3_2525/18.11.2016 г.
ЗМДТ, чл. 61у, ал. 3;
ЗМДТ, чл. 61х, ал. 1 и ал. 2
ЗИДЗМДТ, § 6 от ПЗР
ОТНОСНО: Определяне на данъчно задължено лице и деклариране на данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
В запитването е посочено, че според чл. 12 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) водачите, извършващи таксиметрови услуги със собствен, взет на лизинг или нает автомобил от името на регистриран превозвач, са данъчно задължени лица по смисъла на Наредба № 35 от 3 ноември 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет (чл. 15 - чл. 19 от Наредбата).
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
- Кой е данъчно задължено лице за тези водачи съгласно чл. 61у, ал. 1 от ЗМДТ?
- Кой е данъчно задължено лице за същите тези водачи, извършващи таксиметрови услуги със собствен, взет на лизинг или нает от трето лице автомобил от името на регистриран превозвач за своя сметка съгласно чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ?
- Кой подава данъчна декларация по чл. 61х от ЗМДТ - превозвача или водача, извършващ таксиметрови услуги със собствен, взет на лизинг или нает от трето лице автомобил от името на регистриран превозвач за своя сметка?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ. бр.80 от 11 октомври 2016 г.) изразяваме следното становище:
На първо място следва да се посочи, че с Наредба № 35 от 3 ноември 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет, издадена от Министерството на транспорта, Министерството на финансите и Държавната агенция по стандартизация и метрология се определят функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговарят електронните таксиметрови апарати с фискална памет (ЕТАФП), предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, редът за одобряването на типа им, въвеждането им в експлоатация, тяхното регистриране и контрол върху техническото им състояние. С оглед на това, цитираната наредба няма отношение към прилагането на ЗМДТ, който регламентира размера и начина на определянето на отделните видове местни данъци и такси, постъпващи в общинския бюджет. В тази връзка с понятието "данъчно задължено лице" в наредбата са визирани лицата, които извършват услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници и които следва да изпълняват вменените им със същата задължения. Ето защо, погрешно е схващането, че под данъчно задължено лице за целите на наредбата следва да се разбира същото лице и по смисъла на ЗМДТ и обратното, тъй като в двата нормативни акта като данъчно задължени лица са визирани различни субекти, с различни права и различни задължения.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, обн. ДВ бр. 32 от 22 април 2016 г., бе създаден нов раздел VІІІ в глава втора на закона, с който е реглементиран данъкът върху таксиметров превоз на пътници. Разпоредбите на ЗИД на ЗМДТ влизат в сила от 01.01.2017 г., с изключение на § 6 от ПЗР, който влиза в сила от 1 април 2016 г. и § 3, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник" /§ 8 от ПЗР на ЗИДЗМДТ/.
Съгласно приетите промени в ЗМДТ, данъчно задължените лица, посочени в раздел VІІІ, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници, а за всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от този закон (чл. 61у, ал. 1 и 2 от ЗМДТ).
В разпоредбата на чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ е определено кои са лицата, данъчно задължени за данъка върху таксиметров превоз на пътници. Съгласно цитираната норма това са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози. Данъкът върху таксиметров превоз на пътници се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Това е данък, който постъпва в приход на общината, за територията на която е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
С § 6 от ПЗР на цитирания ЗИДЗМДТ, действащ от 1 април т.г., се правят изменения и допълнения на Закона за автомобилните превози /ЗАП/. Според новата ал. 1 на чл. 24 от с.з. таксиметров превоз на пътници се извършва от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5 от с.з., след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници.
Разрешението се издава на регистриран по реда на този закон превозвач, подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността по таксиметров превоз на пътници и който отговаря на изискванията, посочени в чл. 24а, ал. 2 от ЗАП.
По отношение на деклариране и определяне на данъка върху таксиметровия превоз на пътници, следва да имате предвид, че по силата на чл. 61х, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от ЗАП данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници като в декларацията лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.
От гореизложената нормативна уредба може да се обобщи, че данъчно задължените лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници са превозвачите търговци, които притежават удостоверение за регистрация, издадено от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на общината, на чиято територия ще се извършва превозът, а не водачите на таксиметровите автомобили, осъществяващи дейност от името на регистрирания превозвач. Освен това регистрираните превозвачи са задължените лица, които подават данъчна декларация по чл. 61х от ЗМДТ за определяне на размера на дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Изготвили:
- Ив. Тодоров, ст. ю. к.
- М. Шипкова, гл. ю.к.
В запитването е посочено, че според чл. 12 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) водачите, извършващи таксиметрови услуги със собствен, взет на лизинг или нает автомобил от името на регистриран превозвач, са данъчно задължени лица по смисъла на Наредба № 35 от 3 ноември 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет (чл. 15 - чл. 19 от наредбата).
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
Въпрос: Кой е данъчно задължено лице за тези водачи съгласно чл. 61у, ал. 1 от ЗМДТ?
Въпрос: Кой е данъчно задължено лице за същите тези водачи, извършващи таксиметрови услуги със собствен, взет на лизинг или нает от трето лице автомобил от името на регистриран превозвач за своя сметка съгласно чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ?
Въпрос: Кой подава данъчна декларация по чл. 61х от ЗМДТ - превозвачът или водачът, извършващ таксиметрови услуги със собствен, взет на лизинг или нает от трето лице автомобил от името на регистриран превозвач за своя сметка?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) (обн. ДВ, бр. 117 от 10 декември 1997 г., посл. изм. ДВ, бр. 80 от 11 октомври 2016 г.), се изразява следното становище.
На първо място се посочва, че с Наредба № 35 от 3 ноември 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет, издадена от Министерството на транспорта, Министерството на финансите и Държавната агенция по стандартизация и метрология, се определят функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговарят електронните таксиметрови апарати с фискална памет (ЕТАФП), предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, както и редът за одобряване на типа им, въвеждането им в експлоатация, тяхното регистриране и контрол върху техническото им състояние.
С оглед на това се приема, че цитираната наредба няма отношение към прилагането на ЗМДТ, който регламентира размера и начина на определяне на отделните видове местни данъци и такси, постъпващи в общинския бюджет. В тази връзка с понятието "данъчно задължено лице" в наредбата са визирани лицата, които извършват услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници и които следва да изпълняват вменените им със същата задължения.
Ето защо се приема за погрешно схващането, че под "данъчно задължено лице" за целите на наредбата следва да се разбира същото лице и по смисъла на ЗМДТ и обратното, тъй като в двата нормативни акта като данъчно задължени лица са визирани различни субекти, с различни права и различни задължения.
Извод: Понятието "данъчно задължено лице" по Наредба № 35 не съвпада с понятието "данъчно задължено лице" по ЗМДТ и не може да се приравнява за целите на облагането по ЗМДТ.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 32 от 22 април 2016 г., е създаден нов раздел VIII в глава втора на закона, с който е регламентиран данъкът върху таксиметров превоз на пътници. Разпоредбите на ЗИД на ЗМДТ влизат в сила от 01.01.2017 г., с изключение на § 6 от ПЗР, който влиза в сила от 1 април 2016 г., и § 3, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник" (съгласно § 8 от ПЗР на ЗИДЗМДТ).
Съгласно приетите промени в ЗМДТ данъчно задължените лица, посочени в раздел VIII, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници, а за всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от ЗМДТ (чл. 61у, ал. 1 и 2 от ЗМДТ).
В разпоредбата на чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ е определено кои са лицата, данъчно задължени за данъка върху таксиметров превоз на пътници. Съгласно тази норма това са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози.
Данъкът върху таксиметров превоз на пътници се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Този данък постъпва в приход на общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Извод: Данъчно задължените лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници по чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и разрешение за таксиметров превоз, като данъкът се дължи за всеки автомобил с издадено разрешение и постъпва в бюджета на съответната община.
С § 6 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, действащ от 1 април 2016 г., се правят изменения и допълнения на Закона за автомобилните превози. Според новата ал. 1 на чл. 24 от ЗАП таксиметров превоз на пътници се извършва от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5 от ЗАП, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници.
Разрешението се издава на регистриран по реда на ЗАП превозвач, подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността по таксиметров превоз на пътници, и който отговаря на изискванията, посочени в чл. 24а, ал. 2 от ЗАП.
Извод: По силата на измененията в ЗАП таксиметровият превоз се извършва от регистрирани превозвачи или водачи от името на регистриран превозвач, но разрешението за таксиметров превоз се издава на регистрирания превозвач, който отговаря на изискванията на чл. 24а, ал. 2 от ЗАП.
По отношение на деклариране и определяне на данъка върху таксиметровия превоз на пътници се посочва, че по силата на чл. 61х, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от ЗАП, данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. В декларацията лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.
Извод: Данъчната декларация по чл. 61х от ЗМДТ за данъка върху таксиметров превоз на пътници се подава от данъчно задължените лица преди получаване на разрешението по чл. 24а, ал. 1 от ЗАП в общината, издала разрешението, като в декларацията се посочват всички обстоятелства, свързани с определяне на данъка.
От изложената нормативна уредба се обобщава, че данъчно задължените лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници са превозвачите търговци, които притежават удостоверение за регистрация, издадено от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на общината, на чиято територия ще се извършва превозът, а не водачите на таксиметровите автомобили, осъществяващи дейност от името на регистрирания превозвач.
Освен това регистрираните превозвачи са задължените лица, които подават данъчна декларация по чл. 61х от ЗМДТ за определяне на размера на дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Извод: По всички поставени въпроси НАП приема, че данъчно задължените лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници по чл. 61у от ЗМДТ са регистрираните превозвачи търговци с удостоверение от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и разрешение от кмета на общината, а не водачите, включително когато извършват дейността със собствен, лизингов или нает автомобил за своя сметка от името на превозвача; именно тези превозвачи подават данъчната декларация по чл. 61х от ЗМДТ в съответната община.
