Изх. № 23-22-540
09.04. 2015 г.
чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС
чл. 204, ал. 3 от ЗКПО
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството има сключен договор за управление и контрол с физическо лице /управител/, което притежава 40% от капитала на дружеството. Във връзка с основната дейността и изпълнението на служебните задължения на управителя, дружеството възнамерява да наеме лек автомобил, собственост на физическо лице.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за стоките и
услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наетия лек автомобил?
- Следва ли, да се облагат с данък върху разходите наема и разходите
за експлоатация на лекия автомобил?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно прилагането на ЗДДС:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Измененията и допълненията в разпоредбите на чл. 70 от ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г. засягат правото за ползване на данъчен кредит за доставките, които възникват при наемане на леки автомобили, както и на получени транспортни или таксиметрови услуги, извършвани с наети превозни средства.
Съгласно измененията в текста на чл. 70, ал. 1, т. 4 от закона е отпаднала думата "нает", която ограничаваше ползването на данъчен кредит в такива случаи.
В тази връзка при наличие на изискванията, регламентирани в чл. 68 -71 от закона, за доставките, при които правото на данъчен кредит възниква след 01.01.2013 г., същото може да бъде упражнено по общия ред и срок, включително и правото за ползване на данъчен кредит за стоките или услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили (чл. 70, ал.1, т. 5 от ЗДДС).
В конкретния случай, следва да имате предвид, разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която при използване на вещта за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето или за лични нужди, е налице безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по предоставяне на ползването на автомобила.
За повече информация относно правото на приспадане на данъчен кредит за леки автомобили и стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали , следва да имате предвид разясненията дадени с писма изх. № 20-00-158/28.07.2014 г. и изх. № 91-00-88/26.06.2013 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, които са публикувани на интернет страницата на НАП / www: nap.bg/.
Относно прилагането на ЗКПО:
ЗКПО не съдържа специални правила по отношение на разходите за поддръжка и експлоатация на превозни средства, с които се осъществява стопанската дейност на данъчно задълженото лице, с изключение на управленската дейност. Следователно прилага се общия режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на корпоративния данък.
На основание чл. 204, т. 3 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. "Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства" са посочените в § 1, т. 39 от ДР на ЗКПО. В ЗКПО не е дадена легална дефиниция на понятието "управленска дейност". По аргумент на чл. 37 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове,съдържанието на понятието може да се извлече от общоприетия му смисъл, или то би следвало да обхваща дейността на всички лица от йерархията в организационната структура на предприятието, на които са вменени управленски функции.
Предвид гореизложеното, ако отчетените счетоводни разходи за нает лек автомобил, в т.ч. наем, поддръжка и експлоатация (гориво, смазочни материали и т.н.), са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, то те са данъчно признати разходи.
В случай, че с автомобила се осъществява управленска дейност, разходите, свързани с експлоатацията му подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО. Формирането на данъчната основа е регламентирано с разпоредбата на чл. 215 от закона, върху която се прилага данъчна ставка 10 на сто. Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация и се внася до 31 март на следващата година. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от ЗКПО. Данъкът е окончателен.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Дружеството има сключен договор за управление и контрол с физическо лице - управител, което притежава 40% от капитала на дружеството. Във връзка с основната дейност и изпълнението на служебните задължения на управителя, дружеството възнамерява да наеме лек автомобил, собственост на физическо лице.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наетия лек автомобил?
Въпрос 2: Следва ли да се облагат с данък върху разходите наема и разходите за експлоатация на лекия автомобил?
Относно прилагането на ЗДДС
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице - му е доставил или предстои да му достави.
Измененията и допълненията в разпоредбите на чл. 70 от ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г., засягат правото за ползване на данъчен кредит за доставките, които възникват при наемане на леки автомобили, както и за получени транспортни или таксиметрови услуги, извършвани с наети превозни средства. Съгласно изменения текст на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е отпаднала думата "нает", която преди това е ограничавала ползването на данъчен кредит в такива случаи.
В тази връзка, при наличие на изискванията, регламентирани в чл. 68 - 71 от ЗДДС, за доставките, при които правото на данъчен кредит възниква след 01.01.2013 г., това право може да бъде упражнено по общия ред и в общия срок. Това включва и правото за ползване на данъчен кредит за стоките или услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.
В конкретния случай следва да се има предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която при използване на вещта за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето или за лични нужди, е налице безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по предоставяне на ползването на автомобила.
За повече информация относно правото на приспадане на данъчен кредит за леки автомобили и за стоки или услуги, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, следва да се имат предвид разясненията, дадени с писма изх. № 20-00-158/28.07.2014 г. и изх. № 91-00-88/26.06.2013 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, публикувани на интернет страницата на НАП (www.nap.bg).
Извод: При изпълнение на условията на чл. 68 - 71 от ЗДДС е налице право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наетия лек автомобил, като при използване на автомобила за цели, различни от независимата икономическа дейност, се прилага чл. 9, ал. 3 от ЗДДС.
Относно прилагането на ЗКПО
ЗКПО не съдържа специални правила по отношение на разходите за поддръжка и експлоатация на превозни средства, с които се осъществява стопанската дейност на данъчно задълженото лице, с изключение на управленската дейност. Следователно се прилага общият режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на корпоративния данък.
На основание чл. 204, т. 3 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. "Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства" са тези по § 1, т. 39 от ДР на ЗКПО.
В ЗКПО не е дадена легална дефиниция на понятието "управленска дейност". По аргумент на чл. 37 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието на понятието може да се извлече от общоприетия му смисъл, като то следва да обхваща дейността на всички лица от йерархията в организационната структура на предприятието, на които са вменени управленски функции.
Предвид гореизложеното, ако отчетените счетоводни разходи за нает лек автомобил, включително наем, поддръжка и експлоатация (гориво, смазочни материали и др.), са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, те са данъчно признати разходи.
В случай че с автомобила се осъществява управленска дейност, разходите, свързани с експлоатацията му, подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО. Формирането на данъчната основа е регламентирано в чл. 215 от ЗКПО, върху която се прилага данъчна ставка 10 на сто. Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация и се внася до 31 март на следващата година. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от ЗКПО. Данъкът е окончателен.
Извод: Наемът и разходите за експлоатация на наетия лек автомобил са данъчно признати, ако са свързани с дейността и са документално обосновани по чл. 10 от ЗКПО, а когато с автомобила се осъществява управленска дейност, разходите за експлоатация подлежат на облагане с данък върху разходите по чл. 204, т. 3 и чл. 215 от ЗКПО с окончателен данък 10%.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
