Изх. № 24-38-61
Дата: 18.11.2019 год.
ЗДДС, чл. 26;
ЗДДС, чл. 26, ал. 1;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 26, ал. 3;
ЗДДС, чл. 26, ал. 5;
ЗДДС, чл. 66;
ЗДДС, чл. 67;
ЗДДС, чл. 117;
ППЗДДС, чл. 53, ал. 2;
Наредба Н-18/2006, чл. 52а.
ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при използване на одобрен софтуер за управление на продажби в търговските обекти (СУПТО)
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. № ................................2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството използва счетоводен модул на система за управление на бизнеса, считано от м. юли 2019 г. При използването на цитирания модул дружеството установява, че при осчетоводяване на някои фактури за покупки, функционалността на софтуера закръглява част от осчетоводените документи с една до две стотинки разлика от хартиения носител (фактурата от доставчика). Подобни казуси са установени при:
- издаване на протоколите по чл. 117 от ЗДДС във връзка с осъществено вътреобщностно придобиване на стоки от Европейския съюз - налице е правилно отразена основа в левова равностойност, но при генериране на протокола се получава неправилно закръгляване на данъка върху добавената стойност (ДДС) с една до две стотинки в дневника за покупки и в дневника за продажби;
- отразяване на ДДС на митническия документ за внос - софтуерът автоматично преизчислява основата и в някои случаи се получава разлика с една до две стотинки между отразената в дневника за покупките данъчна основа и тази на митническия документ за внос.
Предвид изложеното са поставени следните въпроси:
Трябва ли да ни притеснявафактът, че понякога има разминаване с една - две стотинки между отразените покупки в дневниците и документите на хартиен носител и можем ли да работим по този начин след като това не зависи от дружеството, а от функционалността на одобрения софтуер?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на изложената фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
Данъчната основа по смисъла на ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена (чл. 26, ал. 1 от ЗДДС). Същата, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон, увеличена и/или намалена с елементите, посочени в ал. 3 и ал. 5 от същия законов текст.
Размерът на дължимия данък върху добавената стойност (ДДС) за дадена облагаема доставка се определя като данъчната основа се умножи по данъчната ставка. Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена (чл. 67 от ЗДДС).
В действащия ЗДДС са предвидени три различни по размер данъчни ставки, като стандартната от тях е в размер на 20 на сто за облагаемите доставки, а другите две - нулева ставка на данъка и ставка в размер на 9 на сто са такива, които се прилагат само за определен вид доставки (чл. 66 от ЗДДС).
За да се определи размерът на дължимия данък в тези случаи, е необходимо да се умножи определената по реда на чл. 26 от ЗДДС данъчната основа по съответната дължима данъчна ставка.
Когато се приема, че данъкът е включен в договорената цена, размерът му се определя по ред, определен с Правилника за прилагане на ЗДДС(ППЗДДС) и по-конкретно по следната формула, посочена в разпоредбата на чл. 53, ал. 2:
Д = (Ц x ДС) / (100 + ДС) , където:
Д е размерът на данъка за конкретната доставка;
Ц - договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка;
ДС - съответната данъчна ставка.
ЗДДС и ППЗДДС не предвиждат други начини за определяне размера на данъчната основа и на данъка, дължим за дадена доставка, в т.ч. и при закръгляване на техните стойности.
Разпоредбата на чл. 52а от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(загл.изм., ДВ, бр. 80 от 2018 г.) не поставя изискване към софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти по отношение на закръгляването на данъчната основа на съответната доставка и на размера на дължимия данък.
Съобразявайки изложеното считам, че използваният софтуер не следва да закръглява данъчната основа на доставката и размера на дължимия данък по начин, който да води до тяхното разминаване от действителните стойности на съответните хартиени носители (фактура за доставка, протокол по чл. 117 от ЗДДС и митнически документ за внос).
зам.изпълнителен директор на НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството използва счетоводен модул на система за управление на бизнеса от месец юли 2019 г. При използването на този модул се установява, че при осчетоводяване на някои фактури за покупки софтуерът закръглява част от осчетоводените документи с разлика от една до две стотинки спрямо хартиения носител (фактурата от доставчика).
Подобни разминавания са установени и при:
- издаване на протоколи по чл. 117 от ЗДДС във връзка с осъществено вътреобщностно придобиване на стоки от Европейския съюз - данъчната основа в левова равностойност е правилно отразена, но при генериране на протокола се получава неправилно закръгляване на ДДС с една до две стотинки в дневника за покупки и в дневника за продажби;
- отразяване на ДДС на митническия документ за внос - софтуерът автоматично преизчислява основата и в някои случаи се получава разлика от една до две стотинки между отразената в дневника за покупките данъчна основа и тази, посочена в митническия документ за внос.
Въпрос: "Трябва ли да ни притеснява фактът, че понякога има разминаване с една - две стотинки между отразените покупки в дневниците и документите на хартиен носител и можем ли да работим по този начин след като това не зависи от дружеството, а от функционалността на одобрения софтуер?"
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и при съобразяване на относимата нормативна уредба, е изложено следното принципно становище:
Данъчната основа по смисъла на ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон, като се увеличава и/или намалява с елементите, посочени в ал. 3 и ал. 5 на същия член.
Размерът на дължимия ДДС за дадена облагаема доставка се определя като данъчната основа се умножи по данъчната ставка. Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена, съгласно чл. 67 от ЗДДС.
В действащия ЗДДС са предвидени три различни по размер данъчни ставки, съгласно чл. 66 от ЗДДС: стандартна ставка 20 на сто за облагаемите доставки, нулева ставка и ставка 9 на сто, които се прилагат само за определен вид доставки. За да се определи размерът на дължимия данък в тези случаи, е необходимо данъчната основа, определена по реда на чл. 26 от ЗДДС, да се умножи по съответната дължима данъчна ставка.
Когато се приема, че данъкът е включен в договорената цена, размерът му се определя по реда, установен в Правилника за прилагане на ЗДДС, и по-конкретно по формулата, посочена в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС:
Д = (Ц x ДС) / (100 + ДС),
където: "Д" е размерът на данъка за конкретната доставка; "Ц" е договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка; "ДС" е съответната данъчна ставка.
ЗДДС и ППЗДДС не предвиждат други начини за определяне размера на данъчната основа и на дължимия данък за дадена доставка, включително и по отношение на закръгляването на техните стойности.
Разпоредбата на чл. 52а от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (заглавие изменено, ДВ, бр. 80 от 2018 г.) не поставя изискване към софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти относно закръгляването на данъчната основа на съответната доставка и на размера на дължимия данък.
Съобразявайки изложеното, е прието, че използваният софтуер не следва да закръглява данъчната основа на доставката и размера на дължимия данък по начин, който да води до разминаване от действителните стойности, посочени в съответните хартиени носители - фактура за доставка, протокол по чл. 117 от ЗДДС и митнически документ за внос.
Извод: Не е допустимо използваният софтуер да закръглява данъчната основа и размера на дължимия данък така, че да се получават разлики от една до две стотинки спрямо данните в хартиените документи (фактури, протоколи по чл. 117 от ЗДДС и митнически документи за внос).
