НАП: Данъчно третиране на разходите за пътуване и престой на собственика на едноличен търговец по чл. 33, ал. 1, т. 2, буква а от ЗКПО

Фактическата обстановка е следната: ЕТ "Х" притежава тежкотоварен автомобил за международен транспорт. Автомобилът се управлява от собственика на ЕТ, който извършва превоз на стоки и товари по релации Испания - Франция - Германия, без преминаване през България.

Във връзка с това са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Собственикът на ЕТ има ли право на командировки, респективно на командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) или друг нормативен акт?

Въпрос 2: Признават ли се за данъчни цели разходите за командировка в чужбина на собственика на ЕТ?

По първи въпрос

Съгласно § 7 от преходните и заключителни разпоредби на НСКСЧ, министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност.

Посочва се, че изискванията на НСКСЧ относно реда за командироване и размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни) се прилагат за данъчни цели, ако пътуването и престоят в чужбина са извършени във връзка с чл. 215 от Кодекса на труда, тоест когато страните са в трудови правоотношения.

Извод: Собственикът на ЕТ не може да се ползва от режима на командировки и командировъчни пари по НСКСЧ, тъй като този режим се прилага при наличие на трудово правоотношение по чл. 215 от КТ.

По втори въпрос

За целите на данъчното облагане по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, командировъчните разходи се третират по чл. 33 "Разходи за пътуване и престой на физически лица" от ЗКПО.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Данъчният финансов резултат (данъчна печалба и данъчна загуба) се определя по реда на част втора от ЗКПО чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗКПО се признават счетоводните разходи, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.

В разглеждания случай, доколкото пътуването и престоят в чужбина се осъществяват от собственика на ЕТ и разходите са свързани с дейността на предприятието на търговеца и са доказани с първични счетоводни документи, тези разходи ще бъдат признати за данъчни цели.

Документите, с които следва да се докаже фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието, могат да бъдат, например:

• документи, с които се определя обектът и целта на пътуването;
• отчет за пътуването;
• фактури или други документи от хотела или мястото на нощувка;
• документи за разходи за храна;
• документи за паркинг;
• документи за гориво;
• документи за пътни такси;
• други документи, съобразени с извършваната от лицето дейност.

Посочва се, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой. С оглед регулацията по чл. 16 от ЗКПО обаче, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.

Извод: Разходите за пътуване и престой в чужбина на собственика на ЕТ се признават за данъчни цели по чл. 33, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗКПО, ако са свързани с дейността на предприятието и са надлежно документирани, като размерът им трябва да е в рамките на обичайните пазарни нива по смисъла на чл. 16 от ЗКПО.

Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. Посочва се, че ако в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от описаната, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.