В Дирекция ОДОП - постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-334/ 28.09.2015г. Изложената е следната фактическа обстановка:
Дружеството има предмет на дейност покупка на недвижим имот и последващо отдаване под наем. Придобитият недвижим имот - търговска площ се отдава под наем, като за наемната цена се издава фактура с включен ДДС. Наемателят е отправил предложение да закупи имота, който му се отдава под наем при условията на финансов лизинг за срок от 10 години с начин на изплащане -месечни вноски, като е договорена годишна лихва 1 месечен софибор+фиксирана надбавка от 7,9%. В договора за лизинг е предвидено собствеността да се прехвърли с нотариален акт на десетата година или по-рано, при изплащане на пълната договорена продажна цена, ведно с дължимите лихви, като не е предвидена опция за закупуване, а само задължение за такова.
Лизингодателя и лизингополучателя са лица, регистрирани по ДДС.
В договора за лизинг е предвидено всички рискове и изгоди от ползването на имота са за лизингополучателя. Актива се отписва от баланса на лизингодателя и се заприхождава в активите на дружеството-лизингополучател, като дружеството лизингодател не начислява амортизации.
Всички разходи за ремонти /основни и текущи/, поддръжка, застраховки, данък недвижими имоти,такса битови отпадъци и други са за сметка на лизингополучателя.
Поставен е следният въпрос: Кога следва да бъде начислено дължимото ДДС - при подписване на лизинговия договор цялото дължимо ДДС по сделката или на части при всяко плащане/респективно договорено такова/ след като имота е предаден за ползване на лизингополучателя с протокол за предаване, а нотариален акт ще има след изплащане на всички дължими суми от страна на лизингополучателя.
След разглеждане на нормативната уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
По смисъла на чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС, за доставка на стока за целите на този закон се смята фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. Тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето.
По своята същност лизинговият договор е споразумение, по силата на което една страна /наемодател или лизингодател/ предоставя права за ползване на определен актив на друга страна /наемател, лизингополучател/, за определен срок срещу определено възнаграждение. В зависимост от вида на договора за лизинг и условията за прехвърляне на правото на собственост върху лизинговата вещ се определя начина на облагане на доставката за целите на ЗДДС.
Въпреки, че по своята същност договорът за лизинг, уреден в гл.Двадесет и трета от Търговския закон, е вид наемен договор, той има съществени отлики, като в някои случаи те са толкова съществени, та както за целите на ЗДДС, така и за целите на счетоводството и корпоративното подоходно облагане, лизинговите договори с определени характеристики имат данъчно третиране, различно от наемните отношения и сходно с това на покупко-продажбите.
Съгласно установената практика на СЕС, понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик /решение ЕОН Асет Мениджмънт, C‑118/11, EU:C:2012:97, т. 39/.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за доставка се счита фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката.
В този случай възниква едно данъчно събитие на датата на фактическото предоставяне на вещта от лизингодателя на лизингополучателя.
В хипотеза, при която договор за лизинг на недвижим имот предвижда в края на договора или да се прехвърли собствеността на лизингополучателя, или да му се предоставят присъщите за правото на собственост върху този имот основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху посочения имот, и настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката, която следва от такъв договор - това да се приравнява на придобиване на дълготраен актив.
В конкретния случай, предвид описаното във фактическата обстановка, данъчното събитие възниква при подписване на лизинговия договор и предоставянето на стока по договор за лизинг. Дружеството следва да начисли ДДС за доставката. Данъчната основа се определя по общите правила на чл.26 от ЗДДС. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Тя следва да се увеличи с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.
Дружеството осъществява дейност по покупка на недвижим имот и последващо отдаване под наем. Придобитият недвижим имот - търговска площ, се отдава под наем, като за наемната цена се издава фактура с включен ДДС.
Наемателят предлага да закупи имота, който ползва под наем, при условията на финансов лизинг за срок от 10 години, с месечни вноски и договорена годишна лихва в размер на 1-месечен СОФИБОР + фиксирана надбавка от 7,9%. В договора за лизинг е предвидено собствеността да се прехвърли с нотариален акт на десетата година или по-рано - при изплащане на пълната договорена продажна цена заедно с дължимите лихви. Не е предвидена опция за закупуване, а задължение за закупуване.
Лизингодателят и лизингополучателят са лица, регистрирани по ЗДДС. В договора за лизинг е предвидено всички рискове и изгоди от ползването на имота да са за лизингополучателя. Активът се отписва от баланса на лизингодателя и се заприхождава в активите на дружеството - лизингополучател, като дружеството - лизингодател не начислява амортизации. Всички разходи за ремонти (основни и текущи), поддръжка, застраховки, данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и други са за сметка на лизингополучателя.
Въпрос: Кога следва да бъде начислено дължимото ДДС - при подписване на лизинговия договор цялото дължимо ДДС по сделката или на части при всяко плащане (респективно договорено такова), след като имотът е предаден за ползване на лизингополучателя с протокол за предаване, а нотариален акт ще има след изплащане на всички дължими суми от страна на лизингополучателя?
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
По смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за доставка на стока за целите на закона се смята фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. Тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето.
По своята същност лизинговият договор е споразумение, по силата на което една страна (наемодател или лизингодател) предоставя права за ползване на определен актив на друга страна (наемател, лизингополучател) за определен срок срещу определено възнаграждение. В зависимост от вида на договора за лизинг и условията за прехвърляне на правото на собственост върху лизинговата вещ се определя начинът на облагане на доставката за целите на ЗДДС.
Въпреки че по своята същност договорът за лизинг, уреден в глава двадесет и трета от Търговския закон, е вид наемен договор, той има съществени отлики. В някои случаи тези отлики са толкова съществени, че за целите на ЗДДС, както и за целите на счетоводството и корпоративното подоходно облагане, лизинговите договори с определени характеристики имат данъчно третиране, различно от наемните отношения и сходно с това на покупко-продажбите.
Съгласно установената практика на Съда на Европейския съюз, понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (решение "ЕОН Асет Мениджмънт", C‑118/11, EU:C:2012:97, т. 39).
Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за доставка се счита фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. В този случай възниква едно данъчно събитие на датата на фактическото предоставяне на вещта от лизингодателя на лизингополучателя.
В хипотеза, при която договор за лизинг на недвижим имот предвижда в края на договора или да се прехвърли собствеността на лизингополучателя, или да му се предоставят присъщите за правото на собственост върху този имот основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху посочения имот, и настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката, която следва от такъв договор, се приравнява на придобиване на дълготраен актив.
В конкретния случай, с оглед описаната фактическа обстановка, данъчното събитие възниква при подписване на лизинговия договор и предоставянето на стоката по договора за лизинг. Дружеството следва да начисли ДДС за доставката.
Данъчната основа се определя по общите правила на чл. 26 от ЗДДС. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Данъчната основа следва да се увеличи с всички други данъци и такси, включително акциз, когато такива са дължими за доставката.
Извод: Дължимото ДДС по договора за финансов лизинг на недвижимия имот се начислява еднократно към датата на данъчното събитие - при подписване на лизинговия договор и фактическото предоставяне на имота, като данъчната основа се определя по реда на чл. 26 от ЗДДС върху цялото възнаграждение по доставката.
