НАП: Право на приспадане и възстановяване на ДДС при внос на автомобили в друга държава членка

ОТНОСНО:Прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при внос на леки автомобили втора употреба на територията на друга държава членка, по които преди да бъдат транспортирани до България се извършват ремонтни дейности

Във Ваше писмо, препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. № М-24-36-72/...........................2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:

"................................................" ЕООД (дружеството) възнамерява да извършва внос на леки автомобили втора употреба от трети страни, след предварително получена поръчка от клиенти - физически лица от Италия. Доставчик на автомобилите е дружество, регистрирано в Дубай.

Сочите, че леките автомобили ще бъдат внесени в Италия, където ще се плати данък върху добавената стойност (ДДС) и мито. От допълнително проведен телефонен разговор е уточнено, че вносът в Италия ще се осъществи от българското дружество, колите са на висока стойност, и че автомобилите ще се транспортират от САЩ до Италия в контейнери.

На територията на Италия ще бъдат извършени козметични ремонти на автомобилите, след което с автовоз ще бъдат транспортирани до България за регистрация в КАТ. Автомобилите ще бъдат продадени на италиански граждани, предварително направили поръчка, които ще ги регистрират на свое име в Италия.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1.Как следва да се третира вносът на автомобили от трета страна в Италия за българското дружество? Какви данъчни задължения поражда той за българското дружество?

2. Трябва ли българското дружество да се регистрира по ДДС в Италия, за да осъществи вноса и да може да плати мито и ДДС в Италия?

3. Предвид факта, че дейността на дружеството ще е покупко-продажба на автомобили, може ли да се ползва данъчен кредит за начисления и платен ДДС в Италия и ако може по какъв начин?

4. Превозът на автомобилите от Италия до България води ли до данъчни задължения за българското дружество?

5. Как следва да се третира продажбата на леките автомобили от българското дружество към клиентите - физически лица, италиански граждани? Следва ли да се начислява ДДС при тези доставки в България?

6. Ако продажбата на леките автомобили от българското дружество към клиентите(физически лица - италиански граждани)се осъществи на територията на Италия, как следва да се третира доставката в този случай за българското дружество?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на описаната фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:

По първи, втори, четвърти и шести въпрос:

Относно поставените въпроси, свързани с внос на автомобили от трета страна в Италия, заплащането на ДДС и мито на митница в Италия, регистрацията на дружеството по ДДС в Италия (в случаите на внос, получаване на услуги - козметични ремонти и при продажби на стоки на територията на Италия), данъчното третиране на продажбите на автомобили на територията на Италия и на тяхното транспортиране от Италия до България, е приложимо италианското законодателство, поради което следва да отправите тези въпроси към италианската данъчна администрация.

По трети въпрос:

По отношение на така зададения от Вас трети въпрос приемам, че се интересувате от възможността и реда за ползване на данъчен кредит за платения данък на митница в Италия при вноса на автомобилите от трета страна.

Правото на приспадане на данъчен кредит е уредено в чл. 68 - 81 на глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от закона лицето има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 от ЗДДС. Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 - в случаите на внос по чл. 16 от същия закон. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната, като по силата на чл. 90, ал. 1 от същия закон в случаите на чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в държавния бюджет, по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, или съответно по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.

В конкретния случай не е налице внос по чл. 16 от ЗДДС, доколкото не е налице въвеждане на несъюзни стоки на територията на страната, а на територията на Италия. Не е изпълнена и разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС за ефективно внасяне на начисления от митническите органи данък в държавния бюджет, доколкото сочите, че такъв ще бъде внесен на митница в Италия, съответно в нейния бюджет.

Съобразявайки изложеното, за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит за платения данък на митница в Италия при вноса на автомобилите по реда на глава седма "Данъчен кредит" на ЗДДС.

Възстановяването на начислен и платен данък върху добавената стойност в друга държава членка на Европейския съюз (ЕС), в случая в Италия, би могло да се осъществи съгласно Наредба № Н-9от 16 Декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз(Наредба № Н-9/2009 г.), с която са въведени разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данък върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (Директива 2008/9/ЕО).

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-9/2009 г. данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава - членка на ЕС, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на лицата по ал. 1, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване (ал. 2 на чл. 13 от Наредба № Н-9/2009 г.).

Независимо от различията в законодателствата на различните държави членки, на база разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО общите условия за възстановяване са еднакви във всички държави членки:

- лицето, което иска възстановяване, няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната по възстановяване (б. "а" на чл. 3 от Директива 2008/9/ЕО);

- лицето не е извършило доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната по възстановяване с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка, съгласно законодателството на държавата-членка по възстановяването (б. "б" на чл. 3 от Директива 2008/9/ЕО);

- лицето е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено - в случая в България (б. "е" на § 1 от чл. 8 от Директива 2008/9/ЕО);

- стоките и услугите за доставката, на които е начислен ДДС, се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната на възстановяване, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит (чл. 6 от Директива 2008/9/ЕО).

Правото на възстановяване на ДДС се упражнява по предвидения в чл. 14, ал. 1 от Наредба № Н-9/2009 г. ред, чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяване, посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите (www.nap.bg) чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно приложение № 1 на посочената наредба.

Считано от 01.04.2021 г. електронната услуга "Искания за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страната, към държави-членки на ЕС" на НАП се достъпва през "ВХОД В ПОРТАЛА за Е-услуги, достъпни с квалифициран електронен подпис (КЕП)". Електронната услуга се визуализира в категория "ДДС за възстановяване - VAT refund", а в случай, че искането се подава от упълномощено лице, след предварителен избор на съответното задължено лице.

Искането се смята за подадено само ако съдържа цялата информация по чл. 15 (ал. 3 на чл. 14 от Наредба № Н-9/2009 г.), като същото не се препраща до държавата членка по възстановяването, ако за периода, за който се иска възстановяване, лицето не е регистрирано по ЗДДС или извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит (ал. 4 на чл. 14 от Наредба № Н-9/2009 г.).

Преценката дали дружеството отговаря на условията за възстановяване на заявените суми е от компетентността на държавата членка по възстановяване, в случая Италия, по силата на чл. 19, § 2 от Директива 2008/9/ЕО.

По пети въпрос:

Доколкото сочите, че предстои да осъществите внос на автомобили втора употреба на територията на Италия и предвид изключително неясната фактическа обстановка относно статута на дружеството в Италия (регистрирано или не за целите на ДДС) и механизма на извършване на доставките, възможни са следните хипотези:

- прилагане специалния ред на облагане на маржа на цената

В глава седемнадесета "Специален ред на облагане на маржа на цената" от ЗДДС е предвиден специален режим за извършваните от дилър доставки на стоки втора употреба. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДДС разпоредбите на глава седемнадесета се прилагат за доставка, извършена от дилър на стоки втора употреба, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:

- данъчно незадължено лице;

- друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;

- друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;

- друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.

Доколкото в запитването е посочено, че автомобилите ще бъдат внесени на територията на ЕС от дружеството, режимът за облагане на маржа на печалбата не е приложим. Такова е и становището на Съда на ЕС, изложено в решение по дело C‑203/10, т. 52 и 53.

- продажба на автомобилите втора употреба в търговски обект/склад на територията на страната

Мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС.

Доставките на стоки, извършвани в търговски обект/склад на територията на страната, подлежат на облагане със ставка 20 на сто по силата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 12 от същия закон, като съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възникна на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.

На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от дружеството - регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка.

- дистанционни продажби на автомобилите втора употреба

В случаите, когато стоката се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка до получател, който е данъчно незадължено лице - физическо лице, е приложима разпоредбата на чл. 14 от ЗДДС.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС (в сила до 30.06.2021 г.) дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

4. стоките не са нови превозни средства, не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

В тези случаи мястото на изпълнение на доставката на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 от ЗДДС се определя по реда на чл. 20 от същия закон (в сила до 30.06.2021 г.). Продажбите се облагат в държавата на отправяне на стоките, в България, до момента, до който мястото на изпълнение на дистанционните продажби е на територията на страната.

Когато мястото на изпълнение на дистанционните продажби е на територията на страната, облагането се извършва чрез прилагане на данъчната ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС - 20 на сто до момента, в който доставчикът не се регистрира за дистанционни продажби в държавата членка, в която стоката е пристигнала, в случая Италия.

Данъчното събитие при дистанционните продажби на стоки (при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път) възниква на датата, на която доставчикът получи плащането, съгласно чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС.

Във връзка с транспониране на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки иДиректива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стокив ЗДДС следва да се запознаете с промените при данъчното третиране на дистанционните продажби на стоки, в сила от 01.07.2021 г.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/