Изх. № М-24-38-77
Дата: 26. 02. 2024 год.
ЗДДС, чл. 123, ал. 10;
ЗДДФЛ, чл. 29, буква "а";
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;
ЗКПО, чл. 201, ал. 1.
ОТНОСНО:Прилагане на чл. 123, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше запитване, заведено с вх. № М-24-38-77/11.12.2023 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Капиталът на "Т.... земя" ООД е собственост на "Т.." ЕООД и Г.М..
Г.М., в качеството ѝ на физическо лице, има регистрация като земеделски стопанин (ЗС), регистриран по ЗДДС, води двустранно счетоводство и се облага по реда на чл. 29а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Поставени са следните въпроси:
1. Как следва да се разглеждат вземанията на "Т....земя" ООД от ЗС Г.М. по търговски сделки и аренда, в качеството ѝ на земеделски стопанин с отделен ЕИК и търговска дейност?
2. Подлежат ли тези вземания на деклариране, в случай че същите надвишават 50 000 лв. към края на съответното тримесечие?
3. Следва ли да се разглеждат като едно лице физическото лице Г.М. и предприятието ЗС Г.М. и да се приравняват вземанията на дружеството от предприятието ЗС Г.М. по търговски сделки към вземанията от физическото лице Г.М. като собственик на капитала на дружеството?
Във връзка с така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, на основание чл.10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите Ви уведомявам следното:
Съгласно чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите и размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по ЗДДС, които са предприятия по Закона за счетоводството(ЗСч), декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:
1. сумата на налични парични средства в касите;
2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;
3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.
Видно от гореизложеното, когато към края на календарното тримесечие лицето е предприятие по смисъла на ЗСч, което е регистрирано по ЗДДС, за него ще възникне задължение за деклариране на определените в закона данни.
Изборът на облагане на Г.М. в качеството ѝ на земеделски стопанин-физическо лице по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ не променя факта, че това физическо лице e един от собствениците на дружеството. Регистрацията на лицето като земеделски стопанин не формира отделна правосубектност на същия. Независимо че като извършващо стопанска дейност лицето формира предприятие, което включва имуществени права, отделни от личното му имущество като физическо лице, като правен субект то остава идентично. Придаването на качеството земеделски стопанин на физическото лице не води до формиране на отделен правен субект, различен от самото физическо лице, поради което вземанията на дружеството от предприятието на ЗС Г.М. по търговски сделки и вземанията от физическото лице Г.М., като собственик на капитала на дружеството, представляват вземания (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица по смисъла и за целите на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС.
Следователно на деклариране подлежат вземанията на дружеството от физическото лице - собственик, включително вземанията по търговски сделки и аренда от ЗС Г.М., в качеството ѝ на земеделски стопанин.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Капиталът на "Т.... земя" ООД е собственост на "Т.." ЕООД и Г.М.. Г.М., като физическо лице, е регистрирана като земеделски стопанин (ЗС), регистриран по ЗДДС, води двустранно счетоводство и се облага по реда на чл. 29а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се разглеждат вземанията на "Т....земя" ООД от ЗС Г.М. по търговски сделки и аренда, в качеството ѝ на земеделски стопанин с отделен ЕИК и търговска дейност?
Въпрос 2: Подлежат ли тези вземания на деклариране, в случай че същите надвишават 50 000 лв. към края на съответното тримесечие?
Въпрос 3: Следва ли да се разглеждат като едно лице физическото лице Г.М. и предприятието ЗС Г.М. и да се приравняват вземанията на дружеството от предприятието ЗС Г.М. по търговски сделки към вземанията от физическото лице Г.М. като собственик на капитала на дружеството?
Във връзка с изложената фактическа обстановка се прилага следната нормативна уредба и правен анализ:
Съгласно чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите и размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по ЗДДС, които са предприятия по Закона за счетоводството (ЗСч), декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:
- 1. сумата на налични парични средства в касите;
- 2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;
- 3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.
От тази разпоредба следва, че когато към края на календарното тримесечие лицето е предприятие по смисъла на ЗСч и е регистрирано по ЗДДС, за него възниква задължение за деклариране на посочените в закона данни, ако е налице превишаване на прага от 50 000 лв.
Изборът на облагане на Г.М. в качеството ѝ на земеделски стопанин - физическо лице по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ не променя факта, че това физическо лице е един от собствениците на дружеството. Регистрацията на лицето като земеделски стопанин не формира отделна правосубектност. Въпреки че като извършващо стопанска дейност лицето формира предприятие, което включва имуществени права, отделни от личното му имущество като физическо лице, като правен субект то остава идентично.
Придаването на качеството земеделски стопанин на физическото лице не води до формиране на отделен правен субект, различен от самото физическо лице. Поради това вземанията на дружеството от предприятието на ЗС Г.М. по търговски сделки и вземанията от физическото лице Г.М., като собственик на капитала на дружеството, представляват вземания (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица по смисъла и за целите на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС.
Следователно на деклариране подлежат вземанията на дружеството от физическото лице - собственик, включително вземанията по търговски сделки и аренда от ЗС Г.М., в качеството ѝ на земеделски стопанин.
Извод: Вземанията на "Т.... земя" ООД от ЗС Г.М. по търговски сделки и аренда се третират като вземания от собственика - физическо лице Г.М.; тези вземания се приравняват на вземания от собственици физически лица по смисъла на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС и подлежат на деклариране по този ред, когато заедно с наличните парични средства в касите и останалите релевантни вземания надхвърлят 50 000 лв. към края на съответното тримесечие.
