В Дирекция "ОДОП" - .............. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-230/25.06.2015 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българска фирма, регистрирана по ЗДДС ще извърши услуга - инсталация на машина, при която получател е фирма с данъчна регистрация в ЕС. Инсталацията ще се извърши във фабрика на територията на България, собственост на клиент с данъчна регистрация в България.
Българската фирма също така закупува стока от фирма с данъчна регистрация в Швейцария. Движението на стоката е от склад на швейцарската фирма в Холандия. Швейцарската фирма работи с данъчно регистриран агент в Холандия, който агент има валиден VAT номер.
Зададени са следните въпроси:
1. Българската фирма следва ли да начислява или да не начислява ДДС във фактурата за продажба на услуга /инсталация на машина/ и на какво основание?
2. Как следва да се декларира покупката на стоки с доставчик швейцарска фирма, при условие, че транспортът на същите започва в Холандия и приключва в България?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:
Първи въпрос:Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ бр. 95 от 01.12.2009 год./ са въведени нови правила относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. В сила от 01.01.2010 год. определянето му е в зависимост от статута на получателя - данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и от установяването на получателя на услугата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя - в Общността или извън нея.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, съгласно текстовете на Регламент № 282, същият има статут на данъчно задължено лице. Необходимо е да разполагате с потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES - валидация не потвърждава име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
В този случай, доставката е с място на изпълнение там, където получателят е установил своята дейност - съответната държава членка, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на България.
При условие, че ДДС номер на получателя е валиден към датата на данъчното събитие, мястото на изпълнение е на територията на държавата членка, където той е установен. На основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС".
Когато получател по услугата е лице от държава членка, нерегистрирано по ДДС, същият се третира като данъчно незадължено лице и съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, доставката е с място на изпълнение там, където доставчикът е установил своята дейност, т.е. в България
По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В този случай приложимата данъчна ставка е 20 на сто, предвид чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
Втори въпрос: Вътреобщностно придобиване /ВОП/ е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка /чл. 13, ал. 1 от ЗДДС/.
За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
- доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие на ВОД;
- предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
- придобиването е възмездно;
-стоките се транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка. ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
Тъй като от изложената в запитването фактическа обстановка и от приложените документи не става ясно дали швейцарската фирма има регистрация за целите на ДДС в Холандия или друга държава членка са възможни две хипотези:
В първата хипотеза, ако доставчикът /швейцарската фирма/ не е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
- предмет на доставката са стоки;
- дружеството придобива правото на собственост върху стоките;
- придобиването е възмездно - 290 евро.
- стоките се транспортират от Холандия до България,
то едно от условията, за да е налице ВОП не е налице, а именно - регистрация за целите на ДДС на доставчика. В конкретния случай доставчик /собственик/ на стоката е швейцарската фирма, а не холандският фискален агент.
Предвид гореизложеното за Вас не е налице ВОП.
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбите на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Предвид текста на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчни документи са издадените фактури по реда на този закон. В този смисъл на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за Вас като получател на доставка, не възниква задължение да посочите получената фактури, издадена от доставчика /швейцарска фирма/ за доставката на стоки в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
Във втората хипотеза, ако швейцарската фирма извършва доставката чрез "акредитиран представител", регистрирана за целите на ДДС в Холандия, за Вас ще е налице ВОП, тъй като посочените в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС условия ще са изпълнени.
Протоколът, издаден в случаите на чл. 84 от ЗДДС, се включва в дневник продажби, както следва: данъчната основа в колона 13 "Данъчна основа на вътреобщностните придобивания /ВОП/" и размерът на начисления данък в колона 15 "Начислен ДДС за ВОП и за получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 от ЗДДС.
За да упражните правото си на данъчен кредит по осъщественото вътреобщностно придобиване, когато същото се осъществява съгласно общите изисквания на закона, следва да включите същия протокол в дневника за покупки, както следва:
- колона 10 "Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 от ЗДДС, вносът, както и данъчната основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит";
- колона 11 "ДДС с право на пълен данъчен кредит".
В запитването е описана следната фактическа обстановка: българско дружество, регистрирано по ЗДДС, ще извърши услуга по инсталация на машина. Получател на услугата е фирма с данъчна регистрация в държава членка на ЕС. Инсталацията ще се извърши във фабрика на територията на България, собственост на клиент, който е регистриран по ДДС в България. Българското дружество също така закупува стока от фирма с данъчна регистрация в Швейцария. Движението на стоката е от склад на швейцарската фирма в Холандия. Швейцарската фирма работи с данъчно регистриран агент в Холандия, който има валиден VAT номер.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Българската фирма следва ли да начислява или да не начислява ДДС във фактурата за продажба на услуга (инсталация на машина) и на какво основание?
Въпрос 2: Как следва да се декларира покупката на стоки с доставчик швейцарска фирма, при условие че транспортът на същите започва в Холандия и приключва в България?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка е изразено принципно становище.
По първи въпрос
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.) са въведени нови правила относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. От 01.01.2010 г. мястото на изпълнение се определя в зависимост от статута на получателя - данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и от мястото на установяване на получателя.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато услугите се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на доставчика, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект на получателя, който се намира на място, различно от мястото на установяване на независимата му икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя - дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества - доставчици на услуги, следва да се съобразят с правилата в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това дали получателят е установен в Общността или извън нея.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, съгласно текстовете на Регламент № 282/2011, същият има статут на данъчно задължено лице. Необходимо е доставчикът да разполага с потвърждение за валидността на идентификационния номер по ДДС и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС.
В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES-валидация не потвърждава име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента.
С чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
В този случай, когато получателят е данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в друга държава членка и неговият ДДС номер е валиден към датата на данъчното събитие, доставката е с място на изпълнение там, където получателят е установил своята дейност - съответната държава членка, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на България. На основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС".
Когато получател по услугата е лице от държава членка, нерегистрирано по ДДС, същият се третира като данъчно незадължено лице и съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС доставката е с място на изпълнение там, където доставчикът е установил своята дейност, т.е. в България.
По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго. В този случай приложимата данъчна ставка е 20 на сто, съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Ако получателят на услугата по инсталация е данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в друга държава членка и има валиден ДДС номер, мястото на изпълнение е в държавата членка на получателя и българското дружество не начислява ДДС, като във фактурата посочва основание "обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС". Ако получателят не е регистриран по ДДС в друга държава членка, той се третира като данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение е в България и доставката е облагаема с 20% ДДС.
По втори въпрос
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване (ВОП) е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки следва кумулативно да са налице следните условия:
- доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие на вътреобщностната доставка;
- предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
- придобиването е възмездно;
- стоките се транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка.
ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато е от или за сметка на получателя.
От изложената фактическа обстановка и приложените документи не става ясно дали швейцарската фирма има регистрация за целите на ДДС в Холандия или друга държава членка, поради което са разгледани две хипотези.
В първата хипотеза, ако доставчикът (швейцарската фирма) не е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, при следните условия:
- предмет на доставката са стоки;
- дружеството придобива правото на собственост върху стоките;
- придобиването е възмездно - 290 евро;
- стоките се транспортират от Холандия до България,
едно от условията за наличие на ВОП не е изпълнено, а именно - регистрация за целите на ДДС на доставчика в друга държава членка. В конкретния случай доставчик (собственик) на стоката е швейцарската фирма, а не холандският фискален агент.
Предвид гореизложеното, за българското дружество не е налице вътреобщностно придобиване.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период...
Извод: При хипотезата, в която швейцарската фирма не е регистрирана за целите на ДДС в държава членка и е собственик на стоката, макар транспортът да е от Холандия до България, не са налице всички условия по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за българското дружество не възниква вътреобщностно придобиване; получените данъчни документи следва да се отразят в дневника за покупки по реда на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС.
