Изх. №24-39-36 #1/10.03.2021 г.
ЗДДФЛ, чл. 7, чл. 8, ал. 3, чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а",
ЗДДФЛ, чл. 46, ал. 3 , чл. 55, ал. 1 , чл. 65, ал. 2
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1 - 3, чл. 75
СИДДО с Беларус, чл. 10, ал. 1-2, чл. 24, ал. 2, б "а"
ОТНОСНО: Запитване относно облагане на доходи от дивиденти, разпределени от "Х" ЕООД в полза на г-н "У" и приложението на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО)
В дирекция СИДДО е получено писмо на дирекция ОДОП ..., с което е препратено по компетентност запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Съгласно решения с №1, №2 и №3 на Общото събрание на "Х" ЕООД собственикът и управител на дружеството - г-н "У" е получил дивидент за 2019 г. Дължимият се данък за получения доход е заплатен съгласно българското законодателство, за удостоверяване на което е приложено удостоверение от ТД на НАП София за заплатен данък. В допълнителен телефонен разговор е уточнено, че г-н "У" е местно лице за данъчни цели на Беларус, като е посочен електронен адрес за кореспонденция.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
При прилагане на СИДДО между България и Беларус, дължи ли г-н "У" допълнително заплащане на данък дивидент в Република Беларус, където ставката е по-голяма и какъв процент следва да бъде заплатен допълнително?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеизразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 7 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. В чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ е предвидено, че доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от източник в Република България. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти, разпределени в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България, подлежат на облагане с окончателен данък. Данъкът се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Данъчната ставка е 5 на сто (чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ). Съобразно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. В съответствие с посочените разпоредби, данъчно задължено лице за данъка по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ е дружеството, разпределящо дивиденти. Предприятието - платец на доходите, задължено да удържи и внесе окончателният данък следва да го декларира в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци, която се подава в срока за внасянето на данъка. Предприятието следва да изготви и справка по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ и да я предостави на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода в срок до 28 февруари на годината, следваща данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента.
В чл. 75 от ЗДДФЛ е предвидено правилото, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба. В тази връзка приложение следва да намери СИДДО с Беларус. Член 10 от цитираната спогодба урежда облагането на доходите от дивиденти. Съгласно чл. 10, ал. 1 от СИДДО дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (България), на местно лице на другата договаряща държава (Беларус), могат да се облагат с данък в тази друга държава (Беларус). В чл. 10, ал. 2 от СИДДО е предвидено, че тези дивиденти могат да се облагат и в съответствие със законодателство на държавата на дружеството - платец на дивидентите (България). В този случай обаче, ако получателят на дивидентите е и техен притежател, наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на дивидентите, като тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите. Следва да се има предвид, че СИДДО разпределят данъчнооблагателните правомощия между държавите и не може да налагат по-обременително данъчно облагане от това, прието във вътрешното законодателство. Затова при тази хипотеза приложение ще намерят разпоредбите на българското вътрешно законодателство и приложимата данъчна ставка ще бъде в размер на 5 на сто.
Отговорът на въпроса относно облагането в Беларус е извън законоустановените компетентности на Националната агенция за приходите с оглед на това, че е свързан с прилагане на чуждестранно законодателство. Следва да имате предвид, че СИДДО не уреждат режима на облагане на местните лица на една държава, а само в определени хипотези могат да изключат даден доход от облагане в тази държава. Доходите от дивидент по СИДДО с Беларус обаче не попадат в тези хипотези. В тази връзка следва да имате предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2, б "а" от Спогодбата, която въвежда обикновения данъчен кредит като метод за избягване на двойното данъчно облагане. Съобразно посочената разпоредба, когато местно лице на Беларус получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат в България, Беларус следва да допусне като приспадане от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка върху дохода, платен в България. Това приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка върху дохода, който е изчислен, преди да е направено приспадането, отнасящ се до дохода, който може да се обложи с данък в България. Механизмът за прилагане на обикновения данъчен кредит в настоящия случай следва да бъде разяснен от данъчната администрация на Беларус.
Във връзка с прилагането на методите за премахване на двойното данъчно облагане и удостоверяване пред компетентните органи на чуждестранната данъчна администрация на заплатените данъци в Република България, следва да имате предвид, че удостоверение (по образец) за платен данък от чуждестранно физическо лице се издава по реда на чл. 58 от ЗДДФЛ. Удостоверението се издава по искане на лицето, депозирано в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ. Приложеното от Вас удостоверение би следвало да послужи за целите на прилагането на метода на обикновения данъчен кредит в Беларус с оглед удостоверяване на размера на внесения в България данък.
Изложена е следната фактическа обстановка: С решения №1, №2 и №3 на Общото събрание на "Х" ЕООД собственикът и управител на дружеството - г-н "У" е получил дивидент за 2019 г. Дължимият данък за този доход е заплатен съгласно българското законодателство, като за удостоверяване е приложено удостоверение от ТД на НАП София за платен данък. В допълнителен телефонен разговор е уточнено, че г-н "У" е местно лице за данъчни цели на Беларус, като е посочен електронен адрес за кореспонденция.
Въпрос: При прилагане на СИДДО между България и Беларус, дължи ли г-н "У" допълнително заплащане на данък дивидент в Република Беларус, където ставката е по-голяма, и какъв процент следва да бъде заплатен допълнително?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изразено следното принципно становище.
Съгласно чл. 7 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са доходи от източник в Република България.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ доходите от дивиденти, разпределени в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България, подлежат на облагане с окончателен данък. Данъкът се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчната ставка е 5 на сто.
Съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. В съответствие с тези разпоредби данъчно задължено лице за данъка по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ е дружеството, разпределящо дивиденти.
Предприятието - платец на доходите, което е задължено да удържи и внесе окончателния данък, следва да го декларира в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци, която се подава в срока за внасянето на данъка. Предприятието следва да изготви и справка по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ и да я предостави на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода в срок до 28 февруари на годината, следваща данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента.
Извод: Доходите от дивиденти, разпределени от "Х" ЕООД в полза на г-н "У" като чуждестранно физическо лице, подлежат на облагане в България с окончателен данък в размер на 5 на сто, който се удържа, внася и декларира от дружеството - платец на дохода.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба. В случая приложение намира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО с Беларус.
Член 10 от СИДДО с Беларус урежда облагането на доходите от дивиденти. Съгласно чл. 10, ал. 1 от спогодбата дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (България), на местно лице на другата договаряща държава (Беларус), могат да се облагат с данък в тази друга държава (Беларус).
Съгласно чл. 10, ал. 2 от СИДДО тези дивиденти могат да се облагат и в съответствие със законодателството на държавата на дружеството - платец на дивидентите (България). В този случай, ако получателят на дивидентите е и техен притежател, наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на дивидентите. Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
Посочено е, че СИДДО разпределят данъчнооблагателните правомощия между държавите и не могат да налагат по-обременително данъчно облагане от това, предвидено във вътрешното законодателство. Поради това в разглежданата хипотеза приложение намират разпоредбите на българското вътрешно законодателство и приложимата данъчна ставка е 5 на сто.
Извод: По силата на чл. 10 от СИДДО с Беларус и предвид по-благоприятната вътрешна ставка, дивидентите, изплатени от "Х" ЕООД на г-н "У", се облагат в България с окончателен данък 5 на сто, като спогодбата не води до по-висока ставка от 5 на сто.
Относно облагането в Беларус е посочено, че отговорът на този въпрос е извън законоустановените компетентности на Националната агенция за приходите, тъй като е свързан с прилагане на чуждестранно законодателство.
Посочено е, че СИДДО не уреждат режима на облагане на местните лица на една държава, а само в определени хипотези могат да изключат даден доход от облагане в тази държава. Доходите от дивидент по СИДДО с Беларус не попадат в тези хипотези.
В тази връзка е посочена разпоредбата на чл. 24, ал. 2, б. "а" от спогодбата, която въвежда обикновения данъчен кредит като метод за избягване на двойното данъчно облагане. Съгласно тази разпоредба, когато местно лице на Беларус получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на спогодбата могат да се облагат в България, Беларус следва да допусне като приспадане от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка върху дохода, платен в България. Това приспадане няма да надвишава онази част от данъка върху дохода, който е изчислен, преди да е направено приспадането, и която се отнася до дохода, който може да се обложи с данък в България.
Посочено е, че механизмът за прилагане на обикновения данъчен кредит в разглеждания случай следва да бъде разяснен от данъчната администрация на Беларус.
Извод: СИДДО с Беларус предвижда прилагане на метода на обикновения данъчен кредит в Беларус, като данъкът, платен в България върху дивидентите, следва да се приспадне от данъка върху дохода в Беларус, в рамките на ограниченията по чл. 24, ал. 2, б. "а" от спогодбата, като конкретното прилагане е в компетентността на беларуската данъчна администрация.
Относно удостоверяването на платения данък в България е посочено, че във връзка с прилагането на методите за премахване на двойното данъчно облагане и удостоверяване пред компетентните органи на чуждестранната данъчна администрация на заплатените данъци в Република България, удостоверение (по образец) за платен данък от чуждестранно физическо лице се издава по реда на чл. 58 от ЗДДФЛ. Удостоверението се издава по искане на лицето, депозирано в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ.
Посочено е, че приложеното удостоверение следва да послужи за целите на прилагането на метода на обикновения данъчен кредит в Беларус, с оглед удостоверяване на размера на внесения в България данък.
Извод: Удостоверението по чл. 58 от ЗДДФЛ за платен данък в България от чуждестранното физическо лице служи като доказателство пред беларуската данъчна администрация за размера на внесения в България данък и е необходимо за прилагане на метода на обикновения данъчен кредит в Беларус.
