Изх. № 24-38-44
Дата: 27.02.2020 год.
ЗДДС, чл. 118, ал. 18;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 26, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г., Приложение № 29.
ОТНОСНО:прилагане на разпоредбиот Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) и Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.).
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-38-44/05.06.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
"....... БГ" ЕООД (Дружеството) се занимава с разносна търговия на хартиени пликове без стационарен обект. Предстои разширяване на асортимента с различни картонени чинии, чаши, вилици, дървени вилици и лъжици, фолио за печене, аксесоари за рожден ден, полиетиленови изделия, пластмасови изделия, хартия за печене, бъркалки и др. Доставката на стоките по обектите се извършва с товарен автомобил само с мобилен касов апарат, без компютър, свързан с принтер. Фактурите се издават в законоустановения срок до 5 дни след възникване на данъчното събитие от друг обект. Те се издават от програмен продукт, съобразен със Закона за счетоводството (ЗСч) и ЗДДС.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Необходимо ли е касовата бележка да съдържа точна информация за продажбите, а именно всеки артикул на отделен ред с количество и единична цена или може по групи: хартиени изделия, картонени изделия, полиетиленови изделия, пластмасови изделия, аксесоари и т.н., при положение че тази информация ще бъде попълнена във фактурата?
2. Когато отпечатването на фактурата се извършва от друг обект, става ли въпрос за "софтуер за управление на продажбите в търговския обект" (СУПТО)?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка, издадена от фискално устройство (ФУ), трябва да е четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т. 1 - т. 17 на същата алинея. В съответствие с т. 7 фискалната касова бележка задължително трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Степента на детайлност в наименованието на продаваната стока следва да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока. Поради това съобразно спецификата на упражняваната търговска дейност във фискалната касова бележка не е достатъчно да се посочи само "хартиени изделия", "картонени изделия", "полиетиленови изделия" и т.н., тъй като подобно отразяване би определило само най-общо продаваната стока. С оглед на това и в съответствие с т. 7 на чл. 26, ал. 1 от наредбата нормативно се изисква като реквизит във фискалната бележка да бъде посочван най-малко съответният вид на продаваната стока, в зависимост от предлагания в търговския обект асортимент и цена, както сте посочили например: картонени чинии, дървени лъжици, хартия за печене, фолио за печене. Следва да се отбележи, че задължително условие е при регистриране на продажба да се посочи видът на закупената стока/услуга, стойността и количеството й. При регистриране на продажба на различни стоки от един и същ вид, които са с различни цени, същите следва да се посочват на отделен ред.
По втори въпрос
От изложеното в запитването не става ясно къде се използва софтуерът за издаване на фактури, не е описана функционалността на същия, както и не се посочва дали дружеството разполага със стационарен търговски обект или не. Фактът, че дружеството има въведено в експлоатация фискално устройство, регистрирано без стационарен търговски обект, сам по-себе си не може да се счете като достатъчен, за да се отговори на въпроса дали дружеството има стационарен търговски обект или не. Също така от това, че стоките се закупуват от складове на едро и с товарен автомобил се доставят до обекти, също не може да се направи категоричен извод, дали дружеството разполага със стационарен обект или не. От друга страна използването на програма (софтуер), може само да предположи, че използваният софтуер е от категорията на СУПТО. Поради това изложеното по-долу становище е принципно:
Лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в Приложение № 29 изисквания. Когато софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне или заплащане, се приема, че същият представлява СУПТО, поради което следва да отговаря на нормативните изисквания.
При така действащата нормативна уредба се налага извод, че ако за лицето, стопанисващо търговския обект, е налице задължение за издаване на фискален бон и същевременно използва софтуер, който притежава посочените по-горе характеристики, то същият е от категорията СУПТО и следва да отговаря на изискванията, посочени в Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006 г. В този случай софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект с изключение на софтуер по чл. 52а, ал. 2.
При условията на разносна търговия, т.е. когато продажбите се извършват по предварителна заявка, при условие че дружеството разполага с обект, в който се съхраняват стоките, например склад и в същия този обект използва софтуер, то за него ще е налице задължение да използва само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в Приложение № 29 изисквания, тъй като приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, без оглед на това дали същият се издава предварително или на място при предаване на стоката (по арг. на чл. 25, ал. 2 от наредбата).
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В запитването е описана следната фактическа обстановка: "....... БГ" ЕООД извършва разносна търговия на хартиени пликове без стационарен обект. Предстои разширяване на асортимента с различни картонени чинии, чаши, вилици, дървени вилици и лъжици, фолио за печене, аксесоари за рожден ден, полиетиленови изделия, пластмасови изделия, хартия за печене, бъркалки и др. Доставката на стоките по обектите се извършва с товарен автомобил, като се използва само мобилен касов апарат, без компютър, свързан с принтер. Фактурите се издават в законоустановения срок до 5 дни след възникване на данъчното събитие от друг обект. Те се издават от програмен продукт, съобразен със Закона за счетоводството и ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Необходимо ли е касовата бележка да съдържа точна информация за продажбите, а именно всеки артикул на отделен ред с количество и единична цена или може по групи: хартиени изделия, картонени изделия, полиетиленови изделия, пластмасови изделия, аксесоари и т.н., при положение че тази информация ще бъде попълнена във фактурата?
Въпрос 2: Когато отпечатването на фактурата се извършва от друг обект, става ли въпрос за "софтуер за управление на продажбите в търговския обект" (СУПТО)?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изложено следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка, издадена от фискално устройство, трябва да е четима, да съответства на образеца по приложение № 1 и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т. 1 - т. 17 на същата алинея.
Съгласно т. 7 на чл. 26, ал. 1 фискалната касова бележка задължително трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Степента на детайлност в наименованието на продаваната стока трябва да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока.
Поради това, съобразно спецификата на упражняваната търговска дейност, във фискалната касова бележка не е достатъчно да се посочва само "хартиени изделия", "картонени изделия", "полиетиленови изделия" и т.н., тъй като подобно отразяване определя само най-общо продаваната стока.
В съответствие с т. 7 на чл. 26, ал. 1 от наредбата нормативно се изисква като реквизит във фискалната бележка да бъде посочван най-малко съответният вид на продаваната стока, в зависимост от предлагания в търговския обект асортимент и цена, например: картонени чинии, дървени лъжици, хартия за печене, фолио за печене.
Задължително условие е при регистриране на продажба да се посочи видът на закупената стока/услуга, стойността и количеството й. При регистриране на продажба на различни стоки от един и същ вид, които са с различни цени, те следва да се посочват на отделен ред.
Извод: Касовата бележка трябва да съдържа наименование на стоката с такава степен на детайлност, че да се идентифицира видът на стоката (напр. картонени чинии, дървени лъжици, хартия за печене, фолио за печене), както и количество и стойност по видове стоки, като не е достатъчно групово обозначение от типа "хартиени изделия", "картонени изделия" и др., и различните стоки с различни цени се посочват на отделен ред.
По втори въпрос
От изложеното в запитването не става ясно къде се използва софтуерът за издаване на фактури, не е описана функционалността му и не е посочено дали дружеството разполага със стационарен търговски обект или не.
Фактът, че дружеството има въведено в експлоатация фискално устройство, регистрирано без стационарен търговски обект, сам по себе си не е достатъчен, за да се отговори на въпроса дали дружеството има стационарен търговски обект или не. От това, че стоките се закупуват от складове на едро и с товарен автомобил се доставят до обекти, също не може да се направи категоричен извод дали дружеството разполага със стационарен обект или не.
Използването на програма (софтуер) може само да предположи, че използваният софтуер е от категорията на СУПТО. Поради това становището по-долу е принципно.
Съгласно чл. 118, ал. 18 от ЗДДС лицата по тази разпоредба могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на изискванията, посочени в приложение № 29 към Наредба № Н-18/2006 г.
Когато софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне или заплащане, се приема, че този софтуер представлява СУПТО и следва да отговаря на нормативните изисквания.
При действащата нормативна уредба, ако за лицето, стопанисващо търговския обект, е налице задължение за издаване на фискален бон и същевременно се използва софтуер, който притежава посочените характеристики, този софтуер е от категорията СУПТО и трябва да отговаря на изискванията на приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006 г. В този случай софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект, с изключение на софтуер по чл. 52а, ал. 2 от наредбата.
При условията на разносна търговия, когато продажбите се извършват по предварителна заявка и дружеството разполага с обект, в който се съхраняват стоките, например склад, и в този обект се използва софтуер, за него възниква задължение да използва само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на изискванията на приложение № 29, тъй като приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, без значение дали фискалният бон се издава предварително или на място при предаване на стоката (по аргумент на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г.).
Извод: Софтуерът за издаване на фактури ще се квалифицира като СУПТО и ще трябва да отговаря на изискванията на приложение № 29 към Наредба № Н-18/2006 г., ако в търговски обект, за който има задължение за издаване на фискален бон, този софтуер автоматизирано обработва и съхранява данни за количество, вид и продажна цена на стоките/услугите и отразява тяхното предоставяне или заплащане, като в този случай софтуерът трябва да управлява всички фискални устройства в обекта (с изключение на софтуер по чл. 52а, ал. 2), включително при разносна търговия, когато има обект за съхранение на стоките и се приемат плащания, за които се издава фискален бон.
