Изх. № М-24-36-57Дата: 20.11.2020 год.ЗДДС, чл. 6; ЗДДС, чл. 9; ЗДДС, чл. 26; ЗДДС, чл. 26, ал. 1; ЗДДС, чл. 26, ал. 2; ЗДДС, чл. 26, ал. 3; ЗДДС, чл. 26, ал. 5; |
ЗДДС, чл. 41, т. 3; ЗДДС, чл. 66, ал. 2, т. 2; ЗДДС, чл. 67, ал. 1; ЗДДС, чл. 67, ал. 2; ЗДДС, чл. 116; ППЗДДС, чл. 53, ал. 1; ППЗДДС, чл. 53, ал. 2. |
ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № ......................2020 г. е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ............, в което е изложена следната фактическа обстановка:
ОУ ".................." - гр. Р..... (възложител) е обявило обществена поръчка, чрез процедура на договаряне без обявление, с предмет доставка на учебници и учебни помагала за безвъзмездно ползване от учениците от I до VI клас на ОУ "..................", гр. Р............... за учебната 2020/2021 г. по обособени позиции за издания на три издателства. С Решение № ..............2020 г. възложителят е обявил прогнозната стойност за всяка отделна позиция, с изрично посочване, че обявената цена е без ДДС.
Пояснено е, че след влизане в сила на решението, възложителят е сключил договори и с трите издателства и че и "в трите договора е посочена единствено стойността с включено 20% ДДС, на база на обявената прогнозна стойност за всяка позиция без включен ДДС".
Посочено е, че възложителят е извършил и по трите договора частични авансови плащания преди 30.06.2020 г., които са били документирани от издателствата с фактури с приложена ставка на данъка в размер на 20%. Допълнително е пояснено, че към настоящия момент издателствата са извършили договорените доставки, като за окончателните плащания и трите издателства са издали фактури с приложена намалена ставка на данъка от 9 на сто.
За по-голяма яснота е даден пример с договора с обща стойност от ...... лв. с ДДС от 20%, съответно ............... лв. без ДДС (каквато е и обявената прогнозна стойност без ДДС по поръчката), по който:
- авансово са платени ........... лв. с ДДС от 20%, съответно ....... лв. без ДДС;
- окончателно са платени ............ лв. с ДДС от 9%, съответно ...... лв. без ДДС, като е посочено, че остатъчната стойност съгласно прогнозната стойност на поръчката е ........... лв. без ДДС и съответно лв. с включен 9% ДДС.
Пояснено е още, че издателствата "се придържат към стойността на договорите, сключени преди 30.06.2020 г. с 20% ДДС, като посочват във фактурите си размера на окончателните плащания без да променят договорените стойности, като само преизчисляват размера на 9%".
Посочено е, че по този начин се надвишава прогнозната стойност на поръчката и за трите обособени позиции, което е в нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), тъй като съгласно изискванията му всички суми се обявяват без включен ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли издателствата да издадат кредитни известия или да анулират издадените фактури за окончателните плащания и съответно да се издадат нови, като се съобразят с прогнозната стойност на поръчката без включен ДДС?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на описаната фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
1.Относими норми от ЗДДС иПравилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС):
Редът за определяне на данъчната основа, върху която се начислява данък при доставка на стока/услуга по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС, е определен в чл. 26 от същия закон.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон, увеличена и/или намалена с елементите, посочени в ал. 3 и ал. 5 от същия законов текст.
По силата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и чл. 53, ал. 1 от ППЗДДС размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка - Д = (ДО x ДС) / 100, където Д е размерът на данъка за конкретната доставка, ДО - данъчната основа на конкретната доставка, а ДС - съответната данъчна ставка.
Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена (ал. 2 на чл. 67 от ЗДДС). В този случай, на основание чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, размерът на данъка се определя по следната формула: Д = (Ц x ДС) / (100 + ДС), където Д е размерът на данъка за конкретната доставка, Ц - договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка, а ДС - съответната данъчна ставка.
2. Данъчно третиране по ЗДДС
Съобразявайки цитираните разпоредби, доколкото към запитването не са приложени договорите по разглеждания казус, но се сочи, че в сключените от възложителя договори е посочена "единствено стойността с включено 20% ДДС, на база обявената прогнозна стойност за всяка позиция без вкл. ДДС", извън случаите на чл. 41, т. 3 от ЗДДС са възможни следните хипотези на данъчно третиране:
- когато е налице сключен договор с посочена само крайна цена, в която е включен и дължимият по доставката данък
В този случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и размерът на данъка следва да се определи по формулата, посочена в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Когато данъчното събитие възниква след 30.06.2020 г., доставката се документира с фактура с приложена намалена ставка на данъка от 9%, в сила от 01.07.2020 г. При допусната грешка при документирането на доставката, коригирането на грешката се извършва по реда на чл. 116 от ЗДДС.
- когато е налице сключен договор, в който изрично е вписан размер от 20% на данъка, както и когато е сключен договор, в който е посочена отделно данъчната основа и размерът на данъка или данъчната основа и крайната цена, макар и без изрично да е записано, че ставката на данъка е в размер от 20 на сто
В тези случаи следва да се приеме, че между страните е договорена данъчната основа на съответната доставка. Размерът на данъка следва да се определи по формулата, посочена в чл. 53, ал. 1 от ППЗДДС. В тези случаи, когато данъчното събитие възниква след 30.06.2020 г., промяната в размера на ставката на данъка по силата на чл. 66, ал. 2, т. 2 от ЗДДС (в сила от 01.07.2020 г.) няма да доведе до промяна в стойността на данъчната основа на доставката, а до намаление на упоменатата в договора крайна цена на съответната доставка. Аргумент за това е обстоятелството, че данъкът върху добавената стойност, въпреки че се заплаща от получателя по облагаема доставка на неговия доставчик, всъщност, съобразно принципите на облагане и механизма на действие на същия, следва да е неутрален за икономическите оператори и се събира в полза на бюджета. Предвид нормативното намаление на данъчната ставка, след влизане в сила на изменението данъкът се дължи в намаления съобразно приложимата ставка размер.
Следва да имате предвид, че относно приложението на намалената ставка на ДДС от 9% съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС в сила от 01.07.2020 г. в частта му за намалената данъчна ставка на доставките на книгие издадено становище с изх. № 20-00-100/29.06.2020 г. от зам. изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, допълнено със становище с изх. № 20-00-147/30.09.2020 г. Цитираните становища можете да намерите на интернет страницата на НАП - www.nap.bg.
В случая, доколокото в запитването е посочено, че и по трите договора са извършени частични авансови плащания до 30.06.2020 г., но данъчното събитие е възникнало след тази дата, отчитайки, че за тези доставки със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (Обн., ДВ, бр. 55 от 19.06.2020 г.) е променен размерът на ставката на данъка и че липсва преходна норма, уреждаща тези случаи, относимо е изложеното в т. 7 "Преходен режим" от цитираното становище с изх. № 20-00-100/29.06.2020 г., съгласно което доставчикът следва да документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона, т.е., доставчикът прилага намалената ставка на данъка върху добавената стойност от 9%. Издадената фактура във връзка с полученото цялостно или частично авансово плащане се анулира и за анулирането се издава протокол по чл. 116 от ЗДДС. Дори ако корекцията на фактурирания данък е извършена с издаване на кредитно известие, същата следва да се приеме като допустима.
Следва да имате предвид, че изложеното становище се отнася единствено до тълкуването и прилагането на ЗДДС и ППЗДДС.
В случай че въпросът Ви е в аспект прилагането на ЗОП и в частност относно това дали при така обявените и проведени процедури за възлагане на обществените поръчки и сключените въз основа на тях договори, изменението на данъчните основи на доставките, документирано от изпълнителите, аргументирано със законовата промяна на ставката на данъка за договорените доставки, е допустимо съобразно нормите на ЗОП, Ви уведомявам, че въпросите относно тълкуването и прилагането на ЗОП не са от компетентността на НАП.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В Централно управление на НАП е постъпило запитване, препратено от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", относно прилагане на чл. 66, ал. 2, т. 2 от ЗДДС при доставка на учебници и учебни помагала.
ОУ ".................." - гр. Р..... като възложител е обявило обществена поръчка чрез процедура на договаряне без обявление с предмет доставка на учебници и учебни помагала за безвъзмездно ползване от учениците от I до VI клас на ОУ "..................", гр. Р............... за учебната 2020/2021 г., по обособени позиции за издания на три издателства.
С Решение № ..............2020 г. възложителят е определил прогнозна стойност за всяка отделна позиция, като изрично е посочено, че обявената цена е без ДДС.
След влизане в сила на решението възложителят е сключил договори и с трите издателства. Посочено е, че "в трите договора е посочена единствено стойността с включено 20% ДДС, на база на обявената прогнозна стойност за всяка позиция без включен ДДС".
Възложителят е извършил по трите договора частични авансови плащания преди 30.06.2020 г., документирани от издателствата с фактури с приложена ставка на данъка 20%.
Към момента на запитването издателствата са извършили договорените доставки. За окончателните плащания и трите издателства са издали фактури с приложена намалена ставка на данъка 9%.
За илюстрация е даден пример с договор с обща стойност от ...... лв. с ДДС 20%, съответно ............... лв. без ДДС (каквато е и обявената прогнозна стойност без ДДС по поръчката), по който:
- авансово са платени ........... лв. с ДДС 20%, съответно ....... лв. без ДДС;
- окончателно са платени ............ лв. с ДДС 9%, съответно ...... лв. без ДДС, като е посочено, че остатъчната стойност съгласно прогнозната стойност на поръчката е ........... лв. без ДДС и съответно ........... лв. с включен 9% ДДС.
Пояснено е, че издателствата "се придържат към стойността на договорите, сключени преди 30.06.2020 г. с 20% ДДС, като посочват във фактурите си размера на окончателните плащания без да променят договорените стойности, като само преизчисляват размера на 9%".
Посочено е, че по този начин се надвишава прогнозната стойност на поръчката и за трите обособени позиции, което е в нарушение на Закона за обществените поръчки, тъй като съгласно изискванията му всички суми се обявяват без включен ДДС.
Въпрос: Следва ли издателствата да издадат кредитни известия или да анулират издадените фактури за окончателните плащания и съответно да се издадат нови, като се съобразят с прогнозната стойност на поръчката без включен ДДС?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и при съобразяване на относимата нормативна уредба се изразява следното принципно становище.
1. Относими норми от ЗДДС и ППЗДДС
Редът за определяне на данъчната основа, върху която се начислява данък при доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, е уреден в чл. 26 от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон, увеличена и/или намалена с елементите, посочени в ал. 3 и ал. 5 на същия член.
По силата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и чл. 53, ал. 1 от ППЗДДС размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка по формулата:
Д = (ДО x ДС) / 100,
където Д е размерът на данъка за конкретната доставка, ДО - данъчната основа на конкретната доставка, а ДС - съответната данъчна ставка.
Съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.
В този случай, съгласно чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, размерът на данъка се определя по формулата:
Д = (Ц x ДС) / (100 + ДС),
където Д е размерът на данъка за конкретната доставка, Ц - договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка, а ДС - съответната данъчна ставка.
Извод: Данъчната основа по ЗДДС се определя по чл. 26 от закона, а размерът на данъка - по чл. 67 от ЗДДС и чл. 53 от ППЗДДС, като се прилагат различни формули в зависимост от това дали данъкът е договорен отделно или е включен в цената.
2. Данъчно третиране по ЗДДС
При съобразяване на цитираните разпоредби и предвид обстоятелството, че към запитването не са приложени договорите, но е посочено, че в сключените договори е посочена "единствено стойността с включено 20% ДДС, на база обявената прогнозна стойност за всяка позиция без вкл. ДДС", извън случаите на чл. 41, т. 3 от ЗДДС са възможни следните хипотези на данъчно третиране:
Първа хипотеза - сключен договор с посочена само крайна цена, в която е включен и дължимият по доставката данък
В този случай приложение намира чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и размерът на данъка се определя по формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Когато данъчното събитие възниква след 30.06.2020 г., доставката се документира с фактура с приложена намалена ставка на данъка 9%, в сила от 01.07.2020 г.
При допусната грешка при документирането на доставката коригирането на грешката се извършва по реда на чл. 116 от ЗДДС.
Извод: Когато е договорена само крайна цена с включен ДДС и данъчното събитие е след 30.06.2020 г., следва да се приложи намалената ставка 9%, като при грешно документиране корекцията се прави по чл. 116 от ЗДДС.
Втора хипотеза - сключен договор, в който изрично е вписан размер 20% на данъка, или договор, в който са посочени отделно данъчната основа и размерът на данъка, или данъчната основа и крайната цена, макар и без изрично да е записано, че ставката е 20%
В тези случаи се приема, че между страните е договорена данъчната основа на съответната доставка.
Размерът на данъка се определя по формулата на чл. 53, ал. 1 от ППЗДДС.
Когато данъчното събитие възниква след 30.06.2020 г., промяната в размера на ставката на данъка по чл. 66, ал. 2, т. 2 от ЗДДС (в сила от 01.07.2020 г.) не води до промяна в стойността на данъчната основа на доставката, а до намаление на упоменатата в договора крайна цена на съответната доставка.
Аргумент за това е, че данъкът върху добавената стойност, макар да се заплаща от получателя по облагаема доставка на неговия доставчик, съгласно принципите на облагане и механизма на действие следва да е неутрален за икономическите оператори и се събира в полза на бюджета.
При нормативно намаление на данъчната ставка, след влизане в сила на изменението данъкът се дължи в намаления, съобразно приложимата ставка, размер.
Извод: Когато в договора е договорена данъчната основа (чрез изрично посочен 20% данък или отделно посочени данъчна основа и данък/крайна цена), при промяна на ставката по чл. 66, ал. 2, т. 2 от ЗДДС след 30.06.2020 г. се запазва данъчната основа, а се намалява крайната цена, като данъкът се дължи по намалената ставка.
Посочено е, че относно приложението на намалената ставка на ДДС 9% по чл. 66, ал. 2 от ЗДДС в сила от 01.07.2020 г. за доставките на книги е издадено становище с изх. № 20-00-100/29.06.2020 г. от зам. изпълнителния директор на НАП, допълнено със становище с изх. № 20-00-147/30.09.2020 г., публикувани на интернет страницата на НАП - www.nap.bg.
В разглеждания случай, доколкото в запитването е посочено, че и по трите договора са извършени частични авансови плащания до 30.06.2020 г., но данъчното събитие е възникнало след тази дата, следва да се отчита промяната в ставката и приложимите правила за определяне на данъчната основа и размера на данъка съгласно изложените хипотези.
Извод: При авансови плащания до 30.06.2020 г. и възникване на данъчното събитие след тази дата се прилага намалената ставка 9% за данъка, като се спазват правилата за определяне на данъчната основа според това дали е договорена крайна цена с включен данък или отделна данъчна основа, а при грешно документиране се прилага редът на чл. 116 от ЗДДС.
