Изх. № М-26-00-87
Дата: 04.08.2015 год.
ЗМДТ, чл. 45, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 47, ал. 3.
Относно:определяне на данък при придобиване на имущества
при доброволна делба - чл. 45, ал. 1 и чл. 47,ал. 3 ЗМДТ
В отговор на поставения въпрос относно определяне на основата за начисляване на данъка при придобиване на имущества при доброволна делба на два съсобствени апартамента, изразявам следното становище:
Случаят се отнася до доброволна делба на два апартамента, всеки с данъчна оценка от 10 000 лева, между двама съсобственици /майка и дъщеря/ с равни дялове. Делът на всеки от съсобствениците преди делбата е на стойност по данъчна оценка 10 000 лева. След делбата дъщерята получава собствеността върху двата апартамента, върху които е учредено право на ползване /данъчна оценка 20 000 лв. - 4000 лв. = 16 000 лв./, а майката - правото на ползване върху двата апартамента /данъчна оценка 4000 лева/. Тъй като при делба по силата на чл. 47, ал. 3 ЗМДТ данъкът се начислява само върху превишението на дела, който се уголемява, в случая дъщерята ще дължи данък върху разликата от 6 000 лв. /16 000 лв. - 10 000 лв./, а майката не дължи данък, тъй като нейният дял след делбата е с по-ниска стойност. Приобретателят на имуществото с по-висока стойност е данъчнозадължено лице за заплащане на данъка, освен ако е уговорено друго /чл. 45, ал. 1 ЗМДТ/.
Доколкото при делбата в конкретния случай липсва уговорена цена, имуществото с по-висока стойност представлява сумата от данъчни оценки по Приложение № 2 към ЗМДТ на имотите и правата, формиращи съвкупността от имущества, придобивани от едната страна /аргумент от чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ/.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
Становището разглежда определянето на основата за начисляване на данъка при придобиване на имущества при доброволна делба на два съсобствени апартамента, на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 47, ал. 3 от ЗМДТ.
Фактическата обстановка е следната: извършва се доброволна делба на два апартамента, всеки с данъчна оценка 10 000 лева, между двама съсобственици - майка и дъщеря - с равни дялове. Делът на всеки от съсобствениците преди делбата е на стойност по данъчна оценка 10 000 лева.
След делбата дъщерята получава собствеността върху двата апартамента, върху които е учредено право на ползване. Данъчната оценка на двата апартамента е 20 000 лева, като от нея се приспада 4 000 лева за учреденото право на ползване, поради което данъчната оценка на придобитата от дъщерята собственост е 16 000 лева. Майката получава правото на ползване върху двата апартамента с данъчна оценка 4 000 лева.
Съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗМДТ, при делба данъкът се начислява само върху превишението на дела, който се уголемява. В разглеждания случай делът на дъщерята след делбата е с по-висока стойност от дела ѝ преди делбата. Тя ще дължи данък върху разликата между стойността на придобитото имущество след делбата и стойността на дела ѝ преди делбата, а именно върху сумата 6 000 лева (16 000 лв. - 10 000 лв.). Майката не дължи данък, тъй като нейният дял след делбата е с по-ниска стойност от първоначалния ѝ дял.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ, приобретателят на имуществото с по-висока стойност е данъчнозадължено лице за заплащане на данъка, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай при делбата липсва уговорена цена. Поради това имуществото с по-висока стойност представлява сумата от данъчните оценки по Приложение № 2 към ЗМДТ на имотите и правата, които формират съвкупността от имущества, придобивани от едната страна, на основание чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ.
Извод: При доброволната делба дъщерята дължи данък върху превишението на своя дял в размер на 6 000 лева, като приобретател на имущество с по-висока стойност по смисъла на чл. 45, ал. 1 и чл. 47, ал. 3 от ЗМДТ, а майката не дължи данък, тъй като нейният дял след делбата е с по-ниска стойност.
