НАП: Данъчно облагане и фискално отчитане на доходи от продажба на диворастящи трюфели от физическо лице

2_194-2/29.03.2021 г.

ЗДДФЛ чл.29, ал.1, т.2, б. а

Наредба №Н-18 от 2006г. §1, т.1 от ДР

Наредба №Н-18 от 2006г. чл.25, ал.2

относно: данъчно облагане на доходи от горско стопанство

В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:

Имате разрешително от горско стопанство и съответната община за добиване на трюфели. Имате желание да ги продавате онлайн на физически лица, на пазара в България.

В тази връзка се интересувате, какви са изискванията на данъчното облагане, когато Вие като физическо лице продавате трюфели?

С оглед изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище относно приложението на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба №Н-18 от 2006г./:

По ЗДДФЛ:

По смисъла на чл. 2 от ЗДДФЛ, обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранните физически лица. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Продажбата на гъби не попада сред необлагаемите доходи.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон.

Облагането на доходите от продажба на събрани диворастящи гъби, каквито са трюфелите, когато не са култивирани, попада в обхвата на чл.29, ал.1, т.2, б. а от ЗДДФЛ като доходи от горско стопанство. Облагаемият доход от тази стопанска дейност на лицата, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя като придобитият доход се намаля с 40 на сто разходи за дейността. Доходите по посочената разпоредба се декларират от местните физически лица в Приложение №3 към Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, която следва да бъде подадена до 30 април на годината следваща годината на получаване на доходите, като в същия срок следва да е внесен и дължимият данък. Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице.

На основание чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

1. плащането - при плащане в брой;

2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;

3. получаването на престацията - за непаричен доход.

Получените доходи от горната дейност подлежат на облагане и с авансов данък по реда на чл.43 от ЗДДФЛ. В случай, че имате регистрация като самоосигуряващо се лице, дължите авансов данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които сте задължени да правите за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако не сте самоосигуряващо се лице - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски от възложителя, ако имате такъв. Размерът на дължимия данък се изчислява, като горепосочената разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто /чл.43, ал.1 и ал.3 от ЗДДФЛ/.

С оглед дължимостта на авансовия данък, следва да подавате и декларация по чл.55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца следващ тримесечието на получаване на дохода, като в този срок се внася и данъка.

По приложението на ЗДДС и Наредба №Н-18 от 2006г.:

Съгласно чл.118, ал.1 и ал.3 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ (фискален бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Прилагането на чл.118 от ЗДДС, както и редът и начинът за издаване на касови бележки се регламентират с Наредба № Н-18 от 2006г.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

За извършените от Вас продажби на трюфели, в случай че плащането не е извършено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, сте задължени да издавате фискална касова бележка от въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство.

Легална дефиниция на понятието търговски обект е дадена в §1, т.41 от ДР на ЗДДС: "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ .

Най-често използваният начин за доставяне на стоки, поръчани по интернет в България е чрез наложен платеж. По смисъла на §1, т.12 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, "наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума /стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката/. Куриерът събира определената от подателя сума от купувача и след това в зависимост от договореностите му с подателя, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой.

Начинът, по който куриерът превежда сумата от събраните суми по наложените платежи на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.

В описания от Вас случай, извършваната от Вас дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. По реда на чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18/ 2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от продавача при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането. Дадена е и възможност, плащането по продажбата да се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата /Ваше фискално устройство или фискално устройство на куриера, в случай че той събира суми от Ваше име и за Ваша сметка по реда на чл.29 от Наредба №Н-18 от 2006г./ .

В случай, че куриерът е същевременно лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по замисъла на ЗПУ и още преди предаването на стоката на куриера е договорено между доставчика, куриера и получателя на стоката, че определената от подателя сума по наложения платеж /стойността на стоката/ ще бъде наредена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод в момента на плащането й на куриера-лицензиран пощенски оператор, не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката на куриера. "Пощенски паричен превод" е пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл. 39, т. 3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква удръжка. / т.9 от §1-ри от ДР на ЗПУ/.

Проверката дали куриерът е и лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ следва да се прави в публичния регистър, воден на основание чл.50, ал.3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, който е публикуван на интернет сайта на същата.

На основание чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006г., когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба №Н-18 от 2006г., а именно:

1. наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл. 3;

2. идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл. 3;

3. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност;

4. обща сума за плащане и начин/и на плащане;