НАП: Прилагане на Наредба Н-18/2006 и ЗДДФЛ при упражняване на дейност кожарство и изработка на аранжировки от цветя от физическо лице

ОТНОСНО:Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство

Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... с вх. № 94-00-137/21.10.2021 г. е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте физическо лице, което няма регистриран едноличен търговец или търговско дружество по ТЗ, ще започнете работа по трудов договор на четири часа, но едновременно с това искате да извършвате и дейност - "кожарство". Същата ще обхваща поправка на изделия от кожа и изработка на такива при поръчка от клиент. За посочената дейност притежавате документ за професионална компетентност. Ще ползвате обект в подблоково пространство с площ 20 кв.м. Освен описаната дейност, след време искате да развивате и дейност изработка на аранжировки от цветя, като изцяло ще се полага личен труд и няма да има препродажба на готови букети.

Поставени са следните въпроси:

1. Възможно ли е тази дейност да се извършва от Вас като физическо лице и има ли изискване под каква правна форма тя да се осъществява?

2. В случай, че направите регистрация като лице свободна професия, трябва ли да регистрирате фискален касов апарат?

3. Как следва да се облага дохода от тази дейност, ако се дължи патентен данък, как следва да разграничите дейност "кожарство" от дейност "поправка на чанти", които са посочени в приложение № 4 към глава II, раздел VI на Закона за местните данъци и такси?

4. Размерът на патентния данък еднакъв ли е за всички райони и какъв е за район "Север", като питате за 2022 г. дали е определен?

5. Ако дейността не се развива и няма клиенти и се прекрати през годината има ли предвиден ред да не се заплаща целият данък?

6. Как е редно да се осигурявате при условие, че имате осигуровки на четиричасов работен ден по трудов договор?

7. Как следва да се облага доходът от аранжирането на цветя и трябва ли да се промени регистрацията Ви?

С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно и осигурително законодателство, изразявам следното становище:

Въпросът свързан с правната форма, под която следва да извършвате кожарство има характер на правна консултация и НАП не е компетентна да изрази становище.

Независимо от горното следва да имате предвид, че дейността може да извършвате като физическо лице, което не е регистрирано по Търговския закон (ТЗ), физическо лице в качеството на търговец по ТЗ (ЕТ) или като търговско дружество.

Относно приложение на разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г.:

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележказа всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане,с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 4, т. 8 от същата Наредба не е задължено да регистрира чрез ФУ извършваните от него продажби в търговски обект лице, упражняващо свободна професия. В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. като "лица, упражняващи свободна професия" са определени лицата, осъществяващи за своя сметка професионална дейност, а именно това са: експерт-счетоводители, данъчни консултанти; одитори; адвокати; нотариуси и други юридически консултанти; представители по индустриална собственост; оценители на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачи; инженери и технически ръководители; архитекти; дейци на културата, образованието, изкуството и науката, включително изобретатели; вещи лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.

Още по-точна дефиниция за "лица, упражняващи свободна професия" се съдържа в текст на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. "Лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Действително, качеството на едно лице, упражняващо свободна професия, се придобива след регистрирането му с код по Булстат в съответната служба на Агенцията по вписванията, като това става по негово желание и преценка.

В случай, че лицето се впише в Регистър Булстат като "свободна професия", основанието за висване в регистъра вероятно ще е чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за Регистър Булстат - "физически лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност". Дори и това вписване да не противоречи на Закона за Регистър Булстат (приложението на който е извън компетентността на НАП), самото вписване не е достатъчно да се определи дали дейността на същото отговаря на определението за "свободна професия", както и да се определи механизма на данъчното облагане.

За целите на Наредба № Н-18/2006г. следва да се има предвид, че само ако лицето отговаря кумулативно на горепосочените нормативни критерии (осъществява за своя сметка професионална дейност; не е регистрирано като едноличен търговец и е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване) може да се счита, че е лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ. Само в този случай същото ще бъде освободено от задължението да регистрира и отчита продажбите чрез фискално устройство.

В конкретния случай, Вие възнамерявате да осъществявате две дейности -кожарство, състоящи се в поправка, ремонт и продажба на кожни изделия, както и изработка на аранжировки от цветя. За целите на Наредба № Н-18/2006г. следва да се има предвид, че само ако отговаряте кумулативно на горепосочените нормативни критерии може да се счита, че сте лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ

Важно е да се отбележи, че като лице, упражняващо свободна професия, нямате задължение да ползвате фискално устройство, съответно да издавате фискални касови бележки, но на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да издавате документ за придобитите доходи.

По силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч), а именно:

1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование на предприятието;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и подпис на съставителя.

Относно приложение на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси(ЗМДТ):

Редът и условията за облагане с патентен данък са определени в глава втора, Раздел VІ от ЗМДТ, а видовете патентни дейности са посочени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ.

На основание чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ, физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие, че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

За извършваната патентна дейност тези лица не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 61з, ал. 2 от ЗМДТ).

В приложение № 4, т. 6 са посочени дейностите шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги. За тях данъка се определя според местонахождението на обекта.

Следователно, услугите, които ще извършвате, са посочени в приложението за патентни дейности и ако отговаряте и на другите условия, цитирани в чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ, дейността Ви ще се облага по реда на този закон.

При условие, че дейността ще извършвате чрез търговско дружество, приложим ще бъде Закона за корпоративното подоходно облагане.

Според речника на българския език (публикуван в сайта на Институтът за български език "Професор Любомир Андрейчин"), кожарствотоепроизводство, което включва обработка на кожи (във 2 значения) иизработванена кожени изделия (чанти, ръкавици, колани и др. подобни), а кожухарствотоепроизводство, което включва обработката на кожи (в 3 значения) иизработванетона кожени изделия (кожуси, шапки, калпаци, яки и др.).

Предвид гореизложеното, поправката на чанти не може да се квалифицира като кожарство или кожухарство с оглед на това, че последните са свързани с производство, включващо обработка и изработка на кожи, съответно кожени изделия.

На основание чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредба размера на данъците при условията, по реда и в границите, определени с този закон.

Съгласно чл. 61к, ал. 1 от ЗМДТ, общинският съвет определя размера на патентния данък в граници съгласно приложение № 4 в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.

В сайта на община ...... е публикувана Наредба на ОбС .... за определянето размера на местните данъци на територията на община ..... (Наредбата). С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определянето размера и администрирането на местните данъци и реда на тяхното събиране на територията на Община .... през 2021 г. В Приложение № 1 към чл. 56 от Наредбата са посочени видовете патентни дейности и годишните размери на данъка. В т. 6 на Приложение № 1 от Наредбата е определен патентен данък в размер на 540 лв. за обект за извършваните шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги, а в т. 28 - в размер на 198 лв. за обект за извършваните на ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини за обект.

Предвид гореизложеното, независимо в кой район се намира обекта, от който се осъществява патентната дейност, данъка е един и същ (без значение е района) и зависи от вида патентна дейност и броя на обектите.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗМДТ, когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.

Предвид гореизложеното, при условие, че до края на 2021 г. общинският съвет не е определил размера на местните данъци за 2022 г., то същите се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година, т.е. тези, които са посочени по-горе.

Разпоредбата на чл. 61л, ал. 3 от ЗМДТ указва, че когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4 (места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма и заведения за хранене и развлечения), данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

Посочената от Вас дейност -изработка на аранжировка от цветя е доста обща и без конкретно детайлно изложение. Предполага се, че това включва изработка и продажба на букети, венци и други подобни украси за събития. Дейността по изработката и продажбата им следва да се определи като търговска.

Ако продажбите се извършват в посочения в запитването обект ще е налице дейност търговия на дребно и също подлежи на облагане с патентен данък. В т. 3 на Приложение № 4 към глава втора, раздел VI към ЗМДТ е посочена дейността търговия на дребно до 100 кв.м. нетна търговска площ на обекта.

Също така следва да имате предвид, че на основание чл. 61л, ал. 1 и 2 от ЗМДТ, патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4, като лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

По смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗМДТ, "обект" за целите на облагането с патентен данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложение № 4, в т. ч.:

а/ средствата за подслон и местата за настаняване;

б/ заведенията за хранене и развлечения;

в/ магазините, сергиите, масите на пазари, тротоари и улични платна;

г/ ателиетата, работилниците и други помещения, независимо от това дали те служат и за други цели, или са част от недвижим имот.

Относно приложението на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ):

Когато извършвате само дейности подлежащи на облагане с патентен данък, освен патентна декларация пред съответната община сте задължена да подавате и годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в НАП, като попълвате приложение № 7. Срокът за подаване е от 10 януари до 30 април на годината следваща годината през която сте извършвала дейността.

Ако за дейността аранжиране и продажба на букети, венци и друга украса нямате търговски обект по смисъла определен по-горе, а продажбите са онлайн или дистанционно, чрез куриер, тогава дейността ще се облага по общия ред на ЗДДФЛ като търговец, независимо дали сте регистрирана или не.

Дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на Търговския закон (ТЗ).

Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец: сделките го определят като такъв, а не то определя сделките като търговски. Обективният критерий тук са извършените действия, а не - кой ги извършва т.е. физическото лице може да се счита за търговец по смисъла на ТЗ, но да не е регистрирано като едноличен търговец.

Доходите, които ще реализирате следва да се облагат като доходи от дейност на едноличен търговец, независимо дали ще се регистрирате по Търговския закон или не.

Това изрично е предвидено в ЗДДФЛ - чл. 26, ал.7. Доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.

При подаване на годишна данъчна декларация тези доходи следва да се декларират в приложение № 2.

При условие, че имате регистриран по ТЗ едноличен търговец и извършвате дейност, подлежаща на облагане с патентен данък - "кожарство" няма пречка да извършвате и друга търговска дейност, която се облага по общия ред на ЗДДФЛ. Не е необходимо да извършвате промяна на правната си форма за осъществяване на тази дейност.

За целите на облагането следва да организирате счетоводната си отчетност по начин, позволяващ правилно формиране на облагаемия доход и годишната данъчна основа за всяка една от дейностите.

При подаване на ГДД ще подадете приложение № 2 за дохода от търговска дейност и приложение № 7 за дохода от патентна дейност.

Ако нямате регистрация като ЕТ и дейността по аранжировка, включва единственоуслугата аранжиране, т.е. работите с материали на клиента, тогава този доход ще се облага по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, а именно като доходи от свободна професия или възнаграждения поизвънтрудови правоотношения.

При тази хипотеза, доходите ще се декларират в приложение № 3 - доход от друга стопанска дейност.

Във вашия случай при осъществяване и на патентна дейност ще подавате и приложение № 7 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Относно приложение на разпоредбите на осигурителното законодателство:

Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

В КСО няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". По отношение на осигуряването е достатъчно лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.

С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО е дефинирано понятието самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (посл. изм. и доп. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и това са:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност (чл. 4, ал. 3 т. 1 от КСО);

- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 4, ал. 3 т. 2 от КСО);

- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3 т. 4 от КСО).

Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, посл. изм. ДВ, бр. 71 от 11.08.2020 г.), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти, и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" образец ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава по реда на горецитираната наредба (ОКд-5).

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансововърху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При определяне на годишния осигурителен доход се вземат предвид:

1. за едноличните търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи трудова дейност - облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд;

2. за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества - възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти;

3. за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност - облагаемият доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност;

4. за самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) - еднолични търговци или регистрирани като упражняващи свободна професия, или занаятчийска дейност - доходът, получен от упражняването на съответната дейност, определен по условията на т. 1 и 3.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).

Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето (чл. 2, ал. 3, изр. първо от НООСЛБГРЧМЛ).

На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);

2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 (декларация образец № 6).

Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица ((Наредба № Н-13/2019 г.) обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 05.02.2021 г.).

На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/2019 г., самоосигуряващите се лица подават декларация обр. № 1 до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от същата наредба, самоосигуряващите се лица подават декларация образец № 6 за общия размер на дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация.

От горецитираната нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване следва, че ако Вие:

 извършвате дейност, за която подлежите на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ и не сте регистриран едноличен търговец (кожарство) и/или

 извършвате дейност катоедноличен търговец или сте лице, което се облага по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ (друга търговска дейност) и/или

 извършвате професионална дейност на свой риск и за своя сметка, за която сте регистрирана с ЕИК по регистър БУЛСТАТ (услуги по аранжиране на цветя)

ще попаднете в кръга на самоосигуряващите се лица, определен с чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО (като свободна професия и/или като едноличен търговец и/или като лице, което се облага по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ) и ще подлежите на задължително осигуряване по гореописания ред.

Тъй като в запитването посочвате, че ще полагате труд по трудово правоотношение, при непълно работно време, следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, според която за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 (в конкретния случай по трудово правоотношение и самоосигуряващо се лице), осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (в т.ч. доходи от трудови правоотношения);

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда начл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.