ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......е заведено Ваше запитване с вх. № 96-00-85#2/08.04.2022 г., относно прилагане разпоредбите на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Продавате въглища на територията на България, като с Вашите клиенти договаряте цената във валута (USD). Във фактурата, която издавате, е посочена цената във валута, а данъчната основа, ДДС и фактурната стойност са посочени в левова равностойност на дължимата валута по курс в деня на фактуриране.
При издължаването, тъй като разплащането е в левове, клиентът изчислява дължимите левове по курса в деня на плащане. За разликата издавате дебитно или кредитно известие (в зависимост от курса).
Поставяте въпроса правилно ли работите.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС изразявам следното становище:
На основание чл. 115, ал. 1 от ЗДДС дебитно или кредитно известие към фактура се издава при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактурата.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от закона данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. По силата на чл. 26, ал. 2, изречение първо от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо от доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Предвид цитираните разпоредби и описания от Вас случай, не са налице предпоставките за изменение на данъчната основа и разваляне на доставката, поради което не следва да се издава известие по реда на ЗДДС. Издаденото известие се явява издадено без основание.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Продавате въглища на територията на България, като с клиентите си договаряте цената във валута (USD). В издаваната фактура посочвате цената във валута, а данъчната основа, ДДС и фактурната стойност са посочени в левова равностойност на дължимата валута по курса в деня на фактуриране. При издължаването, тъй като плащането е в левове, клиентът изчислява дължимите левове по курса в деня на плащане. За разликата издавате дебитно или кредитно известие (в зависимост от курса).
Въпрос: Правилно ли работите?
На основание чл. 115, ал. 1 от ЗДДС дебитно или кредитно известие към фактура се издава при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактурата.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена.
По силата на чл. 26, ал. 2, изречение първо от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо от доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Предвид цитираните разпоредби и описания от Вас случай, не са налице предпоставките за изменение на данъчната основа и за разваляне на доставката, поради което не следва да се издава известие по реда на ЗДДС. Издаденото известие се явява издадено без основание.
Извод: В описаната хипотеза не е налице изменение на данъчната основа или разваляне на доставката по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, поради което издаването на дебитни или кредитни известия за разликите, произтичащи от различния валутен курс към датата на плащане, е без правно основание.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползвате от разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има задължителна сила само при идентичност между описаната във Вашето запитване фактическа обстановка и фактическата обстановка, установена при евентуално производство по реда на ДОПК.
