Изх. № 1831/09.08-2017 г.
ЗДДС, чл.124, ал. 4
ЗДДС, чл.112, ал. 1
Относно: отразяване на документи в отчетните регистри съгласно изискванията на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, "Г" ЕООД е дъщерна фирма на едноличния собственик на капитала L Group GmbH (Германия). Заедно с производители тя е част от L HOLDING със седалище в Германия.
Като част от групата, "Г" ЕООД извършва сделки със свързани лица, като продажбите на дружеството са основно към свързани лица на базата на сключени договори. "Г" ЕООД, заедно с останалите дъщерни дружества е получател на споделени и консултантски услуги в холдинга. За тези услуги през януари 2017 г. са получени две фактури с продължително действие с указание от страна на финансовия отдел на дружеството майка да бъдат осчетоводявани всеки месец до края на годината.
Във връзка с горното е поставен въпроса допустимо ли е една и съща фактура да бъде осчетоводявана и включвана в дневниците по ДДС всеки месец до края на 2017 г. на основание описанието във фактурата? На какво основание може да се начисляват и съответно да се плащат тези задължения при условие, че в Германия е допустимо издаване на фактури с продължително действие и няма издадени фактури за всеки месец поотделно от месец февруари до сега?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. и доп. ДВ бр.24 от 21 март 2017 г.) е изразено следното принципно становище:
При извършена проверка в търговския регистър е установено, че "Г" ЕООД, гр. Габрово е местно юридическо лице с едноличен собственик на капитала L Group GmbH (Германия).
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Предвид разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от закона, данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. В този смисъл издадената фактура от доставчик - чуждестранно лице (L Group GmbH) не представлява данъчен документ по ЗДДС и не следва да се отразява в дневника за покупки.
Съгласно чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, в сила от 28.02.2013 г., не е доставка на услуга доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното.
Описаният в запитването случай не попада в хипотезата на чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, тъй като "Г" ЕООД е самостоятелно юридическо лице, а не клон или структурно звено в състава на L Group GmbH, поради което следва да бъдат приложени общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
Доколкото от приложените към запитването копия на фактури е видно, че получените от "Г" ЕООД услуги не попадат в изключенията, посочени в разпоредбите на чл. 21, ал. 4 и чл.23 от ЗДДС, за определяне мястото на изпълнение на същите приложение намира разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, независимо дали доставчикът е лице от държава членка или трета страна. В този смисъл когато регистрирано по ЗДДС лице получава облагаема услуга, която не попада в изключенията, визирани в горепосочените норми от доставчик, който е установен извън България и няма седалище и постоянен обект на територията на страната, мястото на изпълнение на същата е на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в която е указано, че когато доставчикът не е регистриран по ЗДДС и не е установен в България, а доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя на услугата, когато той да е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
За регистрираното по ЗДДС лице, получател на облагаема услуга с място на изпълнение на територията на страната, предоставена от доставчик, който не е регистриран по ЗДДС и не е установен в България, възниква задължение за самоначисляване на ДДС на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Във връзка с това следва да бъде издаден протокол по чл. 117, ал. 1 т. 1 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем и да бъде начислен ДДС, прилагайки данъчна ставка 20 на сто. В описания в запитването случай в отчетните регистри по ЗДДС следва да намерят отражение издадените протоколи от дружеството като получател на услугата.
Според изложеното, "Г" ЕООД е дъщерно дружество на едноличния собственик на капитала L Group GmbH (Германия) и заедно с производители е част от L HOLDING със седалище в Германия. Като част от групата "Г" ЕООД извършва сделки със свързани лица, като продажбите са основно към свързани лица на базата на сключени договори. "Г" ЕООД, заедно с останалите дъщерни дружества, е получател на споделени и консултантски услуги в холдинга. За тези услуги през януари 2017 г. са получени две фактури с продължително действие с указание от финансовия отдел на дружеството майка да бъдат осчетоводявани всеки месец до края на годината.
Въпрос: Допустимо ли е една и съща фактура да бъде осчетоводявана и включвана в дневниците по ДДС всеки месец до края на 2017 г. на основание описанието във фактурата?
Въпрос: На какво основание може да се начисляват и съответно да се плащат тези задължения при условие, че в Германия е допустимо издаване на фактури с продължително действие и няма издадени фактури за всеки месец поотделно от месец февруари до момента?
При извършена проверка в търговския регистър е установено, че "Г" ЕООД, гр. Габрово, е местно юридическо лице с едноличен собственик на капитала L Group GmbH (Германия).
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. В този смисъл издадената фактура от доставчик - чуждестранно лице (L Group GmbH) не представлява данъчен документ по ЗДДС и не следва да се отразява в дневника за покупки.
Съгласно чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, в сила от 28.02.2013 г., не е доставка на услуга доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното. Описаният случай не попада в хипотезата на чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, тъй като "Г" ЕООД е самостоятелно юридическо лице, а не клон или структурно звено в състава на L Group GmbH, поради което се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
От приложените към запитването копия на фактури е видно, че получените от "Г" ЕООД услуги не попадат в изключенията, посочени в разпоредбите на чл. 21, ал. 4 и чл. 23 от ЗДДС. За определяне мястото на изпълнение на тези услуги приложение намира чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, според който мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, независимо дали доставчикът е лице от държава членка или трета страна.
В този смисъл, когато регистрирано по ЗДДС лице получава облагаема услуга, която не попада в изключенията по чл. 21, ал. 4 и чл. 23 от ЗДДС, от доставчик, установен извън България и без седалище и постоянен обект на територията на страната, мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Следва да се има предвид и чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, според който, когато доставчикът не е регистриран по ЗДДС и не е установен в България, а доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя на услугата, когато той е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
За регистрираното по ЗДДС лице - получател на облагаема услуга с място на изпълнение на територията на страната, предоставена от доставчик, който не е регистриран по ЗДДС и не е установен в България, възниква задължение за самоначисляване на ДДС на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Във връзка с това следва да бъде издаден протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем, и да бъде начислен ДДС с данъчна ставка 20 на сто.
В описания случай в отчетните регистри по ЗДДС следва да намерят отражение издадените протоколи от дружеството като получател на услугата.
Извод: Фактурите, издадени от чуждестранния доставчик L Group GmbH, не са данъчни документи по смисъла на ЗДДС и не се отразяват в дневника за покупки; в отчетните регистри по ЗДДС се отразяват протоколите по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, издадени от "Г" ЕООД като получател на услугите, при самоначисляване на данъка по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, а не една и съща фактура, осчетоводявана и включвана многократно в дневниците.
