НАП: Деклариране и възстановяване на ДДС при вътреобщностни дистанционни продажби и прилагане на специален режим в Съюза по ЗДДС

Изх. № М-24-37-29

Дата: 06. 04. 2022 год.

ЗДДС, чл. 14, ал. 1;

ЗДДС, чл. 20, ал. 1;

ЗДДС, чл. 20, буква "б";

ЗДДС, чл. 69;

ЗДДС, чл. 92, ал. 1;

ЗДДС, чл. 92, ал. 3;

ЗДДС, чл. 125, ал. 1;

ЗДДС, чл. 156;

ЗДДС, чл. 159;

ЗДДС, чл. 159, буква "б", ал. 6;

ЗДДС, § 1, т. 10 от ДР;

ППЗДДС, чл. 61, буква "в";

ППЗДДС, чл. 113, ал. 19;

ППЗДДС, чл. 115, ал. 1;

ППЗДДС, чл. 119, ал. 2.

ОТНОСНО: деклариране и възстановяване на данък върху добавената стойност по реда на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) при извършване на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., и регистрация и прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156 от ЗДДС

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № ... е заведено Ваше запитване, в което във връзка с изменения и допълнения в ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.), касаещи специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, по Глава осемнадесета от ЗДДС, е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната и е регистрирано по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Същото няма постоянен обект на територията на друга държава. Дружеството извършва доставки на сребърни бижута чрез собствен електронен магазин с получатели физически лица в Румъния и Унгария. Стоките се изпращат от територията на страната до получателите им - физически лица в Румъния и Унгария. Сребърните бижута се закупуват от български производител. Собствениците на дружеството възнамеряват да разширят продажбите си и в Германия, а по късно и в други държави членки.

В запитването сочите, че "е достигнат прагът за специална регистрация за прилагането на режим в Съюза и в двете държави членки, в които засега се осъществява дейността", и дружеството ще подаде заявление за регистрация по чл. 156 от ЗДДС.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:

1. Ще продължи ли да подава данъчно задълженото лице всеки месец до 14-то число справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, като посочва извършените продажби в държавите членки на нерегистрирани лица без начисления за съответната страна данък върху добавената стойност в клетка 15 "Данъчна основа на вътреобщностни доставки на стоки", подлежаща на облагане със ставка 0 % в нея, и в дневника за продажби в колона 20 "Данъчна основа на вътреобщностни доставки на стоки"?
2. Съгласно чл. 92, ал. 3 от ЗДДС ще бъде ли възстановен данъкът по чл.88, ал. 3 от ЗДДС в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, тъй като данъчният кредит, внесен за закупените бижута и извършените разходи в България от регистрирани лица, ще превишава начисления данък?
3. Каква е поредността на подаване на справки-декларации по чл. 125 ичл. 159 от ЗДДС и месечно възстановяване на данък добавена стойност, при регистрация за специален режим в Съюза?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:

По отношение на регистрацията за прилагане на специален режим в Съюза:

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в ДВ., бр. 104 от 08.12.2020 г. (ЗИД на ЗДДС), в ЗДДС са направени изменения и допълнения, които влизат в сила от 01.07.2021 г., като са въведени разпоредби на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (Директива 2017/2455) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Директива 2019/1995). Същите касаят вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и прилагането на специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (специален режим извън Съюза, специален режим в Съюза и специален режим Внос).

С направените промени дистанционните продажби на стоки са дефинирани по нов начин в чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., съгласно който вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:

а) нови превозни средства, или

б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 от закона е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Видно от цитираната норма мястото на изпълнение на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките.

Следва да се има предвид, че с чл. 20б от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., е предвиден праг за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба мястото на изпълнение на тези доставки е в държавата членка, в която е установен доставчикът, когато едновременно са налице следните условия:

1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;

2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;

3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

Видно от текста на разпоредбата на чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за да е приложим прагът от 10 000 евро, стоките при вътреобщностните дистанционни продажби на стоки следва да бъдат изпращани или транспортирани от територията на държавата членка, в която доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, до територията на друга държава членка и лицето следва да е установено само на територията на една държава членка, т.е. да няма постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС на територията на друга държава членка.

Предвид изложеното, ако извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., при които стоките се изпращат или транспортират от територията на България, където дружеството е установено по седалище и адрес на управление, предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг е приложим, съответно тези доставки до достигане на прага от 10 000 евро са с място на изпълнение на територията на страната. Прагът се изчислява за съответната година, а не за период от дванадесет последователни месеца, като се взема предвид общата стойност без данъка върху добавената стойност на далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, които се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по установяване на доставчика, и вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на страната. Т.е., не се следи праг за всяка държава членка по местоназначение поотделно, а прагът е общата стойност без данъка върху добавената стойност на извършваните от лицето доставки, на които изпращането или транспортирането започва от територията на страната (България), за които се прилага прагът, независимо в коя държава членка завършва изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките.

За да възникне задължение вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, извършена през годината Х, да бъде обложена в държавата членка на пристигане на стоките, е необходимо:

- или с продажбите през годината Х-1 (годината, предхождаща годината Х) да са надвишили прага от 10 000 евро;

- или този праг да е надвишен през годината Х,

- или този праг да се надвишава с конкретната доставка в годината Х.

При надвишаване на определения стойностен праг на продажбите за текущата или предходната година, всички последващи доставки (включително доставката, с която прагът се надвишава), се облагат в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Предвид това, в случай че извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и същите надвишават определения стойностен праг на продажбите за предходната или текущата година, ако не упражни правото да се регистрира за прилагането на режим в Съюза на основание чл. 156, ал. 1 от закона, в сила от 01.07.2021 г., в страната, същото следва да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки (в случая в Румъния и Унгария). И в двата случая доставките на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки ще се облагат с приложимата ставка на данък върху добавената стойност в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя (в която е мястото на изпълнение на тези доставки).

В горепосочената хипотеза, когато данъчно задължено лице извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за същото е налице възможност на основание чл. 369б, пар. 1, б. "а" от Директива 2019/1995 да се регистрира за специален режим в Съюза, като в този случай за лицето няма да е налице задължение за регистрация в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Т.е., регистрацията за прилагане на режим в Съюза не е задължителна и за нея не се прилага праг, тя е по избор на лицето, за да не се регистрира същото във всяка държава членка, в която е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. На основание чл. 369в от Директива (ЕС) 2017/2455 данъчно задълженото лице декларира пред държавата членка по идентификация кога започва и преустановява своите облагаеми дейности, обхванати от този специален режим, или когато променя тези дейности по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за ползването на специалния режим. То съобщава тази информация по електронен път. Съгласно чл. 369а, пар. 1, ал. 2 от Директива 2019/1995 за целите на специален режим в Съюза държава членка по идентификация означава държавата членка, на чиято територия данъчно задълженото лице е установило своята стопанска дейност или, ако не е установило своята стопанска дейност в Общността, където има постоянен обект. Тези разпоредби са транспонирани в ЗДДС с чл. 152, ал. 4 и 7, т. 2, б. "а" и чл. 156, в сила от 01.07.2021 г.

Предвид горното, тъй като в случая, изложен в запитването, дружеството е установено по седалище и адрес на управление в страната, на основание чл. 152, ал. 7, т. 2, б. "а" от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за целите на прилагането на специален режим в Съюза от дружеството държавата членка по идентификация е Република България.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. извършва доставки на:

а) услуги с получатели данъчно незадължени лица и с място на изпълнение на територията на друга държава членка, в която данъчно задълженото лице не е установено, включително по постоянен обект, в сила от 18.02.2022 г., и/или

б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или

в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;

2. а) лицето е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, и

3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15.

Съгласно чл. 156, ал. 16 от ЗДДС, в сила от 18.02.2022 г. право по чл. 156, ал. 1 от закона да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има и данъчно задължено лице, което извършва доставки с място на изпълнение по чл. 20б, ал. 4 от закона на територията на страната, ако със заявлението по чл. 156, ал. 2 от закона уведоми, че желае мястото на изпълнение на доставките да се определя съгласно чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6 от закона. Т.е., в случаите, когато не е надвишен прагът от 10 000 евро по чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 156, ал. 16 от същия закон право по чл. 156, ал. 1 от закона да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има и данъчно задължено лице, което извършва доставки с място на изпълнение по чл. 20б, ал. 4 от закона на територията на страната. В този случай място на изпълнение на извършваните от него доставки ще се определя съгласно чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.

На основание чл. 156, ал. 1 или 16 от ЗДДС, в случай че извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., когато същите са с място на изпълнение на територията на държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките (в случаите, когато предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг е надвишен, както и когато същият е неприложим по отношение на извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или когато този праг не е надвишен), за дружеството е налице възможност да се регистрира за специален режим в Съюза. В този случай за дружеството няма да е налице задължение за регистрация в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки.

Съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗДДС правото по ал. 1 на същата разпоредба се упражнява, като лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с квалифициран електронен подпис. В тази връзка, доколкото регистрацията за прилагане на режим в Съюза е по избор на лицето, няма срок за подаване на заявлението за регистрация. Съгласно § 63, ал. 1 на Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., в сила от 01.04.2021 г.) данъчно задължените лица и представителите, които действат от тяхно име и за тяхна сметка, могат считано от 1 април 2021 г. да се регистрират за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като подадат заявление за регистрация за доставки, извършвани на или след 1 юли 2021 г.

На основание чл. 156, ал. 5 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за дата на регистрацията за прилагане на режим в Съюза се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението. Изключение от това правило е предвидено в ал. 7 на същата разпоредба, съгласно която за дата на регистрация за прилагане на режим в Съюза се смята датата на първата доставка, когато първата доставка по чл. 156, ал. 1, т. 1 от същия закон е извършена преди първия ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка.

Видно от гореизложеното, регистрацията за прилагане на режим в Съюза касае определени категории доставки и е различна от общата регистрация по ЗДДС.

По отношение на задълженията на дружеството по ЗДДС за деклариране и отчитане (по първи и трети въпрос):

Относно реда и начина за подаване на справка-декларацията за прилагане на специалния режим в Съюза по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС

В случай че данъчно задължено лице избере да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза, е приложима разпоредбата на чл. 369б, пар. 2 от Директива 2019/1995, съгласно която този режим се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги, за които се прилага режимът, доставяни в Общността (с място на изпълнение в държави членки, включително България) от съответното данъчно задължено лице. Т.е., ако дружеството реши да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., същото следва да декларира всички извършвани от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, независимо къде е мястото им на изпълнение, в справка-декларацията за прилагането на този специален режим по чл. 159, ал. 4 от същия закон, в сила от 01.07.2021 г. Данъчният период за регистрираните по чл. 156 лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ППЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание чл. 156 от закона лице за прилагане на режим в Съюза подава справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от закона по образец - приложение № 32 към Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Справка-декларация за прилагане на специален режим в Съюза по образеца, определен в приложение № 32 от ППЗДДС, се подава за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода регистрираното по чл. 156 от ЗДДС лице е извършвало доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не се прилага. Справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС се подава до компетентната териториална дирекция на НАП по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез въвеждане на данните или чрез подаване на предварително генериран файл.

На основание чл. 159, ал. 11 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание чл. 156 от ЗДДС лице в срока за подаване на справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от същия закон е длъжно да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро, без да я закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация. Т.е., ако дружеството реши да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, дължимият за извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки данък върху добавената стойност следва да се внася в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите.

Относно подаването на справка-декларацията за данъка върху добавената стойност по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчитането на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки в тази справка-декларация

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС в редакцията на разпоредбата в сила към 01.07.2021 г., когато влизат в сила измененията в същия закон относно вътреобщностните дистанционни продажби на стоки и в глава осемнадесета от същия закон в частност относно специалния режим в Съюза, и преди изменението ѝ с ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г., за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от този закон, с изключение на случаите по чл. 159б от същия закон. След изменението на разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС с ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г., същата гласи, че за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 от закона лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от същия закон. Съгласно новата ал. 14 на чл. 125 от ЗДДС (ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 от закона лице, когато е регистрирано по чл. 154, 156 и 157а от закона, подава справка-декларацията и по чл. 159, ал. 4 и/или чл. 159а, ал. 2 от същия закон. Данъчно задължено лице, регистрирано само по чл. 154 и 156 от ЗДДС, подава единствено справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от същия закон. В разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС е регламентирано, че заедно със справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от закона, регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 от същия закон за съответния данъчен период. Справка-декларация по чл. 125, ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период (чл. 125, ал. 4 от ЗДДС). Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Съгласно чл. 115, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС, ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 01.07.2021 г.) регистрираното лице подава посочените в този раздел справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона, VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от закона и когато е регистрирано по глава осемнадесета от закона, справка-декларация по чл. 159, ал. 4 и чл. 159а, ал. 2 от закона. Регистрирано само по глава осемнадесета от закона лице подава единствено справка-декларацията по чл. 159б, ал. 4 от закона.

На основание чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС във връзка с чл. 125, ал. 8 от ЗДДС всяко регистрирано лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец - приложение № 13.

Съгласно чл. 119 ал. 2 от ППЗДДС (ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 01.07.2021 г.) регистрирано на основание чл. 156 от закона лице за прилагане на режим в Съюза подава справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от закона по образец - приложение № 32.

От гореизложеното следва, че когато данъчно задължено лице има регистрация по общия ред на ЗДДС и такава по специалните режими по глава осемнадесета от закона, същото следва да подава справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от същия закон. Предвид това, ако дружеството, което е регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, се регистрира и за прилагане на специален режим в Съюза, същото ще има задължение да подава справки-декларации и по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и по чл. 159, ал. 4 от същия закон, в срока за подаване на всяка от тях, както е определен съответно в чл. 125, ал. 5 и чл. 159, ал. 4 от ЗДДС.

Следва да се има предвид, че на основание чл. 113, ал. 19 от ППЗДДС (бр. 27 от 2021 г., в сила от 01.07.2021 г. и към датата на издаване на настоящото становище) лицата, регистрирани на основание чл. 156 от закона, не отразяват в дневника за продажбите данъчните документи и отчетите по чл. 159г от закона, издадени във връзка с извършените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии.

В тази връзка вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка не следва да се отразяват нито в клетка 15 "Данъчна основа на ВОД на стоки", нито в клетка 18 "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и на доставки като посредник в тристранна операция" на справката-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, съответно не следва да се отразяват нито в колона 20 "ДО на ВОД", нито в колона 23 "ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка" на дневника за продажбите.

Относно право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за получени доставки с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани доставки по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС и възстановяване на данък по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС (по втори и трети въпрос):

Съгласно чл. 159б, ал. 6 от ЗДДС и чл. 61в от ППЗДДС (ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 01.07.2021 г.), когато лице е регистрирано на основание чл. 156 от закона и на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от закона, същото има право на приспадане на данъчен кредит по общите правилана закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима.

На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват или ще се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта или безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС.

С оглед на гореизложеното, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от дружеството доставки, за които се използват получените доставки на стоки и/или услуги.

В тази връзка и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато получени доставки на стоки и/или услуги се използват или ще се използват за облагаемата дейност на дружеството, при отсъствие на ограниченията на чл. 70 от закона и при условията на чл. 71 от същия закон, право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за тези доставки ще е налице.

Предвид гореизложеното, дружеството, което е регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода като включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справка-декларацията по чл. 125 от закона (т.е., в справка-декларацията, която лице, регистрирано по общия ред на ЗДДС подава) за същия данъчен период и посочи документа по чл. 71 от закона в дневника за покупките по чл. 124 от закона за данъчния период.

Съгласно нормата на чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от същия закон се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка; на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка: транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенски услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услуги по оценка, експертиза и работа върху движими вещи.

В случая, ако извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, то тези доставки не са облагаеми с нулева ставка и не попадат в хипотезите на чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Поради това, в случай че дружеството извършва само такива доставки и не попада в хипотезите на т. 2-5 от ал. 3 на чл. 92 от ЗДДС, е приложим чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, т.е. дружеството няма право на ускорено възстановяване на ДДС по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/