ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-97#2 от 05.05.2022 г., относно прилагане на ЗДДС, с което допълвате фактическата обстановка по предходно Ваше запитване с вх. № 96-00-97/15.04.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество произвежда специфични части и детайли за домакински уреди. Цялото производство и реализация са към контрагенти от Европейския съюз (Италия) и не извършвате сделки на вътрешния пазар на страната. Предвид политическата и икономическа обстановка в страната, доставчикът, от когото обичайно купувате някои от материалите за производство на един от продуктите, не може да Ви ги достави. Намерили сте алтернативен доставчик, който може да Ви достави част от необходимите количества, но на по-висока цена. Клиентът би искал да не променяте сегашната цена, поради нестабилността на цените на материалите от различните доставчици и вероятността от чести промени в цените и доставчиците. Вместо това клиентът Ви е готов да компенсира напълно увеличението на материалите за производство.
С настоящото запитване допълвате фактическата обстановка, като пояснявате, че цитираната компенсация за повишената цена на покупните материали би била във вид на парична престация. Не предвиждате формализирането на уговорката в писмен документ, тъй като това не биха били регулярни взаимоотношения, а само по необходимост и всяка такава компенсация ще бъда съгласувана с Вашия клиент при възникването й.
Поставен е следният въпрос:
Как е правилно да се фактурира тази сделка от Ваша страна и може ли да приложите нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС по отношение на тази компенсация, предвид че тя е свързана с производство на продукти, които Вие изнасяте към страни членки от ЕС и нито една част не се използва за сделки на територията на страната?
С оглед така изложената недостатъчно изяснена фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното принципно становище по поставения въпрос:
Редът за определяне на данъчната основа при доставка на територията на страната е определен в чл. 26 и 27 от ЗДДС.
На основание чл. 26, ал. 2, предложение първо от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката.
В запитването сте посочили, че Ваш клиент е готов напълно да компенсира увеличението на материалите за производство във вид на парична компенсация, като все още сте в процес на документално и нормативно оформяне на договорката и нямате писмен документ, поради което НАП не би могла да се ангажира с точна правна характеристика на цитираната компенсация.
С оглед изложеното във фактическата обстановка, в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, уговорената компенсация би могла да се третира като субсидия и финансиране, пряко свързани с доставката (т.е. като плащане или доплащане до цената), поради което със същата следва да се увеличи данъчната основа на доставката.
В случай че доставката е вътреобщностна, ще е приложима нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че документалното оформяне при изменение на данъчната основа, за която е издадена фактура, се извършва с известие към фактурата (чл. 115, ал. 1 от ЗДДС), като при увеличение на данъчната основа следва да се издаде дебитно известие (чл. 115. ал. 3 от същия закон).
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Представено е писмено запитване относно прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с което се допълва фактическата обстановка по предходно запитване.
Изложена е следната фактическа обстановка: представляваното дружество произвежда специфични части и детайли за домакински уреди. Цялото производство и реализация са към контрагенти от Европейския съюз (Италия) и не се извършват сделки на вътрешния пазар на страната.
Поради политическата и икономическа обстановка в страната, обичайният доставчик на част от материалите за производство на един от продуктите не може да доставя тези материали. Намерен е алтернативен доставчик, който може да достави част от необходимите количества, но на по-висока цена.
Клиентът желае да не се променя сегашната продажна цена, поради нестабилността на цените на материалите от различните доставчици и вероятността от чести промени в цените и доставчиците. Вместо това клиентът е готов да компенсира напълно увеличението на материалите за производство.
С допълнителното запитване се уточнява, че компенсацията за повишената цена на покупните материали ще бъде под формата на парична престация. Не се предвижда формализиране на уговорката в писмен документ, тъй като това няма да са регулярни взаимоотношения, а ще възникват само при необходимост, като всяка такава компенсация ще се съгласува с клиента при възникването й.
Въпрос: Как е правилно да се фактурира тази сделка от Ваша страна и може ли да приложите нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС по отношение на тази компенсация, предвид че тя е свързана с производство на продукти, които изнасяте към страни членки от ЕС и нито една част не се използва за сделки на територията на страната?
С оглед изложената, но недостатъчно изяснена фактическа обстановка и действащото законодателство, се изразява принципно становище по поставения въпрос.
Редът за определяне на данъчната основа при доставка на територията на страната е уреден в чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС.
На основание чл. 26, ал. 2, предложение първо от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката.
В запитването е посочено, че клиентът е готов напълно да компенсира увеличението на материалите за производство във вид на парична компенсация, като все още сте в процес на документално и нормативно оформяне на договорката и няма писмен документ. Поради това НАП не може да се ангажира с точна правна характеристика на тази компенсация.
С оглед изложеното във фактическата обстановка и в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, уговорената компенсация би могла да се третира като субсидия и финансиране, пряко свързани с доставката, тоест като плащане или доплащане до цената, поради което с нея следва да се увеличи данъчната основа на доставката.
В случай че доставката е вътреобщностна, ще е приложима нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че документалното оформяне при изменение на данъчната основа, за която е издадена фактура, се извършва с известие към фактурата по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, като при увеличение на данъчната основа следва да се издаде дебитно известие по чл. 115, ал. 3 от ЗДДС.
Извод: Паричната компенсация от клиента за увеличените разходи за материали може да се третира като субсидия/финансиране, пряко свързани с доставката, с която се увеличава данъчната основа; при вътреобщностна доставка се прилага нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, като увеличението на данъчната основа се документира с дебитно известие към фактурата по чл. 115 от ЗДДС.
Становището е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Валидността на становището е обусловена от съвпадението между описаната във запитването фактическа обстановка и действително установените факти в евентуално производство по ДОПК; при различие не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
