В Дирекция "ОДОП" - ...... постъпи писмено запитване с вх. № ........../31.07.2015 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество, регистрирано по ЗДДС ще закупи стока от турска фирма без да извършва внос. Тази стока ще бъде продадена на друга турска фирма на територията на Турция. Плащането ще се извърши по банков път. Транспортът е за сметка на турската фирма - клиент на българското дружество.
Зададени са следните въпроси:
1. Има ли право фирмата да извършва такъв вид сделка без внос?
2. С какви документи дружеството да докаже, че сделката е реална и е извършена на територията на Турция?
3. Дължи ли се за доставката ДДС и ако не се дължи на какво основание?
4. В СД по ЗДДС в кои клетки следва да се посочи покупката и продажбата?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи въпрос:Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Зададеният от Вас въпрос има характер на правна консултация, поради което не е в компетентността на НАП изразяване на становище по същата.
Втори въпрос По отношение документирането и доказването на доставките с място на изпълнение извън територията на страната се прилагат общите правила на ЗДДС и ППЗДДС.
На основание на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услугаили при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Предвид гореизложеното, за извършената от Вас доставка на стока следва да издадете фактура на основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС.
Трети въпрос:Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на ЗДДС, за да се определи начина на облагане на доставките на стоки е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Съгласно чл. 17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Предвид това и от описаната в запитването фактическа обстановка е видно, че и към момента на придобиването и към момента, в който стоката се продава, същата не се транспортира и при прехвърляне на собствеността се намира на място извън територията на страната, т.е. мястото на изпълнение и на двете доставки е на територията на Турция.
На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. В тази връзка, за Вас не възниква задължение за начисляване на ДДС.
Четвърти въпрос:Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Предвид текста на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчни документи са издадените фактури по реда на този закон. В този смисъл на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за Вас като получател на доставка, не възниква задължение да посочите получената фактури, издадена от доставчика /турска фирма/ за доставката на стоки в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В тази връзка издадената от Вас фактура следва да намери отражение в колона 23 от дневника за продажбите "ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка", съответно в клетка 18 от справката-декларация - "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и на доставки като посредник в тристранна операция".
В запитване до дирекция "ОДОП" е изложена следната фактическа обстановка: дружество, регистрирано по ЗДДС, ще закупи стока от турска фирма без да извършва внос. Същата стока ще бъде продадена на друга турска фирма на територията на Турция. Плащането ще се извърши по банков път. Транспортът е за сметка на турската фирма - клиент на българското дружество.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли право фирмата да извършва такъв вид сделка без внос?
Въпрос 2: С какви документи дружеството да докаже, че сделката е реална и е извършена на територията на Турция?
Въпрос 3: Дължи ли се за доставката ДДС и ако не се дължи на какво основание?
Въпрос 4: В СД по ЗДДС в кои клетки следва да се посочи покупката и продажбата?
По първи въпрос
Правата на задължените лица са уредени в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. Съгласно т. 2 и т. 5 на същата алинея, задължените лица имат право:
- да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство;
- да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и да получат информация за публичните си задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Зададеният въпрос относно правото на фирмата да извършва такъв вид сделка без внос има характер на правна консултация, поради което изразяване на становище по него не е в компетентността на НАП.
Извод: НАП не изразява становище по първи въпрос, тъй като той представлява правна консултация, която е извън нейната компетентност.
По втори въпрос
Относно документирането и доказването на доставки с място на изпълнение извън територията на страната се прилагат общите правила на ЗДДС и ППЗДДС.
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Предвид изложеното, за извършената от дружеството доставка на стока следва да бъде издадена фактура на основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Реалността и извършването на сделката се документират по общите правила на ЗДДС и ППЗДДС, като за доставката следва да се издаде фактура по чл. 113, ал. 1 от ЗДДС.
По трети въпрос
Съгласно разпоредбите на ЗДДС, за да се определи начинът на облагане на доставките на стоки, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
От описаната фактическа обстановка е видно, че както към момента на придобиването, така и към момента на продажбата стоката не се транспортира и при прехвърляне на собствеността се намира на място извън територията на страната, а именно на територията на Турция. Следователно мястото на изпълнение и на двете доставки е на територията на Турция.
На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
В тази връзка за дружеството не възниква задължение за начисляване на ДДС за разглежданата доставка.
Извод: За доставката не се дължи ДДС, тъй като мястото на изпълнение е извън територията на страната - на територията на Турция, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
По четвърти въпрос
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.
Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчни документи са издадените фактури по реда на този закон.
В този смисъл, на основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за дружеството като получател на доставка не възниква задължение да посочи получената фактура, издадена от доставчика - турската фирма, за доставката на стоки в дневника за покупки, респективно в справка-декларацията, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
В тази връзка издадената от дружеството фактура следва да бъде отразена в колона 23 от дневника за продажбите - "ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка", съответно в клетка 18 от справката-декларация - "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и на доставки като посредник в тристранна операция".
Извод: Получената фактура от турската фирма не се отразява в дневника за покупки и в справка-декларацията по ЗДДС. Издадената от дружеството фактура за продажбата се отразява в колона 23 на дневника за продажбите и в клетка 18 на справката-декларация по ЗДДС.
