№ 286/21.03.2023 г.
чл.97а от ЗДДС
чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО и чл. 40, ал. 8 от ЗЗО
чл.50, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДДФЛ
Посочвате, че имате намерение да отдавате под наем самостоятелна стая от жилището, което обитавате, за нощувки чрез онлайн платформа. Подали сте патентна декларация и сте се регистрирали в Общината, в ЕСТИ и в ХЕИ. Пенсионер сте и имате решение на ТЕЛК с 80 % инвалидност. Ще работите 6 месеца в годината, тъй като през останалото време няма да сте в града и няма да наемате друго лице.
В устен разговор уточнихте, че имотите ще се отдават под наем чрез платформата Аirbnb.
Поставили сте следните въпроси:
- Следва ли да се регистрирате по чл.97а от ЗДДС след като от сайта удържат 20 на сто от комисионната на домакина?
- Дължите ли осигуровки след като сте пенсионер, инвалид, който отдава част от жилището си под наем, като не се считате за търговец?
- Следва ли да подавате информация в НАП в месеците през които няма да работите?
Предвид изложената фактическа обстановка, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС), Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и Кодекса за социално осигуряване /КСО/ изразявам следното становище:
По ЗДДС
С оглед посоченото в запитването и допълнително предоставената информация, като физическо лице ще отдавате под наем самостоятелна стая от жилището, което обитавате за нощувки, чрез онлайн платформата Аirbnb.
В запитването не е посочено точно какви услуги ще осъществява платформата, но когато същата посредничи при настаняване на туристите от името и за сметка на друго лице, не е налице услуга свързана с недвижим имот, съответно при тези услуги не следва да се приложи чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, а чл.21, ал.2 от с.з. Следва да имате предвид посоченото в чл.31а, параграф 3, буква "г" от Регламент за изпълнение /ЕС/ №1042/2013 г., където посредничеството при осигуряване на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция не е доставка, свързана с недвижими имоти.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Когато получените услуги от платформата са свързани с предоставяне от Вас на услуги на туристи по краткосрочно настаняване във Ваш имот, който се намира на територията на страната, мястото на изпълнение на получените услуги ще се определи по чл.21, ал.2 от ЗДДС - на територията на страната.
Съгласно чл. 97а, ал.1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
Във връзка с получените услуги от платформата, за Вас ще възникне задължение за регистрация по чл.97а, ал.1 от ЗДДС, при условията на разпоредбата.
Следва да имате предвид, че относно данъчното третиране по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО, ДОПК, ЗМДТ на доставка, извършена от онлайн платформа с домейн airbnb.com, във връзка с краткосрочно предоставяне за ползване на недвижим имот /апартамент, къща, вила и др./ е изготвено становище от ЦУ на НАП, с изх. №24-39-15 от 11.06.2021 г., което се намира в системата НАП Въпроси и отговори на следния адрес: Регистър за писмени запитвания - търсене | ЦУ на НАП - Application Server (nra.bg).
Поприлагането на осигурителното законодателство
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване - ЗЗО). Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) по свое желание.
Аналогична разпоредба на чл. 4, ал. 6 от КСО обаче в ЗЗО няма, поради което лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са задължително здравно осигурени на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО авансововърху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО (ЗБДОО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 9 от КСО).
На основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО - упражняващи свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице-образец Окд-5), подадена до компетентната териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
При определянето на месечния осигурителен доход, върху който се внасят дължимите здравноосигурителни вноски е важно да се има предвид разпоредбата на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО и чл. 40, ал. 8 от ЗЗО, според които, получаващите доходи на различни основания, а именно пенсия, доходи от дейности като самоосигуряващи се лица, при определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход за целите на здравното осигуряване размерът на пенсията (без добавките към нея) следва да бъде на първо място в поредността на доходите с оглед ограничаване до размера на максималния месечен осигурителен доход.
Самоосигуряващите се лица, освен внасяне на задължителни осигурителни вноски, имат задължение и периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните се подават с декларации обр. № 1 и обр. № 6, съгласно разпоредбите на от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл.4, ал.1, т.2, б."а" от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях, а декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от самоосигуряващите се лица - до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация (чл.4, ал.3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.).
По ЗДДФЛ
На основание чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Редът и условията за облагане с патентен данък са определени в глава втора, Раздел VІ от ЗМДТ, а видовете патентни дейности са посочени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ.
На основание чл. 61з от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в Приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. лицето не е регистрирано по ЗДДС, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
В т. 1 на Приложение № 4 е посочена дейността "Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по ЗТ", като данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗМДТ, места за настаняване са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ. Тъй като за патентния данък се прилагат правилата на ЗМДТ, конкретният размер се определя от общинския съвет в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.
Във Вашето писмено запитване сте посочили, че имате подадена патентна декларация във връзка с отдаването на самостоятелна стая от жилището, което обитавате за нощувки. Съгласно Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ тази дейност е определена като "Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по ЗТ".
На основание чл.50, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДДФЛ доходите Ви, които се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ, подлежат на деклариране и в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като само информативно се посочват в Приложение № 7 "Доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на ЗМДТ" (образец 2071) на декларацията. Данните от това приложение не участват при формиране на доходите, които подлежат на облагане по реда на Закона за данъка върху доходите на физическите/ЗДДФЛ/.
Приложение № 7 се подава във връзка с определянето на окончателните осигурителни вноски по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравно осигуряване (ЗЗО), предвид което е необходимо да се формира облагаем доход за извършваните дейности съобразно начина, по който са осъществявани съответните дейности (едноличен търговец, свободна професия, занаятчия, физическо лице, извън посочените в предходните колони). При попълване на Приложение № 7 се посочва наименованието на извършваната от Вас дейност е "Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма", и кодът на дейността -701.
Декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ се подава еднократно и в нея се декларират всичките получени от Вас доходи за съответната година в т.ч. доходът от извършваната патентна дейност. Срокът за подаване на декларацията е от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на получаване на доходите.
Посочено е намерение да се отдава под наем самостоятелна стая от обитавано жилище за нощувки чрез онлайн платформа. Подадена е патентна декларация и е извършена регистрация в Общината, в ЕСТИ и в ХЕИ. Лицето е пенсионер с решение на ТЕЛК за 80 % инвалидност. Дейността ще се извършва 6 месеца годишно, като през останалото време лицето няма да е в града и няма да наема друго лице. В устен разговор е уточнено, че имотът ще се отдава чрез платформата Airbnb.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли да се регистрирате по чл. 97а от ЗДДС, след като от сайта се удържат 20 на сто от комисионната на домакина?
Въпрос 2: Дължите ли осигуровки, след като сте пенсионер, инвалид, който отдава част от жилището си под наем, като не се считате за търговец?
Въпрос 3: Следва ли да подавате информация в НАП в месеците, през които няма да работите?
По ЗДДС
Като физическо лице ще отдавате под наем самостоятелна стая от жилището, което обитавате, за нощувки чрез онлайн платформата Airbnb.
В запитването не е посочено точно какви услуги извършва платформата. Когато платформата посредничи при настаняване на туристите от името и за сметка на друго лице, не е налице услуга, свързана с недвижим имот. В този случай не се прилага чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, а чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Посочено е, че съгласно чл. 31а, параграф 3, буква "г" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 г. посредничеството при осигуряване на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция не представлява доставка, свързана с недвижими имоти.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, намиращ се на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото на този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Когато получените от Вас услуги от платформата са свързани с предоставяне от Ваша страна на услуги по краткосрочно настаняване на туристи във Ваш имот, намиращ се на територията на страната, мястото на изпълнение на получените услуги се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС - на територията на страната.
Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
Във връзка с получените услуги от платформата за Вас възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС при условията на тази разпоредба.
Посочено е, че относно данъчното третиране по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО, ДОПК, ЗМДТ на доставка, извършена от онлайн платформа с домейн airbnb.com във връзка с краткосрочно предоставяне за ползване на недвижим имот (апартамент, къща, вила и др.) е изготвено становище от ЦУ на НАП с изх. № 24-39-15 от 11.06.2021 г., публикувано в системата "НАП Въпроси и отговори" в Регистър за писмени запитвания - търсене | ЦУ на НАП - Application Server (nra.bg).
Извод: На поставения въпрос 1 НАП приема, че за Вас възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС във връзка с получаваните от платформата услуги, независимо от удържането на 20 на сто от комисионната.
По прилагането на осигурителното законодателство
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване - ЗЗО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване по свое желание.
Посочено е, че аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО разпоредба в ЗЗО няма. Поради това лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са задължително здравно осигурени на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 9 от КСО).
На основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО - упражняващи свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - образец ОКд-5), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
При определяне на месечния осигурителен доход, върху който се внасят дължимите здравноосигурителни вноски, следва да се има предвид чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО и чл. 40, ал. 8 от ЗЗО. Съгласно тези разпоредби, за лицата, получаващи доходи на различни основания - пенсия и доходи от дейности като самоосигуряващи се лица, при определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход за целите на здравното осигуряване размерът на пенсията (без добавките към нея) се поставя на първо място в поредността на доходите с оглед ограничаване до размера на максималния месечен осигурителен доход.
Самоосигуряващите се лица, освен задължението за внасяне на осигурителни вноски, имат и задължение периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните се подават с декларации образец № 1 и образец № 6 съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните.
Извод: На поставения въпрос 2 НАП приема, че като лице, упражняващо дейност, облагаема с патентен данък, се третирате като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Като пенсионер имате право по избор да се осигурявате за фондовете на ДОО, но сте задължително здравно осигурен по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, като се прилагат правилата на чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 8 от ЗЗО относно съчетаването на пенсията и доходите от самоосигуряване.
Извод: На поставения въпрос 3 НАП приема, че задължението за осигуряване и за подаване на данни възниква и продължава за периода, през който се упражнява трудова дейност, като започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на дейността се декларират с ОКд-5 в 7-дневен срок. В месеците, през които дейността е прекъсната по надлежно деклариран ред, не се дължат осигурителни вноски и не се подават текущи осигурителни декларации за тези месеци.
