Постъпило е писмено запитване с вх. № .../13.07.2015г. в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ... В него е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС и не прилага режима на маржа за произведения на изкуството. Сключен е договор за изработка на следният продукт: бронзови продукти /книжки/ 30х20х24 см. Издание № 1/8+4 АР и бронзов продукт /пейка/ с чуждестранно физическо лице, местно за Р.Франция. Чуждестранното физическо лице - изпълнител, няма място на стопанска дейност в страната. Съгласно определението за "авторски и лицензионни възнаграждения", пар.1, т.8 от ДР на ЗКПО, дружеството счита, че в договора за изработка отсъства елемента за прехвърляне на авторски права и не попада в обхвата на определението за авторски и лицензионни възнаграждения. Гореспоменатото физическо лице е регистрирано в Р.Франция по ДДС/FR20404460644/ и ще издаде фактура за услугата по изработката на продуктите чрез френския си ДДС номер въз основа на представен договор.
Поставени са следните въпроси:
1. Дружеството като възложител по договора задължено ли е да удържи и внесе данък при източника съгласно чл.37, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ?
2. За получената фактура за услугата по изработка на "продуктите" следва ли да бъде издаден протокол по чл.82 от ЗДДС и следва ли протокола да бъде осчетоводен в дневника за покупки и продажби на дружеството?
След съобразяване на нормативната уредба и вземайки предвид изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 2 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти /чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП/.
В запитването е посочено, а също така към него е приложен договор за изработка, в който е посочено, че дружеството възлага, а чуждестранното физическо лице приема да изработи срещу възнаграждение продукт с определени технически характеристики по проект на възложителя, както следва: бронзови книжки и бронзова пейка. От клаузите на сключения между юридическото лице и физическото лице договор е видно, че авторските права са на възлжителя:
-т. 3.5 - изпълнителят се задължава да не предоставя на трети лица продукта, както и да разгласява данни или информация, което може да даведе до накърняване на авторското право на възложителя и
-т. 4.7 - авторското право принадлежи на възложителя, по поръчка и за чиято сметка и риск е изработен продукта, обект на авторското право.
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ - чл. 8, ал. 2 е посочено, че доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. Алинея 6 на чл. 8 от закона добавя, че от източник в Република България са и доходи, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България в, т.ч. авторски и лицензионни възнаграждения. Съгласно определението дадено с § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
Видно от представената фактическа обстановка, посочената нормативна уредба и доколкото в приложения договор изрично е уговорено, че авторското право е на възложителя, а не на лицето, което изработва продуктите, изразявам мнение, че не са налице основанията за определяне на договореното изработване на бронзови продукти като авторско възнаграждение и прилагане на чл. 37, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ. От дохода дължим на чуждестранното физическо лице не следва да се удържа и внася окончателен данък от българското юридическо лице - платец на дохода.
По втори въпрос:
Съгласно чл.9, ал.2, т.3 от ЗДДС, за доставка на услуга се смята и всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя.
За да сте получател по доставка на услуга, следва Вие да сте предоставили материалите за изработка. По смисъла на чл.7, ал.5, т.8 от ЗДДС, не е вътреобщностна доставка изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на оценка или работа по тези стоки, която се осъществява в другата държава членка, при условие че след извършване на оценката или работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната.
В чл.121, ал.8 от ППЗДДС е посочена информацията, която следва да се съдържа в регистъра на стоките по чл.7, ал.5, т.8-10 от ЗДДС.
За извършената услуга по изработката, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В този случай ще е налице хипотезата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
В случай, че дружеството не предоставя материалите за изработка и е налице покупка на продукт, съгласно разпоредбите на ЗДДС ще е налице доставка на стока.
След като доставчикът е лице, регистрирано по ДДС в своята държава, Вие като получател сте регистрирано по ЗДДС лице, предмета на доставката е стока, същата се транспортира и е налице възмездност - ще е налице вътреобщностно придобиване - чл.13, ал.1 от ЗДДС.
За Вас като получател по доставката възниква задължение съгласно чл.84 от ЗДДС, тъй данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
И в двете хипотези - както при получаване на услуга от чуждестранен доставчик, така и при покупка на стока-ВОП, по смисъла на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, следва да се издаде протокол, който се посочва в дневника за продажби /чл.86, ал.1 от ЗДДС/. За така начисления данък ще възникне право на приспадане на данъчен кредит /чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС/, ако не са налице ограничителните условия на чл.70 от ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството е регистрирано по ЗДДС и не прилага режима на маржа за произведения на изкуството. Сключен е договор за изработка на следния продукт: бронзови продукти (книжки) 30х20х24 см, издание № 1/8+4 АР, и бронзов продукт (пейка) с чуждестранно физическо лице, местно за Република Франция. Чуждестранното физическо лице - изпълнител, няма място на стопанска дейност в страната. Съгласно определението за "авторски и лицензионни възнаграждения" по § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, дружеството счита, че в договора за изработка отсъства елемент за прехвърляне на авторски права и договорът не попада в обхвата на това определение. Физическото лице е регистрирано по ДДС във Франция (FR20404460644) и ще издаде фактура за услугата по изработката на продуктите чрез френския си ДДС номер въз основа на представения договор.
Въпрос 1: Дружеството като възложител по договора задължено ли е да удържи и внесе данък при източника съгласно чл. 37, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ?
Въпрос 2: За получената фактура за услугата по изработка на "продуктите" следва ли да бъде издаден протокол по чл. 82 от ЗДДС и следва ли протоколът да бъде осчетоводен в дневника за покупки и продажби на дружеството?
По първи въпрос
Съгласно чл. 2 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, включително произведения на изобразителното изкуство, произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти - чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП.
В запитването е посочено и е приложен договор за изработка, по силата на който дружеството възлага, а чуждестранното физическо лице приема да изработи срещу възнаграждение продукт с определени технически характеристики по проект на възложителя, а именно: бронзови книжки и бронзова пейка.
От клаузите на договора между юридическото лице и физическото лице е видно, че авторските права принадлежат на възложителя. В частност:
- т. 3.5 - изпълнителят се задължава да не предоставя на трети лица продукта, както и да не разгласява данни или информация, които могат да доведат до накърняване на авторското право на възложителя;
- т. 4.7 - авторското право принадлежи на възложителя, по поръчка и за чиято сметка и риск е изработен продуктът, обект на авторското право.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са доходи от източник в Република България. Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, от източник в Република България са и доходи, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, включително авторски и лицензионни възнаграждения.
По § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за:
- използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер;
- използването или правото на използване на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;
- използването или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване;
- информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
С оглед на изложената фактическа обстановка, цитираната нормативна уредба и изричната договорна уговорка, че авторското право е на възложителя, а не на лицето, което изработва продуктите, се приема, че не са налице основания договореното изработване на бронзовите продукти да се квалифицира като авторско възнаграждение и да се прилага чл. 37, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ.
Извод: От дохода, дължим на чуждестранното физическо лице, не следва да се удържа и внася окончателен данък при източника от българското юридическо лице - платец на дохода, тъй като възнаграждението не представлява авторско или лицензионно възнаграждение по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ.
По втори въпрос
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за доставка на услуга се смята и всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя. За да е налице доставка на услуга, при която дружеството е получател, следва дружеството да е предоставило материалите за изработка.
По смисъла на чл. 7, ал. 5, т. 8 от ЗДДС не е вътреобщностна доставка изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на оценка или работа по тези стоки в другата държава членка, при условие че след извършване на оценката или работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната.
В чл. 121, ал. 8 от ППЗДДС е определена информацията, която следва да се съдържа в регистъра на стоките по чл. 7, ал. 5, т. 8 - 10 от ЗДДС.
За извършената услуга по изработката мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на получателя, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В този случай ще е налице хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС.
В случай че дружеството не предоставя материалите за изработка и е налице покупка на продукт, съгласно разпоредбите на ЗДДС ще е налице доставка на стока. Когато доставчикът е лице, регистрирано по ДДС в своята държава, получателят е регистрирано по ЗДДС лице, предметът на доставката е стока, стоката се транспортира и е налице възмездност, е налице вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
За получателя по доставката възниква задължение по чл. 84 от ЗДДС, според който данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
И в двете хипотези - при получаване на услуга от чуждестранен доставчик и при покупка на стока като вътреобщностно придобиване - по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да се издаде протокол, който се посочва в дневника за продажби съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
За така начисления данък възниква право на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, ако не са налице ограничителните условия на чл. 70 от ЗДДС.
Извод: В зависимост от това дали дружеството предоставя материали за изработка, е налице или доставка на услуга с място на изпълнение по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и данък, изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, или вътреобщностно придобиване на стока по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС с данък, изискуем от придобиващото лице по чл. 84 от ЗДДС. И в двата случая дружеството следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, да го отрази в дневника за продажби по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и при условията на чл. 69 и чл. 70 от ЗДДС може да упражни право на данъчен кредит за начисления данък.
