НАП: Прилагане на нулева ставка по ЗДДС за спедиторски и куриерски услуги, свързани с международен транспорт на стоки

ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-143/21.06.2022 г. относно прилагане на ЗДДС.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Представляваното от Вас дружество "В" ООД изпраща експресни доставки на стоки чрез куриерска фирма ".... България" ЕООД до трети страни извън Европейския сьюз, за което издава фактура с нулева ставка на данък върху добавената стойност. Дружеството се явява посредник, а .......... България" ЕООД осъществява услугата по транспорта. В описанието на фактурата пише "куриерски услуги по опис - извън ЕС - 0 ставка чл. 30 от ЗДДС".

Поставен е следният въпрос:

Може ли дружеството да приложи нулевата ставка на данъка?

С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:

За да се приложи нулева ставка на данъка, е необходимо направлението, по което се превозват стоките да се определя като международен транспорт на стоки по чл. 30, ал.1 от ЗДДС или чл. 23, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).

От разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС следва, че доставката ще подлежи на облагане с нулева данъчна ставка, когато направлението, по което се оказва транспортната услуга, е:

1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или

2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или

3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

Съгласно чл. 30, ал. 2 от закона, за целите на същия спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по смисъла на същата тази разпоредба.

ЗДДС определя като спедиторска услуга услугата по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане (чл. 30, ал. 2 и чл. 22, ал. 5 от ЗДДС).

Предвид изложеното във фактическата обстановка и допълнителна информация, получена чрез телефонен разговор с представител на дружеството, считам, че дейността може да се квалифицира като спедиторска по смисъла на ЗДДС, оказвана във връзка с международен транспорт на стоки от място на територията на страната до територията на трета страна по смисъла на чл. 30, ал. 2, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от закона.

Съгласно чл. 36, ал. 9 от ППЗДДС спедиторските, куриерските и пощенски услуги, оказвани във връзка с международен транспорт, са приравнени на услуги по международен транспорт на стоки по чл. 30 от ЗДДС, т.е. за такива услуги също ще се прилага нулева ставка.

За доказване на доставка на спедиторска услуга с място на изпълнение на територията на страната, оказвана във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона и прилагане на нулева ставка, доставчикът следва да разполага с документите, регламентирани в чл. 36, ал. 6 от ППЗДДС, а именно:

1. копие от транспортен документ за международен превоз, във връзка с който са оказани спедиторските услуги, а при липса на единен международен транспортен документ - алтернативно:

а) копие от митнически документ, показващ мястото в страната, където стоката е била оформена като съюзна стока при вноса;

б) копие от митническите документи, удостоверяващи приключването на митническите формалности - в случаите на въвеждането на съюзни стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз (внос по чл. 16, ал. 3 от ЗДДС);

в) копие от документа по чл. 21, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС - митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;

г) копие на документа по чл. 21, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС - писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия;

д) копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения;

2. фактура за спедиторските услуги по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт и включените в същия дейности по попътно претоварване, складиране, застраховане и митническо оформяне.

Предвид изложеното, в случай че представляваното от Вас дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва доставки на спедиторски услуги във връзка с международен транспорт на стоки по реда на чл. 30, ал. 2 от материалния закон, за тези доставки ще бъде приложима нулевата ставка на данъка при наличие на доказателствата, посочени по-горе в разпоредбата на чл. 36, ал. 6 от правилника. Обръщам внимание, че съгласно чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, когато доставчикът не се снабди с документите по чл. 36, ал. 6 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем (чл. 39, ал. 2 и 3 от ППЗДДС).

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.