№ 240/08.04.2019 г.
ЗДДС; чл.130
ЗДДС; чл.25, ал.2
ЗДДС; чл.25, ал.4
ЗДДС; чл.26, ал.7
ЗДДС; чл.26, ал.8
ЗДДС; чл.27, ал.3, т.1
ЗДДС; §1, т.34 от ДР
Отправили сте писмено запитване свързано с приложението на разпоредбите на ЗДДС. През 2007г. дружеството Ви е сключило нотариално заверен договор с Община ... за построяване на обекти в жилищна сграда срещу отстъпено право на строеж. В договора страните са придали парично изражение на сделката. Към датата на сключване на договора са издадени изискуемите документи и е начислен дължимият ДДС.
Поставяте следният въпрос:
Ако към датата на прехвърляне на собствеността, фактическата себестойност е по-висока от определената по договор стойност, следва ли дружеството строител да доначисли и довнесе ДДС в съответствие с действително установената стойност на извършените СМР за обектите, предмет на сделката ?
Предвид изложената фактическа обстановка, липсата на приложен към запитването Ви договор за отстъпено право на строеж от 2007г. с Община ... и съобразявайки се с относимата нормативна уредба на ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 130 от ЗДДС когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Данъчното събитие за тези доставки възниква по общите правила на закона. Доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.
Данъчното събитие, според разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, по силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДС в случаите, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
Предвид гореизложеното по отношение на случая, изложен в запитването, следва да се има предвид следното:
Тъй като в договора страните са придали парично изражение на сделката, данъчната основа за доставката на СМР услуга ще се определя по общия ред на ЗДДС - уговореното парично изражение ще се смята за стойностен израз на възнаграждението, дължимо в полза на всеки от доставчиците по бартерната сделка.
В случай, че лицата по двете насрещни доставки са свързани лица по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС и за някоя от доставките е налице хипотеза, посочена в чл. 27, ал. 3, т. 1 от същия закон, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга (чл. 26, ал. 8 от ЗДДС).
През 2007 г. дружеството е сключило нотариално заверен договор с Община ... за построяване на обекти в жилищна сграда срещу отстъпено право на строеж. В договора страните са придали парично изражение на сделката. Към датата на сключване на договора са издадени изискуемите документи и е начислен дължимият ДДС.
Въпрос: Ако към датата на прехвърляне на собствеността фактическата себестойност е по-висока от определената по договор стойност, следва ли дружеството строител да доначисли и довнесе ДДС в съответствие с действително установената стойност на извършените СМР за обектите, предмет на сделката?
Предвид изложената фактическа обстановка, липсата на приложен към запитването договор за отстъпено право на строеж от 2007 г. с Община ... и съобразявайки се с относимата нормативна уредба на ЗДДС и ППЗДДС, е изложено следното принципно становище.
Съгласно чл. 130 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки. Всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Данъчното събитие за тези доставки възниква по общите правила на закона. Доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - данъчната основа при вноса или направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
Предвид горното, по конкретния случай следва да се има предвид следното: тъй като в договора страните са придали парично изражение на сделката, данъчната основа за доставката на СМР услуга се определя по общия ред на ЗДДС. Уговореното парично изражение се смята за стойностен израз на възнаграждението, дължимо в полза на всеки от доставчиците по бартерната сделка.
В случай че лицата по двете насрещни доставки са свързани лица по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС и за някоя от доставките е налице хипотеза по чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга, съгласно чл. 26, ал. 8 от ЗДДС.
Извод: При наличие на договорно определено парично изражение на бартерната сделка данъчната основа е уговорената стойност, а не фактическата себестойност, освен ако са налице условията на чл. 26, ал. 8 от ЗДДС във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС и чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, при което данъчната основа е пазарната цена.
