ОТНОСНО:Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-49/16.03.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Посочвате, че имате регистрация като свободна професия - музикант. Сключили сте споразумение за ангажимент с агент ....... SOFIA. Съгласно това споразумение и договор сте ангажиран да изпълнявате концертни програми на речен круизен кораб.
Агентът иска да му издавате фактури във връзка с получените плащания по поетите ангажименти - изнасяне на концертни програми.
Поставени са следните въпроси:
1. В кое приложение на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ трябва да се декларират доходите и следва ли да се издават фактури за получените доходи?
2. Следва ли да се подаде декларация за започване на дейност като самоосигуряващо се лице за периодите, когато ще бъдете нает като музикант на круизния кораб?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
По прилагане на ЗДДФЛ:
Тъй като не посочвате кой е действителният платец на дохода, както и на територията на коя държава ще се извършват услугите, изразеното становище ще бъде с оглед нормите на българския данъчен закон, без да се разглежда съответна международна Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Лицата, получили доходи от упражняване на свободна професия, декларират същите с ГДД по чл. 50, като попълват приложение № 3.
Същите са задължени да облагат дохода и авансово на тримесечие през годината, като за тази цел подават декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за дължим данък в срок до края на месеца, следващ тримесечието на получаването на дохода.
Декларацията се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка.
За последното тримесечие на годината авансов данък не се дължи (чл. 67, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Предвид обстоятелството, че като лице, упражняващо свободна професия, сте освободен от задължението да отчитате и регистрирате получените доходи чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), Вие следва да издавате документ за придобитите от Вас доходи от източници, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч.). Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.
В документа физическото лице, придобило доходите, включва и реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч., когато платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице.
Видът и наименованието на този документ може да бъде различен - разписка, квитанция, фактура и други.
Следователно, може да издавате фактури за получените доходи от упражняваната от Вас свободна професия, като съобразите изискванията за съдържание и реквизити, посочени в изложеното по-горе.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Обръщам Ви внимание, че поради непълната и без конкретни данни фактическа обстановка, настоящото становище е в хипотезата, при която не намират приложение регламентите за координация на системите за социална сигурност и договорите за социална сигурност, по които Република България е страна. Няма да се разглеждат хипотези за определяне на задължението за осигуряване при възникване на трансгранични ситуации и на приложимо законодателство, съобразно регламентите за координация на системите за социална сигурност и договорите за социална сигурност, по които Република България е страна. Важно е да се отбележи, че във всички случаи на възникнали трансгранични ситуации за лицата, вкл. самоосигуряващи се, които полагат труд на територията на трети страни или на територията на държави членки на Европейския съюз, с приоритет пред националното законодателство се прилагат регламентите и двустранните договори, по които Република България е страна.
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" - обр. ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Под израза "всяка трудова дейност" в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО (вкл. за дейността на лицата, упражняващи свободна професия).
От цитираните разпоредби и от представената фактическа обстановка следва, че Вие сте самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО (лице упражняващо свободна професия - музикант), и при положение, че в това качество ще извършвате трудова дейност по споразумението и договора с агент ..... SOFIA - да изпълнявате концертни програми на речен круизен кораб, за Вас ще възникне задължение за подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) в 7-дневен срок от започване на трудовата дейност.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Лицето има регистрация като свободна професия - музикант. Сключено е споразумение за ангажимент с агент "...... SOFIA". По силата на споразумението и договора лицето е ангажирано да изпълнява концертни програми на речен круизен кораб. Агентът изисква издаване на фактури за получените плащания по поетите ангажименти - изнасяне на концертни програми.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: В кое приложение на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ трябва да се декларират доходите и следва ли да се издават фактури за получените доходи?
Въпрос 2: Следва ли да се подаде декларация за започване на дейност като самоосигуряващо се лице за периодите, когато лицето ще бъде наето като музикант на круизния кораб?
По прилагане на ЗДДФЛ
Не е посочен действителният платец на дохода, нито държавата, на чиято територия ще се извършват услугите. Поради това становището се изразява единствено с оглед нормите на българския данъчен закон, без да се разглежда съответна международна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Лицата, получили доходи от упражняване на свободна професия, декларират тези доходи с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като попълват приложение № 3.
Тези лица са задължени да облагат дохода и авансово на тримесечие през годината, като за целта подават декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за дължимия данък в срок до края на месеца, следващ тримесечието на получаването на дохода. Декларацията се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка. За последното тримесечие на годината авансов данък не се дължи - чл. 67, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Като лице, упражняващо свободна професия, лицето е освободено от задължението да отчита и регистрира получените доходи чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). В този случай следва да се издава документ за придобитите доходи, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч.). Документът се издава в два екземпляра - единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.
В документа физическото лице, придобило доходите, включва и реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч., когато платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице. Видът и наименованието на този документ може да бъде различен - разписка, квитанция, фактура и други.
Следователно лицето може да издава фактури за получените доходи от упражняваната свободна професия, при спазване на изискванията за съдържание и реквизити, посочени по-горе.
Извод: Доходите от дейността като музикант - свободна професия се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в приложение № 3, като се прилага нормативно признат разход 25%. Лицето подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за авансов данък (без последното тримесечие) в случаите, когато платецът не е задължен да удържа данъка. Лицето не е длъжно да издава фискален бон, но е длъжно да издава документ с реквизитите по чл. 6 от ЗСч., като може този документ да бъде фактура.
По прилагане на осигурителното законодателство
Поради непълната и без конкретни данни фактическа обстановка, становището се дава при хипотеза, при която не намират приложение регламентите за координация на системите за социална сигурност и договорите за социална сигурност, по които Република България е страна. Не се разглеждат хипотези за определяне на задължението за осигуряване при възникване на трансгранични ситуации и на приложимо законодателство съобразно тези регламенти и договори.
Отбелязва се, че във всички случаи на възникнали трансгранични ситуации за лицата, включително самоосигуряващи се, които полагат труд на територията на трети страни или на територията на държави членки на Европейския съюз, с приоритет пред националното законодателство се прилагат регламентите и двустранните договори, по които Република България е страна.
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" - обр. ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Под израза "всяка трудова дейност" в текста на цитираната разпоредба се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО, включително дейността на лицата, упражняващи свободна професия.
От цитираните разпоредби и от представената фактическа обстановка следва, че лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО (лице, упражняващо свободна професия - музикант) и при положение, че в това качество ще извършва трудова дейност по споразумението и договора с агент "..... SOFIA" - изпълнение на концертни програми на речен круизен кораб, за него възниква задължение за подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) в 7-дневен срок от започване на трудовата дейност.
Извод: Лицето, като регистрирано упражняващо свободна професия - музикант, е самоосигуряващо се по смисъла на КСО и при започване на трудовата дейност по договора с агента е длъжно да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) в 7-дневен срок от започване на тази дейност.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, лицето не може да се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
