Изх. № 53-00-100
20.05. 2015 г.
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
чл.84 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Община възлага с договор на ,," ЕАД , да реализира приходи от дейността на обществения градски транспорт на територията на община, да отчита изпълненито на транспортната услуга и да се разплаща с транспортните оператори за изпълнената от тях услуга по транспорта.
Съгласно сключени договори с дружествата транспортни оператори възнаграждението им се изчислява по следната формула:
Месечно възнаграждение = възнаграждение + компенсация за обществена услуга + стимули - санкции
Размерът на санкциите е определен за вид нарушение както следва: нередовен курс по вина на оператора, неизвършен курс по вина на оператора, за всяко констатирано неоснователно отклонение от маршрута или подминаване на спирка, за констатирана неизправност на валидатор и други подобни подробно договорени между страните.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начислява ДДС върху санкциите /неустойки/ наложени на транспортните оператори за неизпълнение на клаузи по договор?
- Как следва да бъдат документирани посочените неустойки?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично в закона е предвидено, че всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката.
В тази връзка неустойките дължими от доставчика на получателя по доставката във връзка с неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия различни от договорените между страните нямат характер на плащане по доставката.
В конкретния случай, от изложените в запитването обстоятелства е видно, че се касае за неустойка /санкция/, дължима от доставчика /транспортния оператор/, имаща за цел да обезщети възложителя за вреди от неизпълнението на договора, т.е. касае се за неустойка, която няма характер на доставка и върху размера на неустойката не следва да се начислява ДДС.
Следва да се има предвид, че размера на неустойката /санкцията/ не участва при определяне на данъчната основа по доставката на услугата от транспортния оператор и в този смисъл с нея не следва да се намалява възнаграждението по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС.
По втори въпрос:
На основание чл. 84 отПравилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/за документиране на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ съдържащ предвидените в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/задължителни реквизити, който удостоверява получаването й. Следователно .., следва да документира дължимата от транспортните оператори санкция за определения вид нарушение, като издаде документ удостоверяващ плащането й.
В случая ще са налице две насрещни вземания, като обстоятелството, че между тях може да се извърши прихващане, по реда на чл. 103 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД) не влияе на техния характер, съответно на данъчното им третиране за целите на ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Община възлага с договор на "..." ЕАД да реализира приходи от дейността на обществения градски транспорт на територията на общината, да отчита изпълнението на транспортната услуга и да се разплаща с транспортните оператори за изпълнената от тях транспортна услуга.
Съгласно сключените договори с дружествата - транспортни оператори, възнаграждението им се изчислява по формулата:
Месечно възнаграждение = възнаграждение + компенсация за обществена услуга + стимули - санкции.
Размерът на санкциите е определен за вид нарушение, както следва: нередовен курс по вина на оператора, неизвършен курс по вина на оператора, за всяко констатирано неоснователно отклонение от маршрута или подминаване на спирка, за констатирана неизправност на валидатор и други подобни, подробно договорени между страните.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли да се начислява ДДС върху санкциите (неустойки), наложени на транспортните оператори за неизпълнение на клаузи по договор?
Въпрос 2: Как следва да бъдат документирани посочените неустойки?
По първи въпрос
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Изрично в закона е предвидено, че всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер не се смятат за възнаграждение по доставката.
В тази връзка неустойките, дължими от доставчика на получателя по доставката във връзка с неизпълнение, частично изпълнение или изпълнение на действия, различни от договорените между страните, нямат характер на плащане по доставката.
В конкретния случай, от изложените в запитването обстоятелства е видно, че се касае за неустойка (санкция), дължима от доставчика (транспортния оператор), имаща за цел да обезщети възложителя за вреди от неизпълнението на договора. Следователно се касае за неустойка, която няма характер на доставка и върху размера на неустойката не следва да се начислява ДДС.
Следва да се има предвид, че размерът на неустойката (санкцията) не участва при определяне на данъчната основа по доставката на услугата от транспортния оператор и в този смисъл с нея не следва да се намалява възнаграждението по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС.
Извод: Санкциите (неустойките) с обезщетителен характер, дължими от транспортните оператори за неизпълнение на договорните клаузи, не представляват възнаграждение по доставка, не са доставка по смисъла на ЗДДС и върху тях не се начислява ДДС, като същевременно не намаляват данъчната основа на услугата по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС.
По втори въпрос
На основание чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) за документиране на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ. Същите се документират с издаване на документ, съдържащ предвидените в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) задължителни реквизити, който удостоверява получаването им.
Следователно "..." следва да документира дължимата от транспортните оператори санкция за определения вид нарушение, като издаде документ, удостоверяващ плащането й.
В случая ще са налице две насрещни вземания, като обстоятелството, че между тях може да се извърши прихващане по реда на чл. 103 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), не влияе на техния характер, съответно на данъчното им третиране за целите на ЗДДС.
Извод: Неустойките с обезщетителен характер не се документират с данъчен документ по ЗДДС, а с документ по чл. 7, ал. 1 от ЗСч, удостоверяващ получаването им, като наличието на възможност за прихващане по чл. 103 от ЗЗД не променя характера им и данъчното им третиране по ЗДДС.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
