НАП: Данъчно третиране по ЗДДФЛ и ЗДДС на възнаграждения на член на адвокатски съвет за администриране на правна помощ

3_2627/30.11.2016 г.

ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 1 и 2;

ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 4;

ЗДДС, чл. 3, ал. 1 и ал. 2

ОТНОСНО: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) при извършване на дейност от физическо лице като член на Адвокатския съвет към Адвокатска колегия

Според изложеното в запитването, физическото лице А.В. осъществява дейност като адвокат. За целите на ЗДДС е регистрирана по този закон, като отчита всички извършвани адвокатски услуги чрез издаване на фактури и декларирането им в отчетните регистри и съответните справки-декларации по ЗДДС.

От началото на тази година е избрана за член на Адвокатския Съвет /АС/ към Адвокатска Колегия гр. П. Една от задачите на АС е да определя адвокати, които да осъществяват правна помощ, заплащана и организирана от Националното бюро за правна помощ (НБПП). Освен възнагражденията на съответните адвокати, осъществяващи тази помощ, на адвокатските колегии се изплащат от Националното Бюро за правна помощ и средства за администрирането на дейността по определяне и отчитане на осъществената правна помощ, съгласно чл. 19 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Получател на тези средства е Адвокатската Колегия, тъй като АС не е самостоятелен субект. Тъй като дейността на практика се осъществява от АС, то всяка година част от средствата, предоставени от Националното бюро за правна помощ се разпределят между членовете на АС. Физическото лице като член на АС също ще получи определени средства.

Пояснено е, че задълженията на АС се свеждат единствено до определяне на адвокат за съответната служебна защита между лицата, вписани в списъка на адвокатите по 3ПП и информационно събиране и предаване на отчетите, изготвени от съответния определен адвокат. Адвокатският съвет не носи отговорност за предоставената правна помощ пред лицата, които са защитавани от страна на членове на колегията, нито носи отговорност за неправилно администриране на тези отчети, които се изготвят от всеки адвокат за вида и количеството на извършената дейност.

Във връзка с горното са поставени следните въпроси:

1. Върху така получените от лицето средства, като член на адвокатския съвет, следва ли да се начисли ДДС? Пояснено е, че Адвокатската колегия не е лице, регистрирано по ЗДДС.
2. Как следва да бъдат отчетени получените от лицето средства и какви документи следва да се издадат?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 29.11.2016 г.), Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 70 от 09.09.2016 г.) и ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 75/2016 г.) изразяваме следното принципно становище:

Данъчно третиране по ЗДДФЛ:

Съгласно чл. 79 от Закона за адвокатурата (ЗА) органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия. По силата на чл. 86, ал. 3 от ЗА за членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани членове на адвокатската колегия, които имат най-малко 10 години юридически стаж. Поради обстоятелството, че специалният закон - ЗА регламентира избор на адвокатски съвет, за целите на данъчното облагане членовете на адвокатския съвет се третират като лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности. На основание § 1, т. 26, буква ,,д" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, правоотношенията с лица, получаващи доходи от изборни длъжности, се определят като трудови правоотношения. В тази връзка, при определянето на облагаемия доход и на годишната данъчна основа се прилагат разпоредбите на раздел І от глава пета на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. На основание чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ, при поискване от лицето работодателят издава, не по-късно от 31 януари на следващата година, служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък. По силата на чл. 50, ал. 4 от ЗДДФЛ служебната бележка се прилага към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Данъчно третиране по ЗДДС:

Следва да се има предвид, че изброяването на трудовите правоотношения в т. 26 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ е за целите на облагане на получените доходи по реда на този закон и не е обвързващо при преценката на даден вид правоотношения за целите на ЗДДС и по-конкретно с оглед преценката дали съответната дейност е "независима икономическа дейност".

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В ал. 2 на същия законов текст е посочено, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Видно от посочените законови текстове, в обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попадат физическите лица, в случаите, при които извършваната от тях дейност, включително по предоставяне на услуги, отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 на чл. 3 от ЗДДС. Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че критериите за това кога една дейност е независима са дали с оглед на начина на извършване на дейността, възнаграждението и най-вече на отговорността и риска за дейността, лицето действа независимо (Решения на СЕС по дела С-202/90 и С-355/06). В частност съдът постановява, че доколкото лицето е отговорно към трети лица за вредите, които е причинило при извършване на дейността, както и за задълженията към трети лица, които поема във връзка с дейността, то действа независимо. По принцип критериите за зависимост се свързват с начина на осъществяване на дейността (дали лицето само организира дейността си или не и дали то е организационно свободно), с възнаграждението и особено с риска от извършване на дейността - дали носи риска от дейността си и отговаря за задълженията си, поети към доставчици и клиенти при изпълнение на професионална дейност, или този риск се носи от организацията, в която работи. В тази връзка преценката относно това дали дейност, извършвана от физическо лице представлява независима икономическа дейност следва да се извърши в зависимост от това дали същото носи отговорността и риска спрямо третите лица, по отношение на които извършва услуги от името и за сметка на организацията, която му е възложила дейността.

Съгласно чл. 89, т. 15 от ЗА адвокатският съвет участва в организирането на правната помощ по реда на ЗПП. На основание чл. 8, т. 5, 6 и 11 от ЗПП Националното бюро за правна помощ заплаща предоставената правна помощ, осъществява контрол по предоставянето на правна помощ, както и приема решения за отказ за заплащане на правна помощ или за възстановяване на получено възнаграждение при констатирана недобросъвестно или некомпетентно предоставена правна помощ по конкретния случай. Чл. 35, ал. 1 от същия закон предвижда, че НБПП може да извършва проверки за предоставената правна помощ по чл. 21. То може да изисква справка от съответния орган, ръководещ производството за удостоверяване на обема и вида на предоставената правна помощ.

Предвид чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ и при непредставяне на отчет в срока по чл. 38, ал. 4, независимо от други санкции, адвокатът не получава възнаграждение по конкретния случай. Когато адвокатът е получил възнаграждение, при установена недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ, той връща платеното въз основа на решение на председателя на НБПП (чл. 37, ал.2 и 3 от ЗПП).

Видът и количеството на извършената дейност се удостоверяват с писмен отчет на адвоката по образец, утвърден от НБПП. Адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил правна помощ, и предлага размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на Наредба за заплащането на правната помощ.

По силата на чл. 19 от ЗПП за осъществената дейност по администриране на правната помощ адвокатските съвети получават възнаграждение от бюджета на НБПП. Съгласно чл. 28 от НЗПП възнаграждението на адвокатските съвети по смисъла на чл.19 от ЗПП се определя и изплаща от НБПП на всеки 3 месеца. Възнаграждението е в размер 10 на сто от сумата, изплатена на адвокатите от съответната адвокатска колегия за предходното тримесечие.

Предвид цитираната нормативна уредба в случая, изложен в запитването, при който физическо лице, в качеството си на член на адвокатския съвет към АК участва в организирането на правната помощ по реда на ЗПП срещу възнаграждение, преценката дали дейността му представлява независима икономическа дейност следва да се извърши в зависимост от това дали същото носи отговорността и риска спрямо третите лица, по отношение на които извършва услуги от името и за сметка на АК. В този смисъл, ако лицето поема изцяло риска и отговорността за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършва от името и за сметка на АК спрямо третите лица, следва да се приеме, че същото осъществява независима икономическа дейност и е данъчно задължено по ЗДДС лице. И обратно, ако не поема риска и отговорността следва, че лицето не осъществява независима икономическа дейност и за същата не е данъчно задължено по ЗДДС лице.