Изх. № 93-00-5620
Дата: 24. 01. 2022 год.
Наредба № Н-9/2009 г.
ОТНОСНО: възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС) по реда на Наредба № Н-9от 16 Декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз(Наредба № Н-9/2009 г.), във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-396/20 от 21.10.2021 г.
Във връзка с Решение на СЕС по дело С-396/20 от 21.10.2021 г., приложено Ви изпращам копие на цитираното решение за сведение и съобразяване от органите по приходите при възстановяване на ДДС по реда на Наредба № Н-9/2009 г. Решението е постановено по повод установено от унгарската данъчна администрация - държава членка по възстановяване на данъка, несъответствие между размера на ДДС, посочен в заявлението за възстановяване, и размера на ДДС в някои от представените от данъчно задълженото лице фактури.
В т. 36 от цитираното решение СЕС сочи, че също както правото на приспадане, правото на възстановяване представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. Това право може да бъде упражнявано незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки. Всъщност режимът на приспадане - и вследствие на това на възстановяване - цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралността при данъчното облагане на всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че посочените дейности сами по себе си подлежат по принцип на облагане с ДДС.
В т. 37 от цитираното решение СЕС допълнително сочи, че този основен принцип на неутралитет на ДДС налага приспадането или възстановяването на ДДС за получените доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори и данъчно задължените лица да не са спазили някои формални изисквания.
В приложение на принципа на добра администрация и в съответствие с принципа на неутралитет на ДДС, в т. 54 СЕС пояснява, че когато вследствие на надлежно установена грешка, допусната от данъчно задълженото лице, съответната данъчна администрация успее да установи със сигурност размера на ДДС, който трябва да му бъде възстановен, принципът на добра администрация я задължава да уведоми за това със съответната дължима грижа данъчно задълженото лице чрез средствата, които смята за най-подходящи, за да го прикани да коригира заявлението си за възстановяване, така че тя да може да го уважи. В т. 55 СЕС сочи, че при липсата на такава покана данъчната администрация на съответната държава членка би нарушила непропорционално принципа на неутралитет на ДДС, като остави в тежест на данъчно задълженото лице ДДС, чието възстановяване то има право да получи, докато общата система на ДДС цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. В т. 53 съдът пояснява, че в тези случаи, тъй като коригираното заявление се наслагва към първоначалното заявление, то се счита за подадено на датата на първоначалното заявление, т.е. съгласно обстоятелствата по главното производство, преди изтичането на преклузивния срок.
С оглед на гореизложеното в т. 56 от цитираното решение СЕС сочи, че чл. 20, параграф 1 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка, разглеждан във връзка с принципите на данъчен неутралитет и на добра администрация, трябва да се тълкува в смисъл, че не допускаданъчната администрация на държавата членка по възстановяване, в случай че тя е сигурна, евентуално с оглед на представената от данъчно задълженото лице допълнителна информация, че размерът на действително платения по получени доставки ДДС, който е посочен в приложената към заявлението за възстановяване фактура, е по-голям от този, посочен в това заявление, да извърши възстановяване на ДДС само до размера на последно посочената сума, без предварително да прикани с дължимата грижа и чрез средствата, които смята за най-подходящи, данъчно задълженото лице да коригира заявлението си за възстановяване със заявление, за което се приема, че е подадено към датата на първоначалното заявление.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Становището е издадено във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-396/20 от 21.10.2021 г., относно възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС) по реда на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз.
Решението на СЕС е постановено по повод установено от унгарската данъчна администрация, като държава членка по възстановяване на данъка, несъответствие между размера на ДДС, посочен в заявлението за възстановяване, и размера на ДДС в някои от представените от данъчно задълженото лице фактури.
В т. 36 от решението СЕС приема, че правото на възстановяване на ДДС, подобно на правото на приспадане, представлява основен принцип на общата система на ДДС, въведена с правото на Съюза, и по принцип не може да бъде ограничавано. Това право може да бъде упражнявано незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки. Режимът на приспадане и вследствие на това на възстановяване цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Общата система на ДДС гарантира неутралността при данъчното облагане на всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС.
Извод: Правото на възстановяване на ДДС е основен, неограничим по принцип елемент на общата система на ДДС и служи за пълно освобождаване на данъчно задължените лица от тежестта на дължимия или платения ДДС при облагаеми икономически дейности.
В т. 37 от решението СЕС допълва, че основният принцип на неутралитет на ДДС изисква приспадането или възстановяването на ДДС за получените доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори когато данъчно задължените лица не са спазили някои формални изисквания.
Извод: При наличие на изпълнени материалноправни условия за възстановяване на ДДС, неспазването на определени формални изисквания не може само по себе си да обоснове отказ от възстановяване.
В приложение на принципа на добра администрация и в съответствие с принципа на неутралитет на ДДС, в т. 54 СЕС посочва, че когато вследствие на надлежно установена грешка, допусната от данъчно задълженото лице, данъчната администрация успее да установи със сигурност размера на ДДС, който трябва да бъде възстановен, принципът на добра администрация я задължава да уведоми данъчно задълженото лице с дължимата грижа, чрез средствата, които смята за най-подходящи, и да го прикани да коригира заявлението си за възстановяване, така че това заявление да може да бъде уважено.
Извод: Когато администрацията може сигурно да определи дължимия за възстановяване ДДС въпреки грешка в заявлението, тя е длъжна да уведоми лицето и да го прикани да коригира заявлението, за да се осигури възстановяване.
В т. 55 СЕС приема, че при липса на такава покана към данъчно задълженото лице данъчната администрация на съответната държава членка би нарушила непропорционално принципа на неутралитет на ДДС, ако остави в тежест на данъчно задълженото лице ДДС, чието възстановяване то има право да получи, при положение че общата система на ДДС цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност.
Извод: Непоканването на лицето да коригира заявлението при установима грешка и дължим за възстановяване ДДС представлява непропорционално нарушение на принципа на данъчен неутралитет.
В т. 53 СЕС пояснява, че в тези случаи коригираното заявление се "наслагва" върху първоначалното заявление и се счита за подадено на датата на първоначалното заявление, тоест, съгласно обстоятелствата по главното производство, преди изтичането на преклузивния срок.
Извод: Коригираното заявление за възстановяване запазва датата на първоначалното заявление и се счита подадено в рамките на първоначалния преклузивен срок.
С оглед на гореизложеното, в т. 56 от решението СЕС приема, че чл. 20, параграф 1 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на ДДС, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка, разглеждан във връзка с принципите на данъчен неутралитет и на добра администрация, трябва да се тълкува в смисъл, че:
- не допуска данъчната администрация на държавата членка по възстановяване, когато е сигурна, евентуално с оглед на представената от данъчно задълженото лице допълнителна информация, че размерът на действително платения по получени доставки ДДС, посочен в приложената към заявлението за възстановяване фактура, е по-голям от размера, посочен в самото заявление,
- да извърши възстановяване на ДДС само до размера на сумата, посочена в заявлението, без предварително да прикани с дължимата грижа и чрез средствата, които смята за най-подходящи, данъчно задълженото лице да коригира заявлението си за възстановяване със заявление, за което се приема, че е подадено към датата на първоначалното заявление.
Извод: Данъчната администрация не може да ограничи възстановяването до по-ниската, погрешно заявена сума, когато е сигурна за по-високия действително платен ДДС по фактурите, без преди това да покани лицето да коригира заявлението, като корекцията се счита подадена на датата на първоначалното заявление.
