Изх. № 20-00-806
30.01.2024г.
ЗДДС
Чл. 2, т. 1
Чл. 25, ал. 4
Чл. 113, ал. 4
Представляваното от Вас дружество води съдебни дела за защита на своите права и законни интереси. Често насрещна страна по споровете са физически лица, ползващи безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата(ЗАдв), като адвокатите са регистрирани по реда на ЗДДС. В зависимост от изхода на спора осъществяваната от адвоката услуга може да се окаже възмездна в случаите, в които страната, насрещна на представляваната от него, бъде осъдена да му заплати адвокатско възнаграждение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Как следва да се третира осъществяваната доставка от адвоката - като възмездна или като безвъзмездна?
- В случай, че доставката е възмездна, адвокатът ли е лицето, което следва да я обложи по реда на ЗДДС?
- Подлежи ли оказаната безплатна адвокатска помощ на облагане по реда на ЗДДС?
- Може ли съдът да начисли ДДС с решението, с което осъжда насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение?
- В случай, че оказаната безплатна адвокатска помощ е безвъзмездна доставка, подлежи ли на възстановяване платеният ДДС и на кого?
По така изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Предвид тясната връзка между зададените въпроси, считам за целесъобразно изразяването на едно общо становище по тях.
На първо място следва да бъдат уточнени някои основни понятия, употребявани в ЗДДС.
Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Дейността, осъществявана от адвокат, е такава дейност, поради факта, че се осъществява редовно и по занятие, срещу възнаграждение, с което осъществява критериите на чл. 3, ал. 2, изр. второ от ЗДДС. Предвид това адвокатите са данъчно задължени лица по смисъла на закона.
Данъчно задължените лица могат да бъдат регистрирани по реда на ЗДДС или не. Регистрирано е данъчно задължено лице, по отношение на което е реализирана някоя от процедурите по регистрация, регламентирани в чл. 101 и чл. 102 от ЗДДС.
Видно от разпоредбите, регламентиращи задължителната (чл. 96) и доброволната (чл. 100) регистрация, по общия ред на закона не може да бъде регистрирано лице, което не е данъчно задължено. В този смисъл понятието данъчно задължено лице е по-широко по своя обхват от понятието регистрирано лице, доколкото данъчно задължените лица могат да бъдат както регистрирани, така и нерегистрирани по реда на ЗДДС.
Когато едно данъчно задължено лице, регистрирано по реда на ЗДДС, извърши облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, то придобива качеството доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 от закона и за него възникват задълженията по ЗДДС, свързани с облагането на доставката, с администрирането и внасянето в бюджета на дължимия данък. В тези случаи то е и лице-платец по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, от което е изискуем дължимия за доставката данък.
Становище по зададените въпроси е изразено от заместник изпълнителния директор на НАП в негови разяснения с изх. №24-39-145/06.03.2017 г. и изх. № 24-39-21/16.03.2017 г., достъпни в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията.
Съобразно изложеното в посочените разяснения, доколкото за осъществената услуга при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв не е дължимо възнаграждение, тя не може да бъде обект на облагане с данък върху добавената стойност. От това, както и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 5 от ЗДДС следва, че фактура за доставката може да не бъде издавана.
В условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатът - процесуален представител на страната, в зависимост от изхода на делото, би могъл да получи възнаграждение за осъществената услуга. В тези случаи характерът на осъществената доставка се променя и от безвъзмездна тя се превръща във възмездна доставка. Поради това, в случаите по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, при които на адвоката се дължи възнаграждение, осъществената доставка ще попадне в кръга на доставките, предмет на облагане с данък върху добавената стойностсъгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС. По силата на чл. 25,
ал. 4 от ЗДДС данъчното събитие за доставката ще възникне на датата, на която плащането е станало дължимо на основание влезлия в сила съдебен акт, с който е присъдено. От датата на възникване на данъчното събитие започва да тече петдневният срок по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС за издаване на фактурата. Фактурата следва да бъде издадена от адвоката, осъществил правната помощ, в качеството му на доставчик на услугата по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС, а като получател във фактурата следва да бъде посочена представляваната страна, поради това че именно тя е лицето, което реално е получило предоставената услуга и в съответствие с чл. 11, ал. 2 от ЗДДС. Ирелевантен е фактът, че възнаграждението се дължи не от тази страна, а от трето лице, доколкото, видно от нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, законът допуска такава възможност. Данъчната основа за доставката следва да бъде определена по общото правило на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице.
В тези случаи лицето, осъдено да заплати възнаграждението на адвоката, ако е платило и начисления от адвоката данък, няма да има право на приспадане на данъчен кредит, доколкото в съответствие с изложеното по-горе то не е получател на оказаната от адвоката услуга, и платената от него сума няма характер на възнаграждение за осъществена доставка, по която лицето е получател, а по-скоро на обезщетение за положения от адвоката труд, доколкото с поведението си то е допринесло за възникването на необходимостта от неговото полагане. В случай, че доставката е безвъзмездна, тя не може да бъде обект на облагане, следователно не може да бъде начислен ДДС, който впоследствие да подлежи на възстановяване.
Представляваното дружество води съдебни дела за защита на своите права и законни интереси. Често насрещна страна са физически лица, ползващи безплатна адвокатска помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), като адвокатите са регистрирани по ЗДДС. В зависимост от изхода на спора услугата на адвоката може да се окаже възмездна, когато насрещната страна бъде осъдена да му заплати адвокатско възнаграждение.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Как следва да се третира осъществяваната доставка от адвоката - като възмездна или като безвъзмездна?
Въпрос: В случай, че доставката е възмездна, адвокатът ли е лицето, което следва да я обложи по реда на ЗДДС?
Въпрос: Подлежи ли оказаната безплатна адвокатска помощ на облагане по реда на ЗДДС?
Въпрос: Може ли съдът да начисли ДДС с решението, с което осъжда насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение?
Въпрос: В случай, че оказаната безплатна адвокатска помощ е безвъзмездна доставка, подлежи ли на възстановяване платеният ДДС и на кого?
Предвид тясната връзка между въпросите се изразява едно общо становище.
1. Данъчно задължено лице. Регистрирано лице. Доставчик и лице-платец по ЗДДС
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Дейността на адвокат представлява независима икономическа дейност, тъй като се осъществява редовно и по занятие, срещу възнаграждение, и покрива критериите на чл. 3, ал. 2, изр. второ от ЗДДС. Поради това адвокатите са данъчно задължени лица по смисъла на закона.
Данъчно задължените лица могат да бъдат регистрирани по ЗДДС или не. Регистрирано е данъчно задължено лице, за което е реализирана някоя от процедурите по регистрация по чл. 101 и чл. 102 от ЗДДС. От разпоредбите за задължителна регистрация (чл. 96) и доброволна регистрация (чл. 100) следва, че по общия ред не може да бъде регистрирано лице, което не е данъчно задължено. Следователно понятието "данъчно задължено лице" е по-широко от "регистрирано лице", тъй като данъчно задължените лица могат да бъдат както регистрирани, така и нерегистрирани по ЗДДС.
Когато данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, извърши облагаема доставка по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, то придобива качеството доставчик по чл. 11, ал. 1 от закона и за него възникват задълженията по ЗДДС, свързани с облагането на доставката, администрирането и внасянето в бюджета на дължимия данък. В тези случаи то е и лице-платец по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, от което е изискуем дължимият за доставката данък.
Извод: Адвокатите са данъчно задължени лица по чл. 3 от ЗДДС, а когато са регистрирани и извършват облагаема доставка, те са доставчик и лице-платец на ДДС по смисъла на чл. 11 и чл. 82 от ЗДДС.
2. Характер на адвокатската услуга по чл. 38 ЗАдв и облагане с ДДС
Становище по разглежданите въпроси е изразено в разяснения на заместник изпълнителния директор на НАП с изх. № 24-39-145/06.03.2017 г. и изх. № 24-39-21/16.03.2017 г., публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Съобразно изложеното в тези разяснения, когато услугата е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв и за нея не е дължимо възнаграждение, тя не може да бъде обект на облагане с данък върху добавената стойност. От това, както и от чл. 113, ал. 3, т. 5 от ЗДДС, следва, че за такава доставка може да не се издава фактура.
При условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатът - процесуален представител на страната, в зависимост от изхода на делото, може да получи възнаграждение за осъществената услуга. В тези случаи характерът на доставката се променя - от безвъзмездна тя се превръща във възмездна доставка. Поради това, при хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, когато на адвоката се дължи възнаграждение, осъществената доставка попада в кръга на доставките, предмет на облагане с ДДС по чл. 2, т. 1 от ЗДДС.
По силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС данъчното събитие за тази доставка възниква на датата, на която плащането е станало дължимо въз основа на влезлия в сила съдебен акт, с който възнаграждението е присъдено. От датата на възникване на данъчното събитие започва да тече петдневният срок по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС за издаване на фактура.
Фактурата следва да бъде издадена от адвоката, осъществил правната помощ, в качеството му на доставчик на услугата по чл. 11, ал. 1 от ЗДДС. Като получател във фактурата следва да бъде посочена представляваната страна, тъй като именно тя реално е получила услугата, в съответствие с чл. 11, ал. 2 от ЗДДС. Ирелевантно е, че възнаграждението се дължи не от тази страна, а от трето лице, тъй като по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС законът допуска възнаграждението да бъде платено от друго лице.
Данъчната основа за доставката се определя по общото правило на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС - на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице.
В случаите, когато лицето, осъдено да заплати възнаграждението на адвоката, е платило и начисления от адвоката данък, това лице няма право на приспадане на данъчен кредит. Причината е, че то не е получател на услугата, а платената от него сума няма характер на възнаграждение за доставка, по която то е получател, а по-скоро на обезщетение за положения от адвоката труд, доколкото с поведението си е допринесло за възникване на необходимостта от този труд.
Когато доставката е безвъзмездна, тя не може да бъде обект на облагане и следователно не може да бъде начислен ДДС, който впоследствие да подлежи на възстановяване.
Извод: Услугата по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, за която не се дължи възнаграждение, е безвъзмездна и не се облага с ДДС, като може да не се издава фактура. При чл. 38, ал. 2 ЗАдв, когато възнаграждение се присъжда, доставката става възмездна, подлежи на облагане по чл. 2, т. 1 ЗДДС, данъчното събитие възниква по чл. 25, ал. 4 ЗДДС, адвокатът издава фактура в 5-дневен срок по чл. 113, ал. 4 ЗДДС на представляваната страна като получател, а осъденото да плати лице няма право на данъчен кредит. При безвъзмездна доставка не се начислява ДДС и не възниква право на възстановяване на данък.
