Изх. № 20-00-588
30.12. 2015 г.
чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС, чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, чл. 124, ал. 4 от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило писмено запитване, прието с вх. № 20-00-588/20.11.2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"А" ЕООД с ИН по ДДС 831403078 ще извършва доставка на стоки от Южна Америка за държави членки на ЕС като стоките ще се транспортират без да влизат в България. "А" ЕООД ще извършва внос на стоките от Южна Америка в ЕС, след което ще ги продава на лица, установени в ЕС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране на доставката на стоките от "А" ЕООД към лица, установени в държави членки на ЕС? Как следва да се отрази фактурата за продажба в дневника за продажбите и фактурата за покупка в дневника за покупките?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е регламентирано в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Вътреобщностна доставка на стока, по смисъла на чл. 7 от ЗДДС е доставката на стока, транспортирана от или за сметка на доставчика - регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Предвид изложеното, доставката на стоки от "А" ЕООД към лица, установени в държави членки на ЕС, когато тези стоки се намират извън територията на страната, е с място на изпълнение извън територията на страната и в този случай намира приложение разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно текста на същата разпоредба не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Фактурата за доставката в този случай следва да се отрази в дневника за продажбите в клетка 23 "данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС".
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Данъчни документи (фактура, известие и протокол), определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави.
Във връзка с разпоредбата на чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС следва да се информирате за правилата регистрация за целите на ДДС и документиране на доставките в страната, в която ще се извърши прехвърлянето на собствеността, фактическото предоставяне или от която ще започва транспорта на стоките.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че "А" ЕООД с ИН по ДДС 831403078 ще извършва доставка на стоки от Южна Америка за държави членки на ЕС, като стоките няма да влизат на територията на България. "А" ЕООД ще извършва внос на стоките от Южна Америка в ЕС, след което ще ги продава на лица, установени в ЕС.
Въпрос: Какво е данъчното третиране на доставката на стоките от "А" ЕООД към лица, установени в държави членки на ЕС?
Въпрос: Как следва да се отрази фактурата за продажба в дневника за продажбите и фактурата за покупка в дневника за покупките?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Вътреобщностна доставка на стока по смисъла на чл. 7 от ЗДДС е доставката на стока, транспортирана от или за сметка на доставчика - регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Предвид изложеното, когато стоките, доставяни от "А" ЕООД към лица, установени в държави членки на ЕС, се намират извън територията на страната, мястото на изпълнение на тези доставки е извън територията на страната. В този случай приложение намира чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно който не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Фактурата за такава доставка следва да се отрази в дневника за продажбите в клетка 23 "данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС".
Извод: Доставките на стоки от "А" ЕООД към лица в държави членки на ЕС, когато стоките се намират извън територията на страната, са доставки с място на изпълнение извън територията на страната, за които не се начислява ДДС, а фактурите за тях се отразяват в дневника за продажбите в клетка 23.
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС (фактура, известие и протокол) са документите, издадени по смисъла на ЗДДС. Поради това лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателствата на други държави.
Извод: В дневника за покупките се отразяват само данъчни документи, издадени по смисъла на ЗДДС; документи, издадени по законодателството на други държави, не подлежат на задължително отразяване в този дневник.
Във връзка с чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС се посочва, че следва да се направи справка за правилата за регистрация за целите на ДДС и за документиране на доставките в държавата, в която ще се извърши прехвърлянето на собствеността, фактическото предоставяне на стоките или от която ще започва транспортът на стоките.
Извод: За целите на правилното данъчно третиране и документиране на доставките следва да се съобразят правилата за ДДС регистрация и документиране в държавата, където е мястото на изпълнение по смисъла на чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде използвано като основание по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
