Относно: Прилагане на чл. 7 и чл. 12 от СПОГОДБА между Република България и Федерална Република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и отклонение от облагане с данъци на доходите и имуществото
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" 29.10.2019г., Ви уведомявам за следното:
Представена е следната фактическа обстановка:
Дружество е сключило договор с чуждестранно юридическо лице за научни изследвания и разработки. След изпълнението на договора цялата интелектуална собственост, модели и/или проекти, които се създават, остават изцяло собственост на българското дружество.
Поставени са следните въпроси:
1. Доходите от научни изследвания и разработки, изплатени на чуждестранното лице, попадат ли в обхвата на чл. 12 от СИДДО с Федерална Република Германия "Авторски и лицензионни възнаграждения" или попадат в обхвата на чл. 7 "Печалби от стопанска дейност?
2. Ако след прилагането на СИДДО се окаже, че доходите по договора попадат в обхвата, то:
2.1. Каква ставка трябва да приложи дружеството при удържането на данък при източника?
2.2. Кога трябва да удържи данък при източника - при междинните плащания или само при окончателното плащане?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед на предоставената на Националната агенция за приходите компетентност и действащата към настоящия момент нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Във връзка с поставените от дружеството въпроси относно прилагането на Спогодбата между Република България и Федерална Република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и отклонение от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО) с писмо изх. № М-24-38-76 от 25.11.2019 г. бе изразено становище от ЦУ на НАП. След разглеждане на клаузите в приложения към запитването договор, в отговора е посочено, че германското дружество прехвърля в собственост на българското всички права на интелектуална собственост, създадени в изпълнение на клаузите на договора, поради което плащанията, реализирани от германското дружество, не могат да се определят като авторски и лицензионни. Извършеното по договора ще се третира като печалби от стопанска дейност съгласно член 7 от СИДДО между Република България и Федерална Република Германия.
С разпоредбите на чл. 12 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са регламентирани печалбата и доходите от източници в Република България. Облагането с данък при източника се извършва съгласно чл. 195 от закона. Нормата на чл. 12, ал. 1 от закона определя, че печалбите на чуждестранните юридически лица, които произтичат от стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в страната или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, са от източник в страната. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО посочва, че с данък при източника се облагат доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5, 8 и 9 на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната или установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната.
Въз основа на анализа на посочените по-горе норми се прави извод, че с данък при източника не се облагат доходи, които са печалби от стопанска дейност по чл. 7 от спогодбата, доколкото чуждестранното лице няма място на стопанска дейност в България. В тази връзка считам, че разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗКПО (авансовите плащания във връзка с доходите по чл. 195, ал. 1 не подлежат на облагане с данък при източника) не е относима към изложената в запитването фактическа обстановка.
Във връзка с прилагане на СИДДО поддържам изразеното от дружеството мнение за прилагане на Дял II, глава 16, раздел III от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Представена е следната фактическа обстановка: българско дружество е сключило договор с чуждестранно юридическо лице за научни изследвания и разработки. След изпълнението на договора цялата интелектуална собственост, модели и/или проекти, които се създават, остават изцяло собственост на българското дружество.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Доходите от научни изследвания и разработки, изплатени на чуждестранното лице, попадат ли в обхвата на чл. 12 от СИДДО с Федерална Република Германия "Авторски и лицензионни възнаграждения" или попадат в обхвата на чл. 7 "Печалби от стопанска дейност"?
Въпрос 2: Ако след прилагането на СИДДО се окаже, че доходите по договора попадат в обхвата, то:
Въпрос 2.1: Каква ставка трябва да приложи дружеството при удържането на данък при източника?
Въпрос 2.2: Кога трябва да удържи данък при източника - при междинните плащания или само при окончателното плащане?
Във връзка с поставените въпроси относно прилагането на Спогодбата между Република България и Федерална Република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и отклонение от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО) с писмо изх. № М-24-38-76 от 25.11.2019 г. е изразено становище от ЦУ на НАП.
След разглеждане на клаузите в приложения към запитването договор в отговора е посочено, че германското дружество прехвърля в собственост на българското дружество всички права на интелектуална собственост, създадени в изпълнение на клаузите на договора. Поради това плащанията, реализирани от германското дружество, не могат да се определят като авторски и лицензионни възнаграждения.
Извършеното по договора ще се третира като печалби от стопанска дейност съгласно чл. 7 от СИДДО между Република България и Федерална Република Германия.
Извод: Доходите по договора за научни изследвания и разработки, при който всички права на интелектуална собственост се прехвърлят на българското дружество, не представляват авторски и лицензионни възнаграждения по чл. 12 от СИДДО, а се третират като печалби от стопанска дейност по чл. 7 от СИДДО.
С разпоредбите на чл. 12 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са регламентирани печалбата и доходите от източници в Република България. Облагането с данък при източника се извършва съгласно чл. 195 от закона.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗКПО печалбите на чуждестранните юридически лица, които произтичат от стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в страната или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, са от източник в страната.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО предвижда, че с данък при източника се облагат доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5, 8 и 9, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, или на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната.
Въз основа на анализа на посочените норми се прави извод, че с данък при източника не се облагат доходи, които са печалби от стопанска дейност по чл. 7 от СИДДО, доколкото чуждестранното лице няма място на стопанска дейност в България.
В тази връзка се приема, че разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗКПО, съгласно която авансовите плащания във връзка с доходите по чл. 195, ал. 1 не подлежат на облагане с данък при източника, не е относима към изложената във запитването фактическа обстановка.
Извод: Плащанията към германското дружество, квалифицирани като печалби от стопанска дейност по чл. 7 от СИДДО и реализирани без място на стопанска дейност в България, не подлежат на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, поради което не се прилага чл. 195, ал. 5 от ЗКПО относно авансовите плащания.
Относно прилагането на СИДДО се поддържа изразеното от дружеството мнение за прилагане на Дял II, глава шестнадесета, раздел III от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Извод: При прилагане на СИДДО между Република България и Федерална Република Германия следва да се прилагат разпоредбите на Дял II, глава 16, раздел III от ДОПК.
