Относно:Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане и осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи писмено запитване с вх. № ............. от 12.10.2020 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Собственикът на предприятието на ЕТ е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (ОКд-5) за прекъсване на трудовата дейност, считано от 02.01.2020 г. Дейността е възобновена от 10 август 2020 г. и отново прекъсната от 24 август 2020 г. През периодите на прекъсване лицето продължава да проучва пазара и да работи върху собствени разработки с бъдещи очаквания за реализация.
Поставен е следният въпрос:
Ще бъдат ли признати разходите на предприятието за телефон, електрическа енергия, вода, материали и кооперирани доставки за цялата година или ще се признаят само за периода на възобновяване на осигуряването?
В отговор на поставения въпрос, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане:
Съгласно описаната в запитването фактическа обстановка, физическото лице-собственик на предприятие на едноличния търговец (EТ) поради липса на поръчки е предприел действия за прекъсване на осигуряването си като самоосигуряващо се лице. Извършените от физическото лице действия са свързани с прилагането на нормативни актове, регламентиращи социалното осигуряване.
Счетоводното отчитане и данъчното облагане на дейността на предприятието на ЕТ се подчинява на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Според § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗСч "отчетен период" е календарната година (1 януари - 31 декември), освен когато в този закон е предвидено друго.
Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър (чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ).
В ЗКПО е регламентирано, че данъчната печалба се формира като счетоводният финансов резултат (§ 1, т. 16 от ДР на ЗКПО) се преобразува с данъчни временни и постоянни разлики и суми (чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО).
В различни разпоредби на ЗКПО са разписани конкретни изисквания към счетоводните разходи във връзка с тяхното признаване или непризнаване за данъчни цели.
Едно от основните изисквания е счетоводните разходи да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от закона. Според нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Изискванията към първичния счетоводен документ са регламентирани с чл. 6 от ЗСч.
Друго изискване е осчетоводените разходи безспорно да са свързани с предмета на дейност на предприятието - чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Важно условие при извършването на сделките е да се спазва принципът на пазарните цени, както при отчитането на разходите, така и при формирането на приходите.
В ЗКПО няма специален текст, който да обвързва прекъсването на осигуряването на самоосигуряващото се лице с непризнаване на разходи във връзка с дейността. В този смисъл направените разходи от предприятието при данъчен контрол ще бъдат анализирани от гледна точка на изискванията на корпоративния данъчен закон и ако няма нарушения, счетоводните разходи следва да бъдат признати.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието"трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Лицата, посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (посл. изм. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 8 от КСО.
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО). При условие, че им е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание (чл. 4, ал. 6 КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО внасят здравнооосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от посочената наредба задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо, законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
От цитираните разпоредби, както и от изложеното в запитването, че сте подавал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) при прекъсване и възобновяване на дейността през 2020 г. следва, че като самоосигуряващо се лице - едноличен търговец, Вие ще дължите задължителни осигурителни вноски по гореописания ред само за периодите, през които сте упражнявал трудова дейност.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК). Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че собственикът на предприятие на едноличен търговец е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (ОКд-5) за прекъсване на трудовата дейност, считано от 02.01.2020 г. Дейността е възобновена от 10.08.2020 г. и отново прекъсната от 24.08.2020 г. През периодите на прекъсване лицето продължава да проучва пазара и да работи върху собствени разработки с бъдещи очаквания за реализация.
Въпрос: Ще бъдат ли признати разходите на предприятието за телефон, електрическа енергия, вода, материали и кооперирани доставки за цялата година или ще се признаят само за периода на възобновяване на осигуряването?
По прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане
Според изложената фактическа обстановка физическото лице - собственик на предприятие на едноличния търговец, поради липса на поръчки, е предприело действия за прекъсване на осигуряването си като самоосигуряващо се лице. Тези действия са свързани с прилагането на нормативни актове, регламентиращи социалното осигуряване.
Счетоводното отчитане и данъчното облагане на дейността на предприятието на едноличния търговец се подчинява на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Съгласно § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗСч "отчетен период" е календарната година (1 януари - 31 декември), освен когато в този закон е предвидено друго.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.
В ЗКПО е предвидено, че данъчната печалба се формира като счетоводният финансов резултат по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗКПО се преобразува с данъчни временни и постоянни разлики и суми (чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО).
В различни разпоредби на ЗКПО са разписани конкретни изисквания към счетоводните разходи във връзка с тяхното признаване или непризнаване за данъчни цели. Едно от основните изисквания е счетоводните разходи да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Изискванията към първичния счетоводен документ са регламентирани в чл. 6 от ЗСч.
Друго изискване е осчетоводените разходи безспорно да са свързани с предмета на дейност на предприятието - чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Важно условие при извършването на сделките е да се спазва принципът на пазарните цени, както при отчитането на разходите, така и при формирането на приходите.
В ЗКПО няма специален текст, който да обвързва прекъсването на осигуряването на самоосигуряващото се лице с непризнаване на разходи във връзка с дейността.
В този смисъл направените разходи от предприятието при данъчен контрол ще бъдат анализирани от гледна точка на изискванията на корпоративния данъчен закон и ако няма нарушения, счетоводните разходи следва да бъдат признати.
Извод: Прекъсването на осигуряването на самоосигуряващото се лице не е основание по ЗКПО за непризнаване на разходите; разходите за телефон, електрическа енергия, вода, материали и кооперирани доставки се признават за данъчни цели за отчетния период, ако са документално обосновани, свързани с дейността и съобразени с принципа на пазарните цени.
По прилагане на осигурителното законодателство
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване.
Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
В КСО няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването е достатъчно лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Лицата, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (посл. изм. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) - регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители - са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 8 от КСО.
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО). При условие, че им е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание (чл. 4, ал. 6 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО внасят здравноосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Поради императивния текст на чл. 10 от КСО преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Поради това в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
От цитираните разпоредби, както и от изложеното в запитването, че е подавана декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) при прекъсване и възобновяване на дейността през 2020 г., следва, че като самоосигуряващо се лице - едноличен търговец, ще се дължат задължителни осигурителни вноски по гореописания ред само за периодите, през които е упражнявана трудова дейност.
В заключение се отбелязва, че упражняването на трудова дейност е определящо за възникване и прекратяване на задължението за осигуряване.
Извод: Задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице - едноличен търговец се дължат само за периодите, през които реално е упражнявана трудова дейност, съответно декларирани като започване или възобновяване на дейността.
