ОТНОСНО:Прилагане наразпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-79/13.07.2023 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дъщеря Ви ......... с ЛНЧ ......, е на 14 години и е с постоянно пребиваване в Република България. Тя е ученичка в България и досега не е имало проблем със здравния й статус. От личния лекар сте разбрала, че тя е "извън системата на здравно осигуряване в РБългария". Допълвате, че преди известно време същото се е случило и с голямата Ви дъщеря (навършила 18 години). Приложила сте предходното си писмо до НАП, от което става ясно, че Вие и децата имате британско гражданство, а от 2007 г. живеете в България, но нямате българско гражданство.
Интересувате се какви действия следва да предприемете за включване на дъщеря Ви в системата на здравното осигуряване и за възстановяване на здравноосигурителните й права.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в същия закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС), от 01.01.2007 г. страната ни прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки. Понастоящем действащи са координационни правила, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009).
На основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са и лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. За тези лица задължението за осигуряване възниква от датата на възникването на основанието за осигуряване (чл. 34, ал. 1, т. 5 от ЗЗО).
По силата на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 този регламент се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
По отношение на неактивните лица, приложимата спрямо тях система за социална сигурност се определя в зависимост от държавата, в която пребивават по смисъла на чл. 1(й) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основание чл. 11(3)(д) от същия регламент).
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗЗО лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст, се осигуряват за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1.
За задължително осигурените лица в НЗОК, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5, от възникване на задължението им за здравно осигуряване се подават ежемесечно данни в НАП по ред, определен с наредба на министъра на финансите (чл. 39, ал. 1 от ЗЗО).
Съгласно чл. 39, ал. 6 от ЗЗО здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права на лицата по чл. 33, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравноосигурителни вноски.
Видно от цитираните разпоредби, дъщеря Ви ....... попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за нея се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО. С оглед възрастта й (лице до 18 г.) включването й в системата на здравно осигуряване в България става с представен в ТД/офис на НАП документ, с който й е разрешено пребиваване в Република България, издаден от органите на Министерството на вътрешните работи.
В заключение Ви уведомявам, че след извършена служебна проверка в информационната система на НАП се установи, че дъщеря Ви ......... с ЛНЧ ........, към настоящия момент е с непрекъснати здравноосигурителни права и не е със статус "извън системата за здравно осигуряване в България", поради което не следва да предприемате никакви действия.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дъщеря Ви, на 14 години, с ЛНЧ ........, е с постоянно пребиваване в Република България. Тя е ученичка в България и до момента не е имало проблем със здравния й статус. От личния лекар сте уведомена, че тя е "извън системата на здравно осигуряване в Р България". Посочвате, че преди време същото се е случило и с по-голямата Ви дъщеря (навършила 18 години). От приложеното предходно писмо до НАП е видно, че Вие и децата Ви имате британско гражданство, живеете в България от 2007 г., но нямате българско гражданство.
Интересувате се какви действия следва да предприемете за включване на дъщеря Ви в системата на здравното осигуряване и за възстановяване на здравноосигурителните й права.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в същия закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е предвидено, че задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
След присъединяването на Република България към Европейския съюз, от 01.01.2007 г. страната прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки. Понастоящем действат координационните правила, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са и лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. За тези лица задължението за осигуряване възниква от датата на възникване на основанието за осигуряване - чл. 34, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
Съгласно чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 регламентът се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
По отношение на неактивните лица приложимата спрямо тях система за социална сигурност се определя в зависимост от държавата, в която пребивават по смисъла на чл. 1(й) от Регламент (ЕО) № 883/2004, на основание чл. 11(3)(д) от същия регламент.
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗЗО лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст, се осигуряват за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1.
За задължително осигурените лица в НЗОК, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, от възникване на задължението им за здравно осигуряване се подават ежемесечно данни в НАП по ред, определен с наредба на министъра на финансите - чл. 39, ал. 1 от ЗЗО.
Съгласно чл. 39, ал. 6 от ЗЗО здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права на лицата по чл. 33, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравноосигурителни вноски.
Въз основа на цитираните разпоредби се приема, че дъщеря Ви попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за нея се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО. С оглед възрастта й (лице до 18 години) включването й в системата на здравното осигуряване в България се извършва с представяне в ТД/офис на НАП на документ, издаден от органите на Министерството на вътрешните работи, с който й е разрешено пребиваване в Република България.
Извод: По принцип дъщеря Ви, като чужд гражданин с разрешено пребиваване и лице под 18 години, подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, като включването й в системата се извършва чрез представяне в НАП на документа за разрешено пребиваване.
След извършена служебна проверка в информационната система на НАП е установено, че дъщеря Ви с ЛНЧ ........ към настоящия момент е с непрекъснати здравноосигурителни права и не е със статус "извън системата за здравно осигуряване в България". Поради това не следва да предприемате никакви действия.
Извод: Към момента дъщеря Ви има непрекъснати здравноосигурителни права и не е необходимо да предприемате каквито и да било действия за включването й в системата или за възстановяване на здравноосигурителните й права.
Становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Валидността на становището е обусловена от описаната от Вас фактическа обстановка и не може да бъде противопоставяна при установяване на различни факти в производство по ДОПК.
