НАП: Възстановяване на ДДС при внос на стоки от Обединеното кралство с митническо оформяне в друга държава членка

Изх.№ 24-39-85

Дата: 30.07.2021 год.

ЗДДС, чл. 13, ал. 6;

ЗДДС, чл. 16;

ЗДДС, чл. 73а.

Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването

на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени

лица, неустановени в държавата членка по възстановяване,

но установени в друга държава членка на Европейския съюз,

чл. 13.

ОТНОСНО: възстановяване на данък върху добавената стойност по отношение на доставка на стоки, изпратени или транспортирани от територията на Обединеното кралство Великобритания до територията на страната, съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС)

Във Ваше запитване, заведено с вх. № 24-39-85/04.06.2021 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), препратено по компетентност от Дирекция ОДОП - ......., е представена следната фактическа обстановка:

Дружеството закупува стоки от електронни платформи, базирани във Великобритания, като до 31.12.2020 г. тези доставки са третирани като вътреобщностни такива. През месец февруари 2021 г. дружеството е направило две поръчки през два различни логистични канала и компании, за които от банковата му сметка е изтеглена стойност с включен 20 % ДДС. След извършена проверка от Ваша страна е установено, че пратките са обработени на митница във Франция.

Предвид изложеното са поставени следните въпроси:

1. Какъв е редът за възстановяване на платения ДДС при покупката на стоките от Великобритания?

2. Как следва да се третира покупката на стоките, при положение че не е налице митническа декларация?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеи съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:

Съгласно разпоредбата на чл. 168а, ал. 1 от ЗДДС Обединеното кралство Великобритания  е трета страна от 1 януари 2021 г. Предвид това, по отношение на стоки, изпратени или транспортирани от територията на Обединеното кралство Великобритания до територията на държава членка и обратно след 01.01.2021 г. не се прилага режимът на вътреобщностна доставка/вътреобщностно придобиване, регламентиран в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО), като същите са предмет на правилата за ДДС, приложима за вноса и износа.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и 4 от ЗДДС за целите на облагането с ДДС внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната, както и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение. По силата на чл. 54, ал. 1 от закона данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

Лицето, платец на данъка при внос съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, е вносителя. Вносител по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗДДС е лицето - длъжник за заплащане на вносните мита, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз.

Според изложеното в запитването, стоките, предмет на доставките, документално са обработени от митническите органи във Франция, а не на територията на България, поради което на територията на страната в случая не е налице внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС.

Във връзка с постъпило в ЦУ на НАП запитване от данъчно задължено лице по аналогичен казус, касаещ митническото оформяне в държавата членка, където стоките пристигат от третата страна, препратено по компетентност на Агенция Митници, е получен следният отговор:

"Когато на основание чл. 201 от Регламент(ЕС)№952/2013 на Европейския парламант и на Съвета за създаване на Митнически кодек на Съюза(МКС), несъюзните стоки, закупени от Китай са допуснати за свободно обръщение в Германия и за тях са заплатени вносни мита, същите са с митнически статут на съюзни стоки.

За съюзните стоки, транспортирани от Германия до Република България е приложима разпоредбата на чл. 28 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно която Съюзът включва митническия съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и който включва забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки, и на всички такси с равностоен на мито ефект, както и приемането на обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни. Стоките, съгласно чл. 30 от ДФЕС са освободени от вносни мита и такси с равностоен ефект между държави членки на Съюза. За тези стоки не се извършват митнически формалности.

В тези случаи, тъй като стоките са допуснати за свободно обръщение в Германия и в Република България не са извършени митнически формалности, информация относно документалното оформяне на пристигането на стоките на територията на Германия не може да се получи от митническата информационна система. Потвърждение, че стоките са декларирани с митнически декларации за допускане за свободно обръщение в Германия може да се получи само от германската митническа администрация."

Предвид изложеното, в случая се налага изводът, че митническа декларация или други документи, касаещи митническото оформяне на получаването на стоките на територията на Франция, могат да се получат от френската митническа администрация.

Възстановяването на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяването, но установени в държава членка на Общността се извършва по реда и условията на ЗДДС, Директива 2008/9/ЕО на Съвета за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност,предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка  и Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз(Наредбата).  

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава - членка на Европейския съюз, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Алинея 2 на същата правна норма регламентира, че правата и задълженията на лицата по ал. 1, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване, са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.

На основание чл. 14 от Наредбата правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от лицата по чл. 13 чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис, до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяване, посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно Приложение № 1 към Наредбата. Искането се подава от лицето или от упълномощено от него лице и се смята за подадено само ако съдържа цялата информация по чл. 15. Искането не се препраща до държавата членка по възстановяването, ако за периода, за който се иска възстановяване, лицето не е регистрирано по ЗДДС или извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредбата ако държавата членка по възстановяване изисква с искането за възстановяване да се предоставя копие на фактурата или документа за внос, по които е поискано възстановяване на данъка за съответен период, лицето по чл. 13 с искането за възстановяване представя по електронен път и копия на фактурите или документите за внос, по които иска да му бъде възстановен данъкът за съответния период.

Видно от изложената нормативна уредба възстановяването на данък върху добавената стойност следва да се извърши от държавата членка, в приход на бюджета на която е постъпил данъкът, по отношение на който се иска възстановяване. В настоящия случай стоките, предмет на доставката, са оформени митнически във Франция, поради което искането за въстановяване следва да се отправи към компетентния орган в тази държава членка по реда и условията, предвидени в Наредбата.

Доколкото в случая според изложеното стоките пристигат на територията на България от държава членка - Фрация е необходимо да се има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, съгласно която е налице вътреобщностно придобиване (ВОП) по чл. 13, ал. 3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето. 

За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:

1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;

2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;

3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;

4. транспортът е от или за сметка на лицето;

5. лицето - придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.

Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът и лицето - придобиващ по чл. 13, ал. 6, е едно и също лице.

С разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.

Предвид изложената фактическа обстановка в запитването и нормативната уредба, има основание да се приеме че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС и по силата на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност с протокол.

Съгласно разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл. 72 и/или доставчикът на стоката не е издал документ, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4, 5 и 10, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. Цитираната разпоредба допуска в случаите, когато данъкът е изискуем от получателя по доставката и не са спазени някои от изискванията на ЗДДС като: не е издаден протокол по чл. 117 от закона или протоколът не е издаден в законоустановения срок, липсата на документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 в случаите на вътреобщностно придобиване, не е спазен срокът по чл. 72 от закона, да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. По силата на чл. 81, ал. 5 от ППЗДДС в този случай начисляването на дължимия данък и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит се извършва в данъчния период, през който данъкът е станал изискуем по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2.

Както се отбеляза по-горе, в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС е налице специфичен случай на вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, като лицето придобиващ и лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът на територията на друга държава членка, са едно и също лице. След като разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС допуска да се упражни право на приспадане на данъчен кредит от придобиващия дори когато същият не разполага с документ, отговарящ на изискванията на чл. 114, считам че няма пречка при специфичния случай на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС да се приложи разпоредбата на чл. 73а от закона от придобиващия когато същият не разполага с митнически документ за вноса на стоките на територията на другата държава членка, при условие че от другите придружаващи доставката на стоката документи може да се направи категоричен извод, че същите са изпратени от държавата членка на вноса и транспортът им е приключил на територията на страната.

Предвид изложената нормативна уредба, независимо че в случая не е налице документ за вноса, като получател по доставката следва да издадете протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС и да начислите данък върху добавената стойност. В случай че получените стоки се използват за извършване на последващи облагаеми доставки, то предвид разпоредата на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС ще е налице и право на приспадане на данъчен кредит по отношение на този начислен данък. За начисляването на данъка и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от същия закон.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ ДИМОВ/