ЗДДС -чл. 70, ал. 1, т. 2, Чл. 70, ал. 3, т. 3 и т. 4
Изх. № 21-04-5
21-04-5#1/09.02.2015г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ,,,, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 21-04-5/03.12.2014 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
С договор за цесия от 14.12.2013 г., сключен между "XXX" ЕАД, като цедент и "YYY" ООД, като цесионер, "YYY" ООД е изкупило всички вземания на цедента срещу "ZZZ" ЕООД. За обезпечение на цесионера - кредитор върху търговското предприятие на цедирания длъжник е учреден особен залог. На 18.12.2013 г. между кредитора и длъжника е подписано споразумение за разсрочено плащане, една от клаузите на което позволява на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да премине към продажба на предприятието на длъжника в случай на забавено плащане на някоя от дължимите вноски. Поради неизпълнение на парични задължения на длъжника, кредиторът е пристъпил към продажба на отделни активи - недвижими имоти от търговското му предприятие и към момента е продал голяма част от тях. Някои от имотите, включени в търговското предприятие, не са в добро състояние и за да бъдат продадени се нуждаят от ремонт.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- В случай, че "YYY" ООД извърши ремонти и подобрения на имотите, които предстои да бъдат продадени, за дружеството ще възникне ли право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги?
- Следва ли натрупаните разходи да бъдат текущо отчетени или отчитането им следва да се извърши при продажбата на имотите?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Видно от изложената фактическа обстановка дружеството възнамерява да извърши ремонти/подобрения на имоти, собственост на нейния длъжник, с оглед бъдещата продажба на съответните имоти. От гледна точка на ЗДДС това ще бъде доставка на услуга, страни по която ще бъдат дружеството-кредитор в качеството на доставчик и дружеството-длъжник в качеството на получател. Извършената услуга ще е безвъзмездна, тъй като доставчикът няма да получи насрещна престация. Вместо това извършването на ремонтите/подобренията ще доведе до повишаване на вероятността имотите да бъдат продадени и да бъдат удовлетворени вземанията на доставчика - кредитор.
Тази фактическа обстановка попада в обхвата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките и услугите са използвани за извършване на безвъзмездни доставки. Чл. 70, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗДДС, които изключват прилагането на чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона, не могат да бъдат приложени поради това, че имотите не са отдадени под наем на "YYY" ООД, нито в полза на дружеството е учредено право на ползване, следователно то няма качеството на техен държател или ползвател.
Предвид изложеното за "YYY" ООД няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит в конкретния случай. Това право би възникнало за "ZZZ" ЕООД ако то извърши ремонтите/подобренията за своя сметка и използва получените стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки.
По втори въпрос:
Въпросът е свързан с прилагането на Закона за счетоводството (ЗСч), тълкуването и прилагането на който е извън компетентността на НАП. Поради това запитването Ви в тази част ще бъде препратено към министерство на финансите, дирекция "Данъчна политика".
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
С договор за цесия от 14.12.2013 г., сключен между "XXX" ЕАД като цедент и "YYY" ООД като цесионер, "YYY" ООД е изкупило всички вземания на цедента срещу "ZZZ" ЕООД. За обезпечение на цесионера - кредитор, върху търговското предприятие на цедирания длъжник е учреден особен залог.
На 18.12.2013 г. между кредитора и длъжника е подписано споразумение за разсрочено плащане, в което е включена клауза, даваща право на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към продажба на предприятието на длъжника при забавено плащане на някоя от дължимите вноски.
Поради неизпълнение на паричните задължения на длъжника, кредиторът е пристъпил към продажба на отделни активи - недвижими имоти от търговското предприятие на длъжника, като към момента е продал голяма част от тях. Част от имотите, включени в търговското предприятие, не са в добро състояние и за да бъдат продадени, се нуждаят от ремонт.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: В случай, че "YYY" ООД извърши ремонти и подобрения на имотите, които предстои да бъдат продадени, за дружеството ще възникне ли право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги?
Въпрос 2: Следва ли натрупаните разходи да бъдат текущо отчетени или отчитането им следва да се извърши при продажбата на имотите?
По първи въпрос
От фактическата обстановка следва, че "YYY" ООД възнамерява да извърши ремонти и/или подобрения на имоти, които са собственост на неговия длъжник "ZZZ" ЕООД, с оглед бъдещата продажба на тези имоти.
От гледна точка на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) това представлява доставка на услуга, при която страни са:
- "YYY" ООД - кредитор, в качеството на доставчик;
- "ZZZ" ЕООД - длъжник, в качеството на получател.
Услугата е безвъзмездна, тъй като доставчикът "YYY" ООД не получава насрещна престация. Извършването на ремонтите/подобренията води до повишаване на вероятността имотите да бъдат продадени и съответно до по-голяма вероятност кредиторът да удовлетвори своите вземания, но това не представлява пряка насрещна престация по доставката.
Тази фактическа обстановка попада в обхвата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно който правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките и услугите са използвани за извършване на безвъзмездни доставки.
Разпоредбите на чл. 70, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗДДС, които предвиждат изключения от прилагането на чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона, не могат да бъдат приложени в разглеждания случай. Причината е, че имотите не са отдадени под наем на "YYY" ООД, нито в полза на дружеството е учредено право на ползване. Поради това "YYY" ООД няма качеството на държател или ползвател на тези имоти.
Предвид изложеното, за "YYY" ООД не възниква право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, свързани с ремонтите/подобренията на имотите в конкретния случай.
Посочва се, че право на приспадане на данъчен кредит би възникнало за "ZZZ" ЕООД, ако именно то извърши ремонтите/подобренията за своя сметка и използва получените стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки.
Извод: За "YYY" ООД не възниква право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, използвани за ремонтите/подобренията на имотите на длъжника, тъй като услугата към "ZZZ" ЕООД е безвъзмездна и попада в обхвата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, а изключенията по чл. 70, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗДДС не са приложими.
По втори въпрос
Въпросът относно това дали натрупаните разходи следва да бъдат текущо отчетени или да се отчитат при продажбата на имотите е свързан с прилагането на Закона за счетоводството (ЗСч).
Тълкуването и прилагането на ЗСч е извън компетентността на Националната агенция за приходите. Поради това запитването в тази част ще бъде препратено към Министерство на финансите, дирекция "Данъчна политика".
Извод: НАП не се произнася по счетоводното третиране на разходите, тъй като това е въпрос по прилагането на Закона за счетоводството и запитването в тази част се препраща към Министерство на финансите.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че при производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и е обвързано от описаната фактическа обстановка; при различно установени факти по реда на ДОПК не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК въз основа на това становище.
