Изх. № ЕП-12-26-75
Дата: 05.08.2021 год.
КСО, чл. 5, ал. 4;
КСО, чл. 9, ал. 2, т. 2;
ЗЗО, чл. 39, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 5.
ОТНОСНО: осигурителен доход за здравно осигуряване за лицата във временна неработоспособност
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо, прието с вх. №ЕП-12-26-75/27.07.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
По време на непрекъснат болничен лист, декларираният съгласно документи, подавани от работодателя, осигурителен доход е 650 лв. Трудовото Ви възнаграждение по безсрочно трудово правоотношение е 1550 лв.
Поставени са следните въпроси:
1. Това правомерно ли е и ако е така съгласно кой нормативен акт?
2. Осигурителен доход ли са минималните осигурителни вноски, които работодателят прави?
2. Не би ли следвало в архива на НАП да се вижда/декларира действителния доход, а не минималния осигурителен доход?
3. В нарушение ли сте Вие за декларирани от работодателя Ви неверни данни за по-малки от получаваните реално приходи под формата на обезщетение от Националния осигурителен институт?
4. В нарушение ли е работодателят, от чиято декларация произтичат тези неверни данни?
Предвид изложеното в запитването и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се уреждат с Кодекса за социално осигуряване (КСО), а свързаните със здравното осигуряване - съответно със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)
Осигурителният доход е основно понятие в осигурителното право. Осигурителният доход е месечен доходиеосновата, върху която се изчисляват и правят осигурителните вноски.
В посочения случай, на основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО, времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, както и платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски.
Осигурителният доход за целите на задължителното здравно осигуряване е определен в ЗЗО в зависимост от осигурените лица. Върху осигурителния доход, определен в закона се изчислява здравноосигурителната вноска.
Нормативната уредба, която определя дохода, върху който се дължат здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, е чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ се дължат върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
От цитираната разпоредба е видно, че доходът, върху който са дължат здравноосигурителните вноски за тези лица, е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не е съотносим към размера на получаваното обезщетение от държавното обществено осигуряване.
Предвид изложеното и съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО за периодите на временна неработоспособност не се определя осигурителен доход върху който се дължат осигурителни вноски по смисъла на КСО, но с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 т. 5 от ЗЗО е регламентиран осигурителен доход само за целите на здравното осигуряване в размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (ЗБДОО). Върху същия доход работодателят (осигуряващия) има задължение да внася здравноосигурителни вноски в размер равен на дължимата от него част от здравноосигурителната вноска (4.8 на сто). В разглежданата хипотеза, за визираните с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО периоди, а именно периодите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ, не се дължат осигурителни вноски от и за сметка на осигуреното лице.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 39, ал. 1 от ЗЗО осигурителите/осигуряващите и работодателите следва периодично да представят в НАП данни по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лицав съответствие с разпоредбите на наредбата и осигурителното законодателство. Именно в тази връзка в Декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице" (Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) е предвидено осигурителния доход, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване за периодите на временна неработоспособност, да се попълва в отделно поле на декларацията - т. 17 "Доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО".
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
В запитването е посочено, че по време на непрекъснат болничен лист декларираният от работодателя осигурителен доход е 650 лв., докато трудовото възнаграждение по безсрочно трудово правоотношение е 1550 лв.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Това правомерно ли е и ако е така съгласно кой нормативен акт?
Въпрос 2: Осигурителен доход ли са минималните осигурителни вноски, които работодателят прави?
Въпрос 3: Не би ли следвало в архива на НАП да се вижда/декларира действителния доход, а не минималния осигурителен доход?
Въпрос 4: В нарушение ли сте Вие за декларирани от работодателя Ви неверни данни за по-малки от получаваните реално приходи под формата на обезщетение от Националния осигурителен институт?
Въпрос 5: В нарушение ли е работодателят, от чиято декларация произтичат тези неверни данни?
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), се уреждат с Кодекса за социално осигуряване (КСО), а отношенията, свързани със здравното осигуряване - със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Осигурителният доход е основно понятие в осигурителното право. Той представлява месечен доход и е основата, върху която се изчисляват и правят осигурителните вноски.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, както и платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.
Осигурителният доход за целите на задължителното здравно осигуряване е определен в ЗЗО в зависимост от осигурените лица. Върху този доход, определен в закона, се изчислява здравноосигурителната вноска.
Нормативната уредба, която определя дохода, върху който се дължат здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, се съдържа в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и в отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ, се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
От тази разпоредба следва, че доходът, върху който се дължат здравноосигурителните вноски за посочените лица, е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не е съотносим към размера на получаваното обезщетение от държавното обществено осигуряване.
Предвид изложеното и съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО, за периодите на временна неработоспособност не се определя осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски по смисъла на КСО. С разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО обаче е регламентиран осигурителен доход само за целите на здравното осигуряване в размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (ЗБДОО). Върху този доход работодателят (осигуряващият) е задължен да внася здравноосигурителни вноски в размер, равен на дължимата от него част от здравноосигурителната вноска (4,8 на сто).
В разглежданата хипотеза, за периодите, визирани в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, а именно: периодите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ, не се дължат осигурителни вноски от и за сметка на осигуреното лице.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 39, ал. 1 от ЗЗО осигурителите/осигуряващите и работодателите са длъжни периодично да представят в НАП данни по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в съответствие с разпоредбите на наредбата и осигурителното законодателство.
В тази връзка в Декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" (Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) е предвидено осигурителният доход, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване за периодите на временна неработоспособност, да се попълва в отделно поле на декларацията - т. 17 "Доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО".
Извод: За периодите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, отпуск за отглеждане на малко дете и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст не се определя осигурителен доход по смисъла на КСО и не се дължат осигурителни вноски от и за сметка на осигуреното лице, но за целите на здравното осигуряване се определя осигурителен доход в размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, върху който работодателят дължи здравноосигурителни вноски, като този доход се декларира в НАП в т. 17 на Декларация образец № 1.
