ОТНОСНО:Прилагане на данъчно законодателство
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... с вх. № 94-00-152/12.11.2021 г., в което се поставят въпроси относно прилагане на данъчното законодателство, изразявам следното становище:
От описаната от Вас фактическа обстановка се установява, че сте пианистка и имате желание да организирате концерт за "глас и пиано" на 10-ти декември в зала "........", гр. ..... Желаете събитието да има вход с билети. Посочвате, че същото ще е еднократно, ще се организира от вас като физическо лице и не разполагате със собствена фирма и касов апарат.
Поставяте следния въпрос: Възможно ли е да направите и продавате билети за събитието без фискален документ и съответно да декларирате получените приходи в данъчната декларация за годината?
С оглед на действащите към момента нормативна уредба и описаната от Вас фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Относно прилагане на Наредба № Н-18/2006г.:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ .
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Важно е да се отбележи, че в чл. 4 от същата наредба са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ, като такива в т. 3 на същия са посочени лицата, които извършват продажби на билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници, когато издаването им е задължително съгласно нормативен акт, талони за паркиране в зоните за платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, и на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа или когато за продажбата/залога централната компютърна система на организатор на хазартни игри подава информация към сървър на Националната агенция за приходите по реда и начина, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6 от Закона за хазарта. Изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети за превоз на пътници, които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра - един за клиента и втори за лицето по чл. 3. Изискването да съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и да са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, не се отнася за удостоверителни знаци за участие в хазартни игри в игрално казино и/или игрални зали по смисъла на Закона за хазарта.
Видно от посочената разпоредба, продажбата на билети за вход за концерт не попадат в обхвата на освобождаването от използването на ФУ. Следователно, в случая е налице задължение за отчитане на извършваните продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда, определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г., не е задължено да регистрира чрез ФУ извършваните от него продажби в търговски обект лице, упражняващо свободна професия. В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. като "лица, упражняващи свободна професия" са определени лицата, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.
Има възможност трето лице да действа от Ваше име и за Ваша сметка като комисионер и то да разпространява билети за събитието, тогава трябва да имате предвид и действието на разпоредбата на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г. от МФ, в която е определен реда за документиране на доставките/продажбите на стоки и услуги в случаите, когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице. Когато лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират, както следва:
1. чрез ФУ на доверителя, или
2. чрез ФУ/ИАСУТД на лицето по чл. 3.
Когато доверителят не е задължено лице по чл. 3 във връзка с чл. 4 и 5 и довереникът за собствените си продажби също не е задължено лице, довереникът не е длъжен да регистрира и отчита чрез ФУ/ИАСУТД продажбите, които извършва от името на доверителя. В този случай ФУ/ИАСУТД се програмира така, че Вашите продажби като доверител да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя.
Относно прилагане на ЗДДФЛ:
Разпоредбата на чл. 10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), посочва, че в зависимост от източника физическите лица получават различни видове доходи в т.ч. доходи от друга стопанска дейност (чл. 10, ал. 1, т. 3).
Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи в зависимост от извършваната дейност.
Съгласно параграф 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, "лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието,изкуствотои науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Физическо лице, извършващо стопанска дейност като свободна професия, подлежи на облагане по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица свободна професия, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността 25 на сто. Същото е задължено да декларира и облага всички придобити доходи от дейността като определя облагаема данъчна основа по реда на чл. 30 от закона.
С разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗДДФЛ е определено, че придобитият доход се намалява с 40% разходи за дейността за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажбана изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.
Когато е налице такова възнаграждение, тази норма ще се прилага както при възникнали извънтрудови правоотношения, така и при правоотношения с лица, упражняващи свободна професия.
В нормата на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) се съдържа дефиниция на понятието артист-изпълнител. Това е лицето, което представя, пее,свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба. От това определение става ясно, че артисти-изпълнители са: актьори, певци, инструменталисти, танцьори, балетисти, рецитатори, режисьори, диригенти, коментатори, илюзионисти, циркови артисти и кукловоди.
В заключение, с оглед посочената в запитването фактическа обстановка и относимите норми от ЗДДФЛ, цитирани по-горе, за Вас като физическо лице - пианист ако получавате възнаграждения в качеството на артист-изпълнител, ще възникне задължение за авансово и годишно облагане след приспадане на нормативно признати разходи за дейността в размер на 40 на сто.
Данъчната ставка е 10 %.
Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ подлежат на авансово облагане съгласно чл. 43 от същия закон и деклариране по реда на чл. 55.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход по чл. 29 от закона, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход. А ако не е самоосигуряващо се между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
На основание чл. 67, ал.1 и ал. 2 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43, 44 и 46 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък по чл. 43, ал.6 и чл. 44, ал. 3 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.
Важно е да се отбележи, че като лице от категорията на лицата, упражняващи свободна професия, нямате задължение да ползвате фискално устройство, съответно да издавате фискални касови бележки, но на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да издавате документ за придобитите доходи.
От гореизложеното следва да се направи извода, че ако отчитате приходите чрез билети, следва същите да са придружени с фискална касова бележка от ФУ, съгласно реда на Наредба № Н-18/2006 г., независимо дали това устройство е регистрирано от вас или е на трето лице, с което Вие сте сключила договор и то действа като комисионер и отчита продажбите от ваше име и за ваша сметка.
При условие, че избраният от Вас начин на отчитане на приходите от посещение на мероприятието /концерт/, не е чрез билети, Вие може да издавате по-долу описаният документ, с който ще удостоверявате полученото възнаграждение за Вашето участие и изпълнение като пианист.
По силата на чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ (фактура, разписка, квитанция, др.) за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч), а именно:
- наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование на предприятието;
- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
- име и фамилия на съставителя.
-наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
Придобитите през данъчната година доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, се декларират в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Срокът за подаване на годишната декларация е от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
От фактическата обстановка се установява, че сте пианистка и желаете да организирате еднократен концерт за "глас и пиано" на 10 декември в зала "....", гр. .... Събитието ще бъде с вход с билети, организира се от Вас като физическо лице, без да разполагате със собствена фирма и касов апарат.
Въпрос: Възможно ли е да направите и продавате билети за събитието без фискален документ и съответно да декларирате получените приходи в данъчната декларация за годината?
Относно прилагане на Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е задължено да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит,
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Лицата и дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. В чл. 4 са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ. В т. 3 на чл. 4 са посочени лицата, които извършват продажби на:
- билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници, когато издаването им е задължително съгласно нормативен акт,
- талони за паркиране в зоните за платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 от Закона за движението по пътищата,
- билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа,
- или когато за продажбата/залога централната компютърна система на организатор на хазартни игри подава информация към сървър на НАП по реда и начина, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6 от Закона за хазарта.
Изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети за превоз на пътници, които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра - един за клиента и втори за лицето по чл. 3.
Изискването да съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и да са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа не се отнася за удостоверителни знаци за участие в хазартни игри в игрално казино и/или игрални зали по смисъла на Закона за хазарта.
От посочената разпоредба следва, че продажбата на билети за вход за концерт не попада в обхвата на освобождаването от използването на ФУ. В този случай е налице задължение за отчитане на извършваните продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира чрез ФУ извършваните от него продажби в търговски обект лице, упражняващо свободна професия.
В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. "лица, упражняващи свободна професия" са определени като лицата, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.
Посочва се възможност трето лице да действа от Ваше име и за Ваша сметка като комисионер и да разпространява билети за събитието. В този случай следва да се има предвид разпоредбата на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, която определя реда за документиране на доставките/продажбите на стоки и услуги, когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице.
Когато лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират:
- чрез ФУ на доверителя, или
- чрез ФУ/ИАСУТД на лицето по чл. 3.
Когато доверителят не е задължено лице по чл. 3 във връзка с чл. 4 и 5 и довереникът за собствените си продажби също не е задължено лице, довереникът не е длъжен да регистрира и отчита чрез ФУ/ИАСУТД продажбите, които извършва от името на доверителя.
В този случай ФУ/ИАСУТД се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя.
Извод: Продажбата на билети за вход за концерта по принцип подлежи на отчитане чрез фискални касови бележки по Наредба № Н-18/2006 г., освен ако дейността се извършва като свободна професия по чл. 4, т. 8 или чрез комисионер при условията на чл. 29 от наредбата, при които за определени лица не възниква задължение за използване на ФУ.
Относно прилагане на ЗДДФЛ
Съгласно чл. 10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в зависимост от източника физическите лица получават различни видове доходи, включително доходи от друга стопанска дейност (чл. 10, ал. 1, т. 3).
Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон, за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се изчислява като придобитият доход се намалява с фиксиран процент разходи в зависимост от извършваната дейност.
Съгласно § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "лица, упражняващи свободна професия" са:
- експерт-счетоводителите;
- консултантите;
- одиторите;
- адвокатите;
- нотариусите;
- частните съдебни изпълнители;
- съдебните заседатели;
- експертите към съда и прокуратурата;
- лицензираните оценители;
- представителите по индустриална собственост;
- медицинските специалисти;
- преводачите;
- архитектите;
- инженерите;
- техническите ръководители;
- дейците на културата, образованието, изкуството и науката;
- застрахователните агенти;
- други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
- осъществяват за своя сметка професио...
(Текстът на становището в предоставената част прекъсва след "осъществяват за своя сметка професио...", поради което по-нататъшната правна аргументация и окончателният извод по прилагането на ЗДДФЛ не са налични в подадения документ.)
Извод: В предоставената част от становището НАП квалифицира доходите от дейност на "дейци на културата, образованието, изкуството и науката" като доходи от друга стопанска дейност по чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 29 от ЗДДФЛ, при условията за "лица, упражняващи свободна професия" по § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, но окончателният извод не е изцяло наличен поради прекъсване на текста.
