ОТНОСНО: Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.)
В Дирекция ОДОП ....... е постъпило Ваше запитване вх. № 96-00-24 от 02.02.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представлявате, се занимава с интернет търговия на автоаксесоари. Продава в Румъния през собствени платформи. Валутата, с която се работи, е румънски леи и курса към лева е променлив. Сумата, която Спиди изплаща по наложения платеж, се различава от сумата на касовата бележка поради променливия курс.
Посочили сте пример: Издавате касова бележка към момента на изпращане на стоката в лева на стойност 10 лв. - в момента на продажбата това са 25,26 леи. Изпращате стоката на 24.01.2022г. Срокът за доставяне на пратката е до 5 работни дни, а за изплащане на наложения платеж от Спиди към дружеството е до 8 работни дни. На 08.02.2022г. куриерът в Румъния събира сумата 25,65 леи (10 лева към 24.01.2022г.). Към този ден сумата в леи, превалутирана от Спиди към дружеството, хипотетично е 11,12 лева.
На 09.02.2022г. Спиди изплаща наложения платеж по банкова сметка - 25,65 леи, като го превалутират към този ден по курс лев-леи на Райфайзен банк. Към този ден сумата в леи, превалутирана от Спиди към дружеството, хипотетично е 9,60 лева.
Поставени са следните въпроси:
1. Следва ли да се издава касова бележка при продажба чрез наложен платеж за всяка продажба в Румъния предвид териториалния обхват на Наредбата за разплащания в брой?
2. Как ще се спази Наредба № Н-18/2006г. при разлика в събраната сума заради вариращия курс?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото към момента законодателство, изразявам следното становище:
Извършването на електронна търговия се осъществява чрез продажби на стоки и услуги чрез интернет. Тя притежава някои специфики, които я отличават от традиционната търговия, като например - клиентът и доставчикът не се намират физически на едно и също място в момента на продажбата, обичайно продажбите се извършват чрез сключване на договор от разстояние, търговският обект, от който се извършват продажбите, е физическо място с определен адрес, а плащането по продажбата се извършва посредством различни методи. За да се приложат разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. по отношение на дадена продажба, търговският обект, от който се извършва продажбата, трябва да е на територията на Република България.
Общото правило, заложено в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е, че всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по реда на закона) е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка (фискален бон) от фискално устройство са определени в Наредба № Н-18/2006 г.
За целите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. понятието "търговски обект" е това по § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, а именно: "всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби".
Видно от дадената дефиниция, на първо място законът е предвидил, че "търговски обект" е всяко място, като същият включва всяко физическо място на територията на страната, във или от което се извършват продажбите на стоки или услуги.
При електронната търговия от значение за определяне на търговския обект не е мястото, където се намира технологията, която поддържа уебсайта, или мястото, на което уебсайтът е достъпен, а мястото, където търговецът извършва в значителна степен на постоянност икономическата си дейност. Както и при традиционната търговия, при електронната също има физическо място, от което задълженото лице управлява и извършва продажбите си. Това може да бъде както магазин, така и офис, склад, друго помещение или част от него, в което е създадена организация за управлението и реализацията на тази дейност от гледна точка на човешки и материални ресурси - например мястото, където се приемат заявки, обработват се поръчките, организира се транспортът, обработват се рекламации на клиенти и т.н.
Предвид специфична организация на дейността и с оглед съвременни бизнес или технологични решения, определянето като търговски обект на дадено физическо място би могло да бъде трудно или невъзможно. Ако критериите за определяне на дадено физическо място като търговски обект са неприложими, следва да се приеме, че търговският обект е мястото, от което търговецът управлява дейността си (адресът на управление).
При осъществяване на вътреобщностна дистанционна продажба на стока обичайно за търговски обект се счита физическото място, управлявано (стопанисвано) от доставчика, от което е извършена съответната продажба.
В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка. В случай че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ) фискална касова бележка не се издава.
Важно е да се отбележи, че определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, a не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.
При плащане в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер чрез използване на услугата "Наложен платеж":
По смисъла на §1, т. 12 от ЗПУ "наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, я превежда по банкова сметка или я изплаща в брой на подателя. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, в случая е без значение, тъй като определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща за стоката от получателя ѝ - в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.
При доставка на стока чрез използване на услугата "наложен платеж", при която плащането от страна на клиента се извършва в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка.
Плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка;
- кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС;
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на ЗПУ, като в този случай търговецът има задължение да предостави на клиента хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г.
Дефиниции на изброените начини на плащане са дадени в Допълнителните разпоредби на ЗПУПС и ЗПУ.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г., съгласно която за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всички регистрирани и натрупани суми във фискалните устройства се изразяват в левове и стотинки, поради което за случаите на плащания във валута сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност.
По отношение на използването на ФУ при плащане във валута - в случая в леи, трябва да се отбележи, че почти всички одобрени модели ФУ имат възможност за отпечатване на дължимата от клиента сума освен в левове и във валута. Тези суми автоматично се преизчисляват и натрупват във фискалната памет на ФУ в левовата им равностойност в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Наредбата.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството, което отправя запитването, извършва интернет търговия на автоаксесоари и продава в Румъния чрез собствени платформи. Работи се в румънски леи, като курсът към лева е променлив. Поради това сумата, която "Спиди" изплаща по наложения платеж, се различава от сумата по издадената касова бележка.
Посочен е пример: към момента на изпращане на стоката се издава касова бележка в лева на стойност 10 лв., които към този момент са 25,26 леи. Стоката се изпраща на 24.01.2022 г. Срокът за доставяне на пратката е до 5 работни дни, а за изплащане на наложения платеж от "Спиди" към дружеството - до 8 работни дни. На 08.02.2022 г. куриерът в Румъния събира сумата 25,65 леи (10 лева към 24.01.2022 г.). Към този ден сумата в леи, превалутирана от "Спиди" към дружеството, хипотетично е 11,12 лева. На 09.02.2022 г. "Спиди" изплаща наложения платеж по банкова сметка - 25,65 леи, като го превалутира към този ден по курс лев-леи на "Райфайзен банк". Към този ден сумата в леи, превалутирана от "Спиди" към дружеството, хипотетично е 9,60 лева.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли да се издава касова бележка при продажба чрез наложен платеж за всяка продажба в Румъния предвид териториалния обхват на Наредбата за разплащания в брой?
Въпрос 2: Как ще се спази Наредба № Н-18/2006 г. при разлика в събраната сума заради вариращия курс?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство е изложено следното становище:
Електронната търговия се осъществява чрез продажби на стоки и услуги чрез интернет и има специфики спрямо традиционната търговия: клиентът и доставчикът не се намират физически на едно и също място в момента на продажбата, обичайно продажбите се извършват чрез договор от разстояние, търговският обект, от който се извършват продажбите, е физическо място с определен адрес, а плащането се извършва по различни методи.
За да се прилагат разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. към дадена продажба, търговският обект, от който се извършва продажбата, трябва да се намира на територията на Република България.
Общото правило по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е, че всяко лице, независимо дали е регистрирано по закона, е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за регистриране и отчитане на продажбите чрез фискален бон са определени в Наредба № Н-18/2006 г.
За целите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. понятието "търговски обект" е това по § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС: "всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби".
От тази дефиниция следва, че "търговски обект" е всяко физическо място на територията на страната, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги.
При електронната търговия за определяне на търговския обект не е от значение мястото, където се намира технологията, която поддържа уебсайта, или мястото, на което уебсайтът е достъпен, а мястото, където търговецът извършва в значителна степен и с постоянство икономическата си дейност. Както при традиционната търговия, и при електронната има физическо място, от което задълженото лице управлява и извършва продажбите си. Това може да бъде магазин, офис, склад, друго помещение или част от него, в което е създадена организация за управление и реализация на дейността от гледна точка на човешки и материални ресурси - мястото, където се приемат заявки, обработват се поръчки, организира се транспортът, обработват се рекламации и др.
При специфична организация на дейността и съвременни бизнес или технологични решения определянето на конкретно физическо място като търговски обект може да е трудно или невъзможно. В тези случаи, ако критериите за определяне на физическо място като търговски обект са неприложими, се приема, че търговският обект е мястото, от което търговецът управлява дейността си (адресът на управление).
При осъществяване на вътреобщностна дистанционна продажба на стока обичайно за търговски обект се счита физическото място, управлявано (стопанисвано) от доставчика, от което е извършена съответната продажба.
В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите на стоки чрез издаване на фискална касова бележка.
Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ), фискална касова бележка не се издава.
Определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, а не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.
По отношение на плащане в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер чрез услугата "наложен платеж": съгласно § 1, т. 12 от ЗПУ "наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който я доставя на получателя срещу заплащане на определената от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата "наложен платеж", според договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената сума и впоследствие, според договореностите, я превежда по банкова сметка или я изплаща в брой на подателя.
Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, е без значение за изискването за издаване на фискална касова бележка. Определящ е начинът, по който получателят заплаща стоката - в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.
При доставка на стока чрез услугата "наложен платеж", когато плащането от страна на клиента се извършва в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка.
Изброени са плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка;
- кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС;
- пощенски паричен превод...
Извод: При продажби, извършвани от търговски обект на територията на Република България, когато клиентът заплаща стоката в брой или с банкова карта при доставка чрез услугата "наложен платеж", търговецът е длъжен да издава фискална касова бележка за всяка такава продажба, независимо че сумата се получава от него чрез куриер и независимо от последващото превалутиране и разликите в курса.
