НАП: Регистриране и отчитане на плащания чрез електронни платежни системи и виртуални ПОС по ЗДДС и Наредба Н-18

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-80/01.04.2022 г. по електронен път, в което поставяте въпроси, свързани с прилагане на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Притежавате уеб сайт, който е разработен така, че да приема клиентски плащания по банкова сметка, вноски в брой по платежна сметка, както и чрез платежните системи "Easy Pay"(ePay) и "PayPal". Към момента настройките за заплащане посредством посочените платежни системи са чрез микросметки и регистрирани в тях кредитни и дебитни карти. Този начин на настройване изключва директните, безналични разплащания по дебитни и кредитни карти, с директно предоставен виртуален ПОС.

Към момента е активирано плащането посредством "Easy Pay"(ePay), а това на "PayPal" ще бъде активирано след като бъде уточнен начинът на регистриране на платежната система в Приложение № 33.

Дружеството е регистрирано по чл. 97а от ЗДДС във връзка с използването на услугите на "PayPal" и бъдещи реклами в "Google" и социалните мрежи.

Сметката на дружеството, по която ще се получават плащанията и от двете системи, е регистрирана като платежна сметка в "Easy Pay"(ePay).

Поставени са следните въпроси:

1. В коя подточка на т. 7 от Приложение № 33 би било най-правилно да се посочи "PayPal" като платежна система? Тъй като постъпленията ще се превеждат по сметка в другия доставчик на платежни услуги, предполагате, че това би била т. 7.2.2.5.

2. От къде бихте могли да получите информация за номера от търговски и/или данъчен регистър на "PayPal", както и електронен адрес за кореспонденция? В сайта на "PayPal" и споразумението с потребителя, което определя взаимоотношенията с търговците, не се посочват такива данни.

3. След като дружеството използва виртуални ПОС устройства, предоставени и от двата доставчика на платежни услуги, считат ли се разплащанията чрез тях за безналични плащания или е необходимо издаването на фискален бон? Ще трябва ли в Приложение № 33 да посочите утвърдително използването на безналични плащания чрез дебитни и кредитни карти, след като същите ще бъдат регистрирани от клиентите в профилите им в "ePay" и "PayPal"?

Процедурата е такава, че платежните системи ще превеждат постъпленията от тяхна платежна сметка по платежната сметка на дружеството.

Когато бъде посочено използването на безналични плащания по дебитни и кредитни карти, системата на НАП директно препраща към раздела за работа с директно предоставен виртуален ПОС от доставчика на платежни услуги (ДПУ), без това да е в действителност така.

4. Необходимо ли ще е изпращане на стандартизиран одиторски файл?

5. Освен регистрацията по чл. 97а от ЗДДС, дружеството няма друга регистрация по този закон. Това означава ли, че данък добавена стойност на получени стоки и услуги, свързани с дейността на дружеството, ще трябва да се посочва в дневник "Покупки", след като дружеството няма право на данъчен кредит?

6. Ще има ли право дружеството на данъчен кредит, след като данъкът е платим при получателя, в случаите на начислен данък при извършени от него услуги извън територията на страната и при наличие на получени доставки на услуги извън територията на страната?

7. Необходимо ли е да съобщавате ДДС номер на регистрация при съставяне на фактура от страна на доставчик на стоки и услуги, след като регистрацията не е по общия член?

С оглед на недостатъчно изяснената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното принципно становище:

По първии трети въпрос:

В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка. В случай че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), фискална касова бележка не се издава (чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.).

Важно е да се отбележи, че определящ за издаването на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, a не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.

При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, задълженото лице е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от ФУ. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.

Когато плащането се извършва посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги, този доставчик на платежни услуги може да е:

а) банка, съгласно Закона за кредитните институции;

б) платежна институция по смисъла на ЗПУПС, оперираща на територията на страната, която има сметка в банка на територията на страната или държава членка на ЕС;

в) дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, опериращо на територията на страната като платежна институция.

Обичайно, при извършване на платежни услуги, системите за електронни плащания на доставчици на платежни услуги предоставят възможност за повече от един начин на плащане. Най-често плащанията от клиента могат да се извършват чрез неговата банкова дебитна или кредитна карта, или чрез неговата платежна сметка чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача.

С оглед на това, когато задължено лице извършва продажби, плащанията по които се извършват чрез дебитни или кредитни карти през система за електронни плащания на доставчик на платежни услуги, е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискален/системен бон.

Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай е необходимо лицето, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в чл. 51о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 52о, ал. 1 от Наредба № Н-18, лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно да регистрира и отчита продажбата на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата, който трябва да бъде четим и да съдържа посочените в разпоредбата реквизити.

Този ред за документиране се допуска, при условие че лицата приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или държава, с която РБ има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация. Сметките трябва да са свързани с използваните от лицата по чл. 3, ал. 17 виртуални ПОС, предоставени на лицето от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката (чл. 52п, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.).

Допуска се постъпленията от плащания чрез виртуален ПОС да постъпват в сметки на доставчици на платежни услуги, предоставили ПОС-а, при условие че впоследствие се превеждат по сметка по ал. 1 (чл. 52п, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г.).

Допуска се също постъпленията от продажби да се приемат чрез виртуален ПОС, който е свързан с платежна сметка на доставчик на платежни услуги, различен от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката по ал. 1, при условие че:

1. доставчикът, който приема плащането чрез виртуален ПОС, е установен на територията на ЕС или юрисдикция, която по силата на СИДДО или друг двустранен или многостранен международен договор се е задължила да обменя банкова информация за данъчни цели с Република България; и

2. постъпленията от продажбите се трансферират от доставчика, приел плащането чрез виртуален ПОС, директно до сметката по ал. 1 (чл. 52п, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г.).

Следва да се отбележи, че лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., които отговарят на посочените условия и желаят да се възползват от алтернативната възможност, предоставена им с ал. 17 на същия член (лица по чл. 3, ал. 17), са задължени да подадат в НАП информация съгласно чл. 52р, посочена и в т. 7 (7.1 - 7.7.) от Приложение № 33 на наредбата:

7. Информация по чл. 52р, подавана от лица по чл. 3, ал. 17:

7.1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;

7.2. доставчиците на платежни услуги:

7.2.1. доставчици на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика (чл. 52п, ал. 1).

Тук се попълват данни за доставчици на платежни услуги, с които лицето има сключен/и договор/и за предоставяне на виртуален/и ПОС. Попълва се: номер на предоставения виртуален ПОС, уникален идентификатор на търговеца в системата на ДПУ (Merchant ID); номер на платежна сметка, свързана с този ПОС (IBAN); титуляр на платежната сметка. В тази точка полето относно № на виртуален ПОС е задължително, тъй като същият е предоставен на лицето от съответния доставчик на платежна услуга, а не е споделен.

Предоставена е възможност за добавяне на нов ред за попълване на повече от един доставчик на платежни услуги.

7.2.2. Доставчици на платежни услуги, с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчика, по платежна сметка на доставчика.

Попълват се данни за доставчици на платежи услуги, с които лицето има сключен/и договор/и за споделено ползване на виртуален/и ПОС. В този случай плащанията чрез ПОС постъпват по платежна сметка на доставчика на платежната услуга, след което се превеждат по сметка на лицето.

Попълват се: номер на виртуален ПОС (полето е незадължително, т.к. номерът може да не бъде известен на лицето); уникален идентификатор на търговеца в системата на ДПУ (Merchant ID); номер на платежна сметка, по която постъпват плащанията (IBAN); титуляр на платежната сметка.

В случай че платежната сметка на лицето по чл. 3, ал. 17 от Наредбата, по която постъпват плащанията, направени чрез виртуален ПОС, е открита при друг доставчик на платежни услуги, се предоставя информация за последния (т.7.2.2.5 от Приложение № 33, съгласно чл. 52п, ал. 3 от Наредбата).

Видно от изложеното в запитването, горната подточка (т.7.2.2.5) ще следва да се попълни, ако дружеството има предоставен виртуален ПОС от доставчика на платежни услуги "PayPal", но плащанията чрез него постъпват в открита платежна сметка на лицето при друг доставчик на платежни услуги- "ePay" . В случая, информацията, която следва да се подаде, касае доставчика на платежни услуги "ePay".

7.3. Уникален идентификатор на търговеца в системата на доставчика на платежни услуги (Merchant ID);

7.4. платежните сметки, по които задълженото лице получава плащанията от продажби на стоки или услуги, независимо дали са свързани директно с виртуалния ПОС, предоставен на лицето от ДПУ, или са сметки, по които се превеждат сумите, постъпили през виртуален ПОС на ДПУ;

7.5. изпълнението на условията на чл. 52с;

7.6. номер на виртуалния ПОС, когато е свързан директно с платежната сметка на задълженото лице;

7.7. номер на виртуален ПОС на ДПУ, когато е свързан с платежна сметка на ДПУ, от която се превеждат постъпилите суми по платежната сметка на лицето - ако лицето разполага с такъв.

Посочената информация се подава през портала за електронни услуги на НАП, достъпни с квалифициран електронен подпис (КЕП), Предоставяне на информация за електронни магазини - информация, подавана от лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., извършващи продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин.

При подаване на посочената по-горе информация, в информационната система на НАП на електронния магазин се присвоява уникален номер съгласно чл. 52т, ал. 1, който се вписва в изпращаното на лицето електронно съобщение - потвърждение.

С оглед гореизложеното и с цел коректно подаване на съответната информация е препоръчително дружеството да се запознае с цитираните в настоящото писмо разпоредби, имащи отношение към дейността на същото.

По втори въпрос:

Необходимата Ви информация следва да Ви бъде предоставена от доставчика на платежните услуги (ДПУ). В конкретния случай същата е поместена и на интернет страницата на "PayPal", рубриката "About", а именно на унифициран ресурсен локатор (URL) "https://www.paypal.com/bg/webapps/mpp/about".

По четвърти въпрос:

Следва да се отбележи, че само и единствено в случай че дружеството се възползва от реда по чл. 3, ал. 17 от наредбата, ще е приложима разпоредбата на чл. 52т, ал.2.Същото е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

По пети въпрос:

На основание чл. 124, ал. 1 от ЗДДС регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри:

1. дневник за покупките;

2. дневник за продажбите.

Съгласно чл. 113, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС), регистрираните лица следва да изготвят регистъра по ал. 1 "Дневник за покупките" по образец - приложение № 11, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните лица на основание чл. 97а, чл. 99, ал. 1 - 6 и чл. 100, ал. 2 от закона могат да не изготвят дневник за покупките. В тези случаи подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности "нула" за числовите полета и "интервал" за символните полета.

Доколкото дружеството е регистрирано единствено на основание чл. 97а от ЗДДС, същото може да не изготвя дневник за покупките. В този случай подаваният от дружеството дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности "нула" за числовите полета и "интервал" за символните полета.

По шести въпрос:

Съгласно чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99, ал. 1 - 6 и чл. 100, ал. 2 или лице, установено на територията на страната, регистрирано само по чл. 156.

В запитването посочвате, че дружеството получава услуги от доставчици, които са установени извън територията на страната. Тъй като дружеството е регистрирано единствено на основание чл. 97а от ЗДДС, за същото не възниква право на данъчен кредит за получените услуги с доставчици, установени извън територията на страната, за които лицето издава протокол по чл. 117 от закона в случаите на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

По седми въпрос:

В чл. 114, ал. 1 от ЗДДС са посочени реквизитите, които фактурата задължително следва да съдържа. В т. 8 от разпоредбата е указано, че се посочва идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номерът по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)- когато получателят е нерегистрирано по този закон лице; идентификационният номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка или друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят.

Предвид гореизложеното, във връзка с издаване на фактури от страна на Вашите доставчици следва да предоставяте идентификационния си номер по чл. 94, ал. 1 от ЗДДС.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.