Изх. № М-24-39-185
Дата: 01. 03. 2024 год.
ЗДДФЛ,чл. 16, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "б";
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 12;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 13;
ЗДДФЛ, чл. 77;
ЗДДФЛ, § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ;
ЗКПО, чл. 10;
ЗКПО, чл. 15;
ЗКПО, чл. 92.
ОТНОСНО:Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство
В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № М-24-39-185, в което е изложена следната фактическа обстановка:
... ООД е с декларирана основна дейност търговия на дребно с парфюмерийни и козметични стоки и тоалетни принадлежности. Приходите на дружеството са от реализирани продажби (търговия) на козметични продукти на територията на САЩ и Канада. Дружеството сключва лицензионен договор (копие от който е приложен към запитването) за търговска марка, която използва за продажбите си на територията на САЩ и Канада, с един от собствениците си - местно физическо лице на България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
2. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски?
3. Какво е данъчното третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?
4. Необходимо ли е да се подават декларации в НАП, в какви срокове и на база на кои разпоредби?
5. Необходимо ли е лицензодателят да издава фактура?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:
Запитването е поставено общо, но за да се квалифицира видът на дохода, е необходимо да се анализира сключеният договор, уговорените права и задължения, както и действителната воля на страните. В случая лицензионният договор е сключен между българско физическо лице (съдружник в дружеството) и лицензополучател - дружеството. Лицензодателят е собственик на правата върху търговска марка ... - търговска марка, регистрирана в Службата за патенти и търговски марки на Съединените американски щати. Лицензодателят отстъпва на лицензополучателя изключителното право да използва марката на територията на договорените пазари в рамките на своята стопанска дейност (включително и на територията на САЩ и Канада) без ограничение в обема на ползването, включително и чрез производство, продажба и разпространение на брандирани с марката козметични продукти, възпроизвеждане на марката в онлайн магазини и платформи, включително ... Срокът на договора е 5 години. Договорено е, че лицензодателят няма право да упражнява сам или чрез трети лица правата върху марката, преотстъпени с договора, като за нарушаване на ограничението са предвидени клаузи за дължими неустойки. Брутните приходи, реализирани от лицензополучателя, са приходите, които същият е получил във връзка с упражняване на имуществените права върху марката.
Лицензионното възнаграждение е определено в размер на 6% от реализирания от лицензополучателя оборот от продажба на продукти, брандирани с марката, за договорените пазари. Възнаграждението на лицензодателя ще бъде изплащано на период от 6 месеца, въз основа на отчет с приходи от продажби на продуктите с преотстъпената марка, за договорените пазари. Договорено е, че всички разходи във връзка с поддържането на актуалността на марката за договорените пазари, включително такси за подновяване действието на същата, за срока на договора, следва да бъдат покривани от лицензополучателя.
По прилагането на ЗДДФЛ:
Определящо значение за коректното облагане на физическото лице има квалифицирането на дохода според неговия източник, тъй като на основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Видовете доходи в зависимост от източника са регламентирани в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители. По отношение на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО, където в § 1, т. 8 от на ДР на закона е указано, че "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Лицензодателят в случая преотстъпва правата върху марката без ограничение в обема на ползването, включително и чрез производство, продажба и разпространение на брандирани с марката козметични продукти за определения в договора срок и няма право да упражнява сам или чрез трети лица правата върху марката. Доколкото доходът в конкретния случай се дефинира като авторско и лицензионно възнаграждение по смисъла на цитираната разпоредба, при определянето на облагаемия доход ще се приспадат 40 на сто разходи, на основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ. Предвид факта, че дружеството е платец на дохода, е необходимо да се има предвид следното:
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие, какъвто е конкретният случай, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Тази алинея не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода (чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ).
Предвид чл. 65, ал. 12 и 13 от ЗДДФЛ дължимият авансово данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. За доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината, не се внася авансово данък, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година. Удържаният авансово данък по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ се декларира в декларацията по чл. 55, ал. 1 от същия закон.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО - платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Според чл. 45, ал. 6 от ЗДДФЛ сметката за изплатени суми по ал. 4 и служебната бележка по ал. 5 не се издават в случаите по чл. 43, ал. 5.
В тези случаи приложение намира разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, според която данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството. Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.
По прилагането на ЗКПО:
Разходите за възнаграждения, представляващи доходи на физически лица съгласно ЗДДФЛ, по принцип са признати за данъчни цели по общия ред на ЗКПО.
В описания случай по отношение на разходите за възнаграждения за използването на търговската марка следва да бъдат съобразени общите изисквания на ЗКПО: да са документално обосновани; да не са отчетени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона; да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
При определяне на данъчния финансов резултат на дружеството е необходимо възнаграждението да бъде определено в съответствие с разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО и чл. 77 от ЗДДФЛ, регламентиращи предотвратяване на отклонение от данъчно облагане, тъй като договорът за предоставеното право за използване на търговската марка е между свързани лица (дружество и лице, притежаващо 50% дял от капитала), по аргумент на § 1, т. 3, б. "е" от ДР на ДОПК. Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчна основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
За целите на ЗКПО в чл. 10 от закона е въведен принципът за документална обоснованост - счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч.), отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния документ липсва част от изискуемата по ЗСч информация, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Законът не поставя изискване към наименованието на документите, съгласно които се отчитат разходи. За да е документално обоснован даден разход по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, стопанската операция следва да е документирана с първичен счетоводен документ, без значение какво е наименованието му - фактура, протокол, сметка, бележка, разписка и т.н.
В описания случай е приложима и разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗКПО, според която разходите, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на същата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Непризнатите разходи по реда на ал. 1 се признават в годината, в която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход (чл. 42, ал. 3 от ЗКПО).
Дружеството е данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък и подава годишна данъчна декларация (ГДД) по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, съгласно чл. 92 от ЗКПО. Декларацията се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. С ГДД се подава и годишният отчет за дейността.
По отношение на задължителните осигурителни вноски:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с Кодекса за социално осигуряване(КСО), а свързаните със здравното осигуряване - съответно със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. Според ал. 1 от тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
В конкретния случай възнаграждението, дължимо на лицето по силата на лицензионния договор за отстъпено право да използва конкретната марка, предмет на договора, не представлява възнаграждение от трудова дейност и върху тези суми не се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. На основание чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1 от ЗЗО върху тези плащания не се дължат осигурителни вноски, съответно за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване.
Обръщам внимание, че ако спрямо лицензодателя е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, в този случай той следва да извърши годишно изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В заключение моля да имате предвид, че изразеното становище по поставените от Вас въпроси е принципно. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
... ООД е дружество с основна дейност търговия на дребно с парфюмерийни и козметични стоки и тоалетни принадлежности. Приходите му са от продажба на козметични продукти на територията на САЩ и Канада.
Дружеството сключва лицензионен договор за търговска марка с един от своите собственици - местно физическо лице на България. Търговската марка е регистрирана в Службата за патенти и търговски марки на Съединените американски щати. Лицензодателят е собственик на правата върху тази марка.
С договора лицензодателят отстъпва на лицензополучателя изключителното право да използва марката на територията на договорените пазари в рамките на стопанската си дейност, включително на територията на САЩ и Канада, без ограничение в обема на ползването. Използването включва производство, продажба и разпространение на козметични продукти, брандирани с марката, както и възпроизвеждане на марката в онлайн магазини и платформи, включително ....
Срокът на договора е 5 години. Уговорено е, че лицензодателят няма право да упражнява сам или чрез трети лица правата върху марката, преотстъпени с договора, като при нарушаване на това ограничение са предвидени неустойки.
Брутните приходи, реализирани от лицензополучателя, са приходите, които той получава във връзка с упражняване на имуществените права върху марката. Лицензионното възнаграждение е определено в размер на 6% от реализирания от лицензополучателя оборот от продажба на продукти, брандирани с марката, за договорените пазари. Възнаграждението на лицензодателя се изплаща на всеки 6 месеца въз основа на отчет за приходите от продажби на продуктите с преотстъпената марка за договорените пазари.
Договорено е всички разходи за поддържане на актуалността на марката за договорените пазари, включително такси за подновяване действието на марката за срока на договора, да се поемат от лицензополучателя.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какво е данъчното третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
Въпрос 2: Дължат ли се задължителни осигурителни вноски?
Въпрос 3: Какво е данъчното третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?
Въпрос 4: Необходимо ли е да се подават декларации в НАП, в какви срокове и на база на кои разпоредби?
Въпрос 5: Необходимо ли е лицензодателят да издава фактура?
По прилагането на ЗДДФЛ
За коректното облагане на физическото лице е определящо квалифицирането на дохода според неговия източник, тъй като съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на закона. Видовете доходи според източника са регламентирани в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40% за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.
По отношение на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО. В § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО е указано, че "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за:
- използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер;
- използването или за правото на използване на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;
- използването или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване;
- информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, когато не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
В разглеждания случай лицензодателят преотстъпва правата върху марката без ограничение в обема на ползването, включително чрез производство, продажба и разпространение на брандирани с марката козметични продукти за определения в договора срок, и няма право да упражнява сам или чрез трети лица правата върху марката.
Доколкото доходът в конкретния случай се определя като авторско и лицензионно възнаграждение по смисъла на цитираната разпоредба, при определяне на облагаемия доход се приспадат 40% разходи на основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ.
Предвид факта, че дружеството е платец на дохода, следва да се имат предвид следните правила за авансово облагане:
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие, какъвто е конкретният случай, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.
Разпоредбата на ал. 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода - чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 65, ал. 12 и ал. 13 от ЗДДФЛ дължимият авансово данък се внася до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. За доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината, не се внася авансово данък, освен ако лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода до 31 януари на следващата година.
Удържаният авансово данък по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ се декларира с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО - платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.
Съгласно чл. 45, ал. 6 от ЗДДФЛ сметката за изплатени суми по ал. 4 и служебната бележка по ал. 2 се издават най-късно до 31 януари на следващата година, освен ако в закона е предвидено друго.
На основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията - платци на доходи, посочени в чл. 73, ал. 1, подават в НАП справка по образец за изплатените през годината доходи и удържания данък.
Физическото лице - лицензодател, декларира придобитите доходи от авторски и лицензионни възнаграждения в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като определя годишната данъчна основа по реда на чл. 30 от закона.
Извод: Доходът на физическото лице - лицензодател, от предоставените права върху търговската марка представлява авторско и лицензионно възнаграждение по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, респективно § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, облага се като доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ с приспадане на 40% нормативно признати разходи, като предприятието - платец на дохода, удържа и внася авансовия данък по чл. 43 и чл. 65 от ЗДДФЛ и издава сметка за изплатени суми по чл. 45 от ЗДДФЛ, а физическото лице декларира дохода в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
