В дирекция ОДОП постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ......./03.11.2016г.
В запитването на дружество с ограничена отговорност е посочено, че се интересува дали считано от 01.01.2016г. има някаква промяна по отношение признаването на разхода за дневни пари на съдружници при командировка, която е изцяло във връзка с дейността на предприятието - доставка на стоки за търговски обект.
Цитирано е писмо № 96-00-24/22.01.2009г., отнасящо се до съдружник, вписан в съдебно решение като управител на фирма /без договор за управление и контрол/, който е сключил само договор за работа с личен труд /тип граждански/ за участие в дейността на предприятието, осигурявайки неговото съществуване.
В отговор, съобразявайки се с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица се признават за данъчни цели, когато са изпълнени едновременно двете условия поставени в закона, а именно:
- пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и
- физическите лица, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
На основание разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.
Видно от съдържанието на нормата на материалния закон за да бъдат признати разходи за пътуване и престой на лица, които са съдружници и управители /без договор за управление и контрол/ и които не са в трудови правоотношения с дружеството, е необходимо те да са в извънтрудови правоотношения /работа с личен труд/.
За изпълнение на нормата на чл. 33 от ЗКПО освен правоотношение между дружеството и физическите лица е необходимо пътуването и престоя да са свързани и извършени в съответствие с извършваната стопанска дейност. Разходите следва да са документално доказани по реда на чл. 10 от ЗКПО.
При нарушение на изискванията на закона ще се счита, че са налице счетоводни разходи, които не са признати за данъчни цели на различни основания - чл. 33 или чл. 26, т. 1 или чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
В разпоредбата на чл. 33 от закона не са извършвани промени за 2016 година, в резултат на което да се налага промяна на установената данъчна практика, поради което съдържанието на отговора на писмо № 96-00-24/22.01.2009г., е актуално и към настоящия отчетен период.
Дружество с ограничена отговорност поставя въпрос дали, считано от 01.01.2016 г., има промяна относно признаването на разхода за дневни пари на съдружници при командировка, която е изцяло във връзка с дейността на предприятието - доставка на стоки за търговски обект. Посочено е писмо № 96-00-24/22.01.2009 г., отнасящо се до съдружник, вписан в съдебно решение като управител на фирма (без договор за управление и контрол), който е сключил само договор за работа с личен труд (тип граждански) за участие в дейността на предприятието, осигурявайки неговото съществуване.
В отговор, при съобразяване с относимата нормативна уредба, се излага следното становище.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица се признават за данъчни цели, когато са изпълнени едновременно следните две условия:
- пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
- физическите лица са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително като управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
На основание чл. 33, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.
От съдържанието на нормата следва, че за да бъдат признати разходи за пътуване и престой на лица, които са съдружници и управители (без договор за управление и контрол) и които не са в трудови правоотношения с дружеството, е необходимо те да са в извънтрудови правоотношения (работа с личен труд).
За изпълнение на нормата на чл. 33 от ЗКПО, освен наличие на правоотношение между дружеството и физическите лица, е необходимо пътуването и престоят да са свързани и извършени в съответствие с извършваната стопанска дейност. Разходите следва да са документално доказани по реда на чл. 10 от ЗКПО.
При нарушение на изискванията на закона ще се счита, че са налице счетоводни разходи, които не са признати за данъчни цели на различни основания - чл. 33 или чл. 26, т. 1 или чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
В разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО не са извършвани промени за 2016 година, поради което не се налага промяна на установената данъчна практика. Съдържанието на отговора на писмо № 96-00-24/22.01.2009 г. е актуално и към настоящия отчетен период.
Извод: Няма промяна в разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО, поради което правилата и практиката относно признаването на разходите за дневни пари на съдружници при командировка, изложени в писмо № 96-00-24/22.01.2009 г., остават непроменени и валидни и след 01.01.2016 г.
