Изх. №23-22-478
02.04.2021 г.
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС
чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
чл. 114, ал. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Съгласно решение №.... от 04.02.20.... г., постановено по преписка №КЗК-......./20........ г. по описа на Комисия за защита на конкуренцията, ДЗЗД "Б" е осъдено да заплати на адвокатско дружество "П" сумата от ......... лв. с ДДС, представляваща направени разноски за защита и процесуално представителство.
По решение на съдружниците в консорциума - ДЗЗД, сумата е разпределена на равни части. Частта, която трябва да заплати АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО "К", е в размер на .......лв. Във връзка с изплащането на сумата е изискано от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО "П" да бъде издадена фактура. Вместо фактура е издаден приходен касов ордер, с обяснение, че посочената сума не представлява възнаграждение за извършена доставка на стока и/или услуга, а възстановяване на направени разходи за съдебни и адвокатски разноски от страната, загубила делото, поради което е отказано издаването на фактура. Сумата е преведена по банков път на 05.03.2021 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да бъде издадена фактура от страна на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО "П" за полученото плащане?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Съгласно ал. 4 на цитираната правна норма фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаването на плащането. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвежда задължение за издаване на фактура в определените за това срокове само по повод на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане преди това освен в случите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС. С други думи издаването на фактура е пряко свързано с датата на възникване на данъчното събитие по конкретна доставка на стока/услуга или на получено авансово плащане, ако е извършено преди това.
По смисъла на закона услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство (чл. 8 от ЗДДС), а доставка на услуга е всяко извършване на услуга (чл. 9, ал. 1 от ЗДДС), както и определени действия, приравнени на доставка на услуга, посочени в чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Облагаема доставка, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Както по своето естество, така и на основание посочените по-горе разпоредби от ЗДДС разноските, които загубилата делото страна е осъдена да заплати на спечелилата делото страна, не представляват възнаграждение за извършена доставка от страна на спечелилата делото страна, а възстановяване на разходи на последната. Направените разходи не представляват съпътстващ разход, с който на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС следва да бъде увеличена данъчната основа на доставката, тъй като цитираната разпоредба се отнася за разходи, които съпътстват доставка и са пряко свързани с нея, а в случая изобщо не е налице такава, чиято данъчна основа да бъде увеличавана.
От изложеното по-горе следва, че за документирането на разноските, за които загубилата делото страна е осъдена да заплати на спечелилата делото страна не се издава данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС - фактура по чл.114 или дебитно известие по чл. 115 от с.з., тъй като такива се издават при извършена доставка, авансово плащане или увеличение на данъчната основа на доставка. В случая, заплатената сума следва да бъде документирана с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството(ЗСч).
Фактическата обстановка е следната: С решение № ... от 04.02.20.... г., постановено по преписка № КЗК-......./20........ г. по описа на Комисия за защита на конкуренцията, ДЗЗД "Б" е осъдено да заплати на адвокатско дружество "П" сумата от ......... лв. с ДДС, представляваща направени разноски за защита и процесуално представителство. По решение на съдружниците в консорциума - ДЗЗД, сумата е разпределена на равни части. Частта, която трябва да заплати адвокатско дружество "К", е в размер на ....... лв. Във връзка с изплащането на сумата е изискано от адвокатско дружество "П" да бъде издадена фактура. Вместо фактура е издаден приходен касов ордер с обяснение, че сумата не представлява възнаграждение за извършена доставка на стока и/или услуга, а възстановяване на направени разходи за съдебни и адвокатски разноски от страната, загубила делото, поради което е отказано издаването на фактура. Сумата е преведена по банков път на 05.03.2021 г.
Въпрос: Следва ли да бъде издадена фактура от страна на адвокатско дружество "П" за полученото плащане?
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаването на плащането.
Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвежда задължение за издаване на фактура в определените срокове само по повод на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Издаването на фактура е пряко свързано с датата на възникване на данъчното събитие по конкретна доставка на стока или услуга или на получено авансово плащане, ако е извършено преди това.
По смисъла на закона, съгласно чл. 8 от ЗДДС, услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, както и определени действия, приравнени на доставка на услуга, посочени в чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Както по своето естество, така и на основание посочените разпоредби от ЗДДС, разноските, които загубилата делото страна е осъдена да заплати на спечелилата делото страна, не представляват възнаграждение за извършена доставка от страна на спечелилата делото страна, а възстановяване на разходи на последната.
Направените разходи не представляват съпътстващ разход, с който на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС следва да бъде увеличена данъчната основа на доставката, тъй като тази разпоредба се отнася за разходи, които съпътстват доставка и са пряко свързани с нея, а в случая изобщо не е налице такава доставка, чиято данъчна основа да бъде увеличавана.
От изложеното следва, че за документирането на разноските, които загубилата делото страна е осъдена да заплати на спечелилата делото страна, не се издава данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС - фактура по чл. 114 или дебитно известие по чл. 115, тъй като такива документи се издават при извършена доставка, авансово плащане или увеличение на данъчната основа на доставка.
В случая заплатената сума следва да бъде документирана с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството.
Извод: За полученото плащане, представляващо присъдени разноски, адвокатско дружество "П" не следва да издава фактура по ЗДДС, а сумата се документира с първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството.
