната (България), за които се прилага прагът, независимо в коя държава членка завършва изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките.

В случай че извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и същите надвишават определения с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., стойностен праг на продажбите за предходната или текущата календарна година, то същите ще са с място на изпълнение на територията на държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките. В тази връзка за дружеството би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответните държави членки, в които е мястото на изпълнение на тези доставки (в които завършва изпращането или транспортирането на стоките).

Доставките на стоки, чието изпращане или транспортиране започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в конкретния случай - Германия, не са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. Същите са с място на изпълнение на основание чл. 32, пар 1 от Директива 2006/112/ЕО на територията на Германия и за тях е приложимо законодателство на тази държава членка.

Следва да имате предвид, че в случаите, когато преди да бъдат извършени доставки към данъчно незадължените лица стоките, предмет на доставките, се изпращат или транспортират от или за сметка на дружеството за целите на неговата икономическа дейност от територията на страната до склад на територията на друга държава членка, в конкретния случай - Германия, в която лицето е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност, дружеството следва да отчете вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, съответно да отчете в Германия вътреобщностно придобиване по законовия текст от германското законодателство, аналогичен на чл. 21 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО).

По втори и трети въпрос:

Съгласно чл. 14а, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя (чл. 14а, ал. 2, второ изречение от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.).

Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс (чл. 14а, ал. 2, първо изречение от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.). В разпоредбата на чл. 5б от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026), към която препраща чл. 14а, ал. 15 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., са посочени условията, при наличието на които се счита, че електронният интерфейс не улеснява доставката. Съгласно чл. 5б, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 данъчно задълженото лице (което управлява електронен интерфейс) не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени всички от посочените по-долу условия:

а) данъчно задълженото лице не определя нито пряко, нито непряко което и да е от условията, при които се извършва доставката на стоки;

б) данъчно задълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с разрешаването на фактурирането на разходите на клиента във връзка с направено плащане;

в) данъчно задълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с поръчката или доставянето на стоките.

Следователно, по аргумент за противното на чл. 5б, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026, данъчно задълженото лице (което управляна електронен интерфейс) улеснява доставката на стоки, когато е изпълнено някое от посочените по-долу условия:

а) данъчно задълженото лице определя което и да е от условията, при които се извършва доставката на стоки;

б) данъчно задълженото лице е ангажирано с разрешаването на фактурирането на разходите на клиента във връзка с направено плащане;

в) данъчно задълженото лице е ангажирано с поръчката или доставянето на стоките.

Съгласно чл. 14а, ал. 5 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. доставки, които се улесняват от данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, са доставките на:

1. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;

2. дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни, или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, от данъчно задължено лице, независимо дали е установено, или не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;

3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1, т. 3 от закона, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят - данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз;

4. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, когато основният доставчик е данъчно задължено лице, установено на територията на Европейски съюз, и/или на дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро.

Съгласно чл. 14а, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., основен доставчик е данъчно задълженото лице, което доставя стоки или извършва дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни или територии, чрез използване на електронен интерфейс. В случая, изложен в запитването, доколкото дружеството доставя стоки чрез използване на електронен интерфейс - Амазон и ИБей, с оглед преценката за наличие на хипотезата на ал. 6 от посочената норма, същото би имало качеството на основен доставчик по смисъла на чл. 14а, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.

На основание чл. 14а, ал. 6 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, само когато улеснява извършването на доставката на стока в хипотезите на ал. 5, т. 1-3 от същата разпоредба, посочени по-горе, се счита за доставчик и получател, като се приема, че са налице едновременно две доставки:

1. доставка между основен доставчик и получател - данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс;

2. доставка на стоката, предмет на доставката по т. 1, между данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, и получател - данъчно незадълженото лице. Т.е., с тази разпоредба е предвидено, че при определени обстоятелства се счита, че самото данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, извършва доставките и е длъжно да начисли данък върху добавената стойност за тези доставки.

Предвид цитираните норми, данъчно задълженото лице, улесняващо доставките чрез използването на електронен интерфейс, става считан за доставчик субект за доставките на следните стоки, извършени посредством неговия електронен интерфейс:

- стоки под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, доставяни на клиент в Европейския съюз, внасяни в Европейския съюз, независимо дали основният доставчик/продавачът е установен в Европейския съюз или извън него;

- стоки, които вече са допуснати за свободно обращение в Европейския съюз, и стоки, които се намират в Европейския съюз, когато тези стоки се доставят на клиенти в Европейския съюз, независимо от тяхната стойност, и когато основният доставчик/продавачът не е установен в Европейския съюз.

Следователно данъчно задълженото лице, което улеснява доставките чрез използването на електронен интерфейс, няма да стане считан за доставчик субект по сделки, свързани със следното:

- стоки под формата на пратки, чиято собствена стойност надвишава 150 евро, внасяни в Европейския съюз, независимо къде е установен основният доставчик/продавачът;

- стоки, които вече са допуснати за свободно обращение в Европейския съюз, и стоки, които се намират в Европейския съюз и се доставят на клиенти в Европейския съюз, независимо от тяхната стойност, когато основният доставчик/продавачът е установен в Европейския съюз.

Предвид гореизложеното в конкретния случай, изложен в запитването, доколкото дружеството (което с оглед приложението на чл. 14а, ал. 6 от ЗДДС би било основен доставчик по смисъла на чл. 14а, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, т.е. на територията на Европейския съюз, и стоките, предмет на доставката не са предмет на внос в ЕС, данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, (в случая Амазон или ИБей) няма да стане считан за доставчик субект - получател по доставката, извършена от основния доставчик (дружеството), съответно доставчик по доставката към крайния клиент, включително и в случаите, когато улеснява чрез използването на електронния интерфейс извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от същия закон. Същото е приложимо и в случаите, когато данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс (в случая Амазон или Ибей), улеснява чрез използването на електронния интерфейс, извършваните от дружеството доставки на стоки, на които изпращането или транспортирането приключва на територията на Обединено кралство Великобритания, доколкото изпращането или транспортирането на стоките приключва извън територията на Европейския съюз.

Предвид горното задълженията за начисляване на дължим данък върху добавената стойност, деклариране, внасяне на дължим данък върху добавената стойност по справки-декларации, регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответна друга държава членка във връзка с доставките на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., които дружеството извършва и които данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, улеснява чрез използването на електронния интерфейс (в конкретния случай Амазон или Ибей), са задължения на дружеството.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. извършва доставки на:

а) услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект, и/или

б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или

в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;

2. а) лицето е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или

...

3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15.

В тази връзка, ако дружеството извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и при условие че за него не е в сила ограничение за регистрация поради системно неспазване на задълженията по специалните режими, за същото е налице право да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза на основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. Този режим предоставя възможност на данъчно задължените лица за извършените от тях доставки, за които се прилага режимът, да декларират и плащат данъка върху добавената стойност, дължим във всички държави членки, само в една държава членка - в държавата членка по идентификация по смисъла на чл. 152, ал. 7, т. 2 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., в която същите се регистрират за прилагането на режима.

В случай че данъчно задължено лице избере да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза, е приложима разпоредбата на чл. 369б, пар. 2 от Директива 2019/1995, съгласно която този режим се прилага по отношение на всички стоки или услуги, за които се прилага режимът, доставяни в Общността от съответното данъчно задължено лице. Т.е., ако дружеството реши да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., същото следва да декларира всички извършвани от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, включително извършваните от него чрез използване на електронен интерфейс (Амазон и ИБей), доколкото същите не се улесняват от тези електронни интерфейси, в справка-декларацията за прилагането на този специален режим по чл. 159, ал. 4 от същия закон. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ППЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание чл. 156 от закона лице за прилагане на режим в Съюза подава справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от закона по образец - приложение № 32. Съгласно чл. 159, ал. 11 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание чл. 156 от закона лице, в срока за подаване на справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от закона е длъжно да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро, без да я закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.

Настоящото становище е валидно с оглед изложената и възприета фактическа обстановка в запитването. В случай че фактите и действителните правоотношения между дружеството и контрагентите му са различни, то и данъчното третиране на същите би могло да бъде различно.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/