НАП: Осигурителни задължения на физическо лице, облагано с патентен данък за туристически услуги

ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-21-4/15.03.2024 г., препратено по компетентност от ДОДОП ...........

Изложена е следната фактическа обстановка:

Работите на постоянен трудов договор в държавно предприятие.

Като физическо лице отдавате част от свободните стаи в жилището, в което живеете под наем, краткосрочно - 3 стаи, 6 легла, категория - "къща за гости", 1 звезда, клас В. Подала сте патентна декларация и сте платила патентен данък. Регистрирате гостите в Единна система за туристическа информация и внасяте туристически данък. Не ползвате чуждестранни платформи за туристи. Не сте регистрирана в Търговския регистър.

Поставяте следния въпрос:

Дължите ли вноски за държавното обществено осигуряване и здравноосигурителни вноски?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е дефинирано понятието самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност (чл. 4, ал. 3 т. 1 от КСО);

- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 4, ал. 3 т. 2 от КСО);

- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3 т. 4 от КСО).

Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5, т. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци.

Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" образец ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.

Тези лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация (образец ОКд-5), която се подава по реда на горецитираната наредба.

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, при определяне на годишния осигурителен доход се вземат предвид:

1. за едноличните търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи трудова дейност; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, чийто облагаем доход се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ - облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд; при определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет;

2. за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества - възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти;

3. за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, на които облагаемият доход се определя по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ - облагаемият доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност; при определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет;

4. (посл. изм. ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 01.01.2024 г.) за самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с годишен (патентен) данък по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) - еднолични търговци или регистрирани като упражняващи свободна професия, или занаятчийска дейност - доходът, получен от упражняването на съответната дейност, определен по условията на т. 1 и 3.

Съгласно горецитираните разпоредби, за целите на годишното изравняване на месечния осигурителен доход по чл. 6, ал. 9 от КСО на самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с годишен (патентен) данък, които не са еднолични търговци, се взема предвид доходът, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ. В този смисъл са и дадените указания към Приложение № 7 - доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък и/или с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на ЗМДТ, което се подава от посочените лица заедно с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).

Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Съгласно чл. 9, т. 2 и 3 от ЗБДОО за 2024 г., обн. ДВ, бр.106 от 22 декември 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., е определен минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (вкл. упражняващи свободна професия) в размер на 933 лв. и максимален месечен осигурителен доход за всички осигурени лица - 3750 лв.

Когато лицето упражнява трудова дейност на няколко основания, разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО регламентира, че за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (в т.ч. доходи от трудови правоотношения);

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

От горецитираната нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване следва, че ако Вие извършвате дейност, за която подлежите на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ и не сте едноличен търговец, ще подлежите на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, по следния ред:

- следва да се осигурявате авансово за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване, върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година, за периода, през който упражнявате трудова дейност, и

- следва да определяте окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който упражнявате трудова дейност, като при определяне на годишния осигурителен доход се взема предвид доходът, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ.

След като сте осигурена по трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира, че когато самоосигуряващите се лица извършват дейност, за която подлежат на осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО (вкл. по трудово правоотношение), осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят авансово върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО. Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.