|
Изх. №20-00-349/21.09.2017 г. ЗДЗП - чл. 3, чл. 14, чл. 18, чл. 20 ДОПК - чл. 104 |
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, прието с №20-00-349/......2017 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху застрахователните премии (ЗДЗП).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е данъчно задължено лице по реда на чл. 3 от ЗДЗП. През тримесечието на годината, данъчно задълженото лице няма дейност, съответно няма облагаема данъчна основа, върху която да определи и дължи данък върху застрахователните премии.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Данъчно задълженото лице задължено ли е да подава нулеви декларации по чл. 14 от ЗДЗП?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В глава трета от ЗДЗП е уредено, декларирането, внасянето и възстановяване на данъка върху застрахователните премии, както и извършване на корекции при декларирането. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от закона, данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за предходното календарно тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Дължимият данък за данъчния период се внася от данъчно задълженото лице в същия срок (до края на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се дължи). В случаите, когато общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през данъчния период превишава общата сума на данъка, който е изискуем от застрахователя за този данъчен период, превишението се приспада последователно от дължимия данък за следващите данъчни периоди, по аргумент на чл. 12, ал. 3 от ЗДЗП.
В чл. 18 от ЗДЗП е уредено извършването на корекции на грешки при декларирането. Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, се коригират по реда на чл. 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). По смисъла на цитираната разпоредба от кодекса, след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промените в подадената декларация се извършват с нова декларация.
При допуснати грешки в подадените декларации, установени след изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, същите се коригират в данъчната декларация за данъчния период, през който са установени, по аргумент на чл. 18, ал. 3 от ЗДЗП.
В чл. 20 от ЗДЗП са регламентирани административно наказателни разпоредби. Съгласно ал. 1 от разпоредбата, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължими данък в по-малък размер, се наказва с глоба за физическите лица или с имуществена санкция за юридическите лица.
Предвид изложените разпоредби, е видно, че данъчно задължените лица по ЗДЗП са задължени да подават данъчна декларация за всяко календарно тримесечие. В закона не са уредени, случаи за неподаване на декларация за календарно тримесечие.
Както изрично е посочено в чл. 20 от ЗДЗП, за лицето което не подаде декларация по чл. 14 от закона е налице нарушение, за което е предвидена санкция.
Санкция е предвидена и в случай, че не е спазен срокът за подаване на данъчната декларация.
Санкция е предвидена и в случаите, в които в данъчната декларация не са посочени или невярно са посочени данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, като в тази хипотеза ще попаднат и случаите, в които са декларирани нулеви данни, ако се установят различни факти и обстоятелства от декларираните.
При така посочената в запитването информация, а именно лицето няма дейност през съответното тримесечие, респективно няма облагаема данъчна основа и дължим данък за деклариране и внасяне, и при условие, че не подаде данъчна декларация по чл. 14 от ЗДЗП, то лицето подлежи на санкционен режим по реда на чл. 20 от с.з.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че дружеството е данъчно задължено лице по чл. 3 от Закона за данък върху застрахователните премии (ЗДЗП). През дадено календарно тримесечие дружеството няма дейност и няма облагаема данъчна основа, върху която да се определи и дължи данък върху застрахователните премии.
Въпрос: Данъчно задълженото лице задължено ли е да подава нулеви декларации по чл. 14 от ЗДЗП?
В глава трета от ЗДЗП са уредени декларирането, внасянето и възстановяването на данъка върху застрахователните премии, както и извършването на корекции при декларирането.
Съгласно чл. 14 от ЗДЗП данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за предходното календарно тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Дължимият данък за данъчния период се внася от данъчно задълженото лице в същия срок - до края на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се дължи данъкът.
Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗДЗП, когато общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през данъчния период превишава общата сума на данъка, който е изискуем от застрахователя за този данъчен период, превишението се приспада последователно от дължимия данък за следващите данъчни периоди.
В чл. 18 от ЗДЗП е уредено извършването на корекции на грешки при декларирането. Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, се коригират по реда на чл. 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 104 от ДОПК, след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промените в подадената декларация се извършват с нова декларация.
При допуснати грешки в подадените декларации, установени след изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, корекциите се извършват в данъчната декларация за данъчния период, през който грешките са установени, по аргумент на чл. 18, ал. 3 от ЗДЗП.
В чл. 20 от ЗДЗП са регламентирани административнонаказателните разпоредби. Съгласно чл. 20, ал. 1 данъчно задължено лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва с глоба (за физическите лица) или с имуществена санкция (за юридическите лица.
От изложените разпоредби следва, че данъчно задължените лица по ЗДЗП са длъжни да подават данъчна декларация за всяко календарно тримесечие. В закона не са предвидени случаи, при които не се подава декларация за календарно тримесечие.
Както изрично е посочено в чл. 20 от ЗДЗП, за лице, което не подаде декларация по чл. 14 от закона, е налице нарушение, за което е предвидена санкция. Санкция е предвидена и при неспазване на срока за подаване на данъчната декларация. Санкция е предвидена и в случаите, когато в данъчната декларация не са посочени или невярно са посочени данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер. В тази хипотеза попадат и случаите, в които са декларирани нулеви данни, ако впоследствие се установят факти и обстоятелства, различни от декларираните.
При посочената в запитването фактическа обстановка - лицето няма дейност през съответното тримесечие, няма облагаема данъчна основа и няма дължим данък за деклариране и внасяне, и при условие, че не подаде данъчна декларация по чл. 14 от ЗДЗП, за него възниква санкционен режим по реда на чл. 20 от закона.
Извод: Данъчно задълженото лице по ЗДЗП е задължено да подава данъчна декларация по чл. 14 за всяко календарно тримесечие, включително и когато няма дейност и няма дължим данък, като неподаването на такава декларация подлежи на санкция по чл. 20 от ЗДЗП.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената в запитването, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност между описаната в запитването фактическа обстановка и фактическата обстановка, установена при евентуално производство по ДОПК, като при различие не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
