Изх. №23-22-851
21.06.2018 г.
чл. 7, ал. 4 от ЗДДС
чл. 12 от ЗДДС
чл. 68 от ЗДДС
чл. 69 от ЗДДС
чл. 70 от ЗДДС
чл. 92, ал. 3 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
"Х" ще извършва електронна търговия, като за целта ще закупува стоки от българско дружество регистрирано за целите на ЗДДС. Закупените стоки, ще се изпращат от името на "Х" до склад на Амазон в Англия, където "Х" ще има регистрация за целите на ДДС в тази държава членка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Ще има ли право дружеството, ако е регистрирано по ЗДДС да упражни правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, за закупените стоки от българското дружество?
2. За така описаната дейност, ще бъде ли приложим чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед обстоятелството, че поставените въпроси са свързани с лице, което към настоящия момент не съществува, изразявам следния принципен отговор:
По първи въпрос:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС.
По силата на чл. 69, ал. 1 от същия закон когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
- стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
- стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
- стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
С оглед на гореизложеното, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от доставките, които лицето извършва и за да е налице правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получените стоки и услуги да се използват за извършване на последващи облагаеми доставки.
Съгласно чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка на стока е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС за възмездна вътреобщностна доставка на стоки се счита и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
За удостоверяване на обстоятелството по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС данъчнозадълженото лице, следва да разполага с упоменатите документи в чл. 45 от Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)
От изложеното в случай, че данъчно задължено лице извършва трансфер на стоки в рамките на неговата икономическа дейност и същото е регистрирано по ЗДДС, и е регистрирано за целите на ДДС на територията на държавата членка, в която завършва транспорта, ще е налице възмездна вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, която по силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС подлежи на облагане с нулева данъчна ставка, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл.38, ал. 2 от ЗДДС.
На основание горепосоченото, за дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за закупените стоки, по общите правила на чл. 69 от ЗДДС при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона, доколкото те ще се използват за целите на неговата икономическа дейност.
За по-голяма яснота относно вътреобщностното движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчнозадължените лица, на интернет страницата на НАП - www.nap.bg, може да бъде намерено писмо на изпълнителния директор на НАП с изх. №91-00-39 от 22.01.2009 г.
По втори въпрос:
Във връзка с прилагането на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС следва да се има предвид следното:
По смисъла на чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка.
Както бе споменато в отговор на първият въпрос, когато данъчно задължено лице извършва трансфер на стоки в рамките на неговата икономическа дейност и същото е регистрирано по ЗДДС, и е регистрирано за целите на ДДС на територията на държавата членка, в която транспортът приключва е налице възмездна вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС. По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, тази вътреобщностна доставка подлежи на облагане с нулева данъчна ставка с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2 от ЗДДС.
В обхвата на доставките по чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС даващи право на ускорено възстановяване се включват и вътреобщностните доставки, като няма изключение относно основанието, на което те се определят като такива.
Поради това данъчните основи на вътреобщностните доставки по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, участват при определянето на съотношението от 30 на сто за целите на ускореното възстановяване по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че по силата на чл. 68, ал. 6 от ППЗДДС, сумите от получените от лицето авансови плащания по доставки не се включват при изчисляване на съотношението по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС.
Фактическата обстановка е следната: дружество "Х" ще извършва електронна търговия. За целта ще закупува стоки от българско дружество, регистрирано по ЗДДС. Закупените стоки ще се изпращат от името на "Х" до склад на Амазон в Англия, където "Х" ще има регистрация за целите на ДДС в тази държава членка.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Ще има ли право дружеството, ако е регистрирано по ЗДДС, да упражни правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за закупените стоки от българското дружество?
Въпрос 2: За така описаната дейност ще бъде ли приложим чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и обстоятелството, че въпросите са свързани с лице, което към момента не съществува, е даден принципен отговор.
По първи въпрос
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
- стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
- стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
- стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
Правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от доставките, които лицето извършва. За да е налице това право, получените стоки и услуги трябва да се използват за извършване на последващи облагаеми доставки.
Съгласно чл. 12 от ЗДДС, облагаема доставка на стока е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
Съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, за възмездна вътреобщностна доставка на стоки се счита и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
За удостоверяване на обстоятелството по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС данъчно задълженото лице следва да разполага с документите, посочени в чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност.
От изложеното следва, че когато данъчно задължено лице извършва трансфер на стоки в рамките на неговата икономическа дейност, е регистрирано по ЗДДС и е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която завършва транспортът, е налице възмездна вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС. Тази доставка по силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС подлежи на облагане с нулева данъчна ставка, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2 от ЗДДС.
На това основание за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит за закупените стоки по общите правила на чл. 69 от ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона, доколкото стоките ще се използват за целите на неговата икономическа дейност.
Посочено е, че за по-голяма яснота относно вътреобщностното движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчно задължените лица, на интернет страницата на НАП може да бъде намерено писмо на изпълнителния директор на НАП с изх. №91-00-39 от 22.01.2009 г.
Извод: При описаната дейност и при условие, че стоките се използват за целите на икономическата дейност и формират облагаеми доставки (вкл. вътреобщностни доставки с нулева ставка по чл. 7, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗДДС), дружеството има право да приспадне данъчен кредит за закупените от българското дружество стоки по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70 и условията на чл. 71 от ЗДДС.
По втори въпрос
Относно прилагането на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС следва:
Съгласно чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка.
Както е посочено и в отговора на първия въпрос, когато данъчно задължено лице извършва трансфер на стоки в рамките на неговата икономическа дейност, е регистрирано по ЗДДС и е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която транспортът приключва, е налице възмездна вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС. По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС тази вътреобщностна доставка подлежи на облагане с нулева данъчна ставка, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2 от ЗДДС.
В обхвата на доставките по чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, които дават право на ускорено възстановяване, се включват и вътреобщностните доставки, като няма изключение относно основанието, на което те се определят като такива. Поради това данъчните основи на вътреобщностните доставки по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС участват при определянето на съотношението от 30 на сто за целите на ускореното възстановяване по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 68, ал. 6 от ППЗДДС сумите от получените от лицето авансови плащания по доставки не се включват при изчисляване на съотношението по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС.
Извод: Вътреобщностните доставки по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, се включват при изчисляване на 30-процентното съотношение по чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за ускорено възстановяване на данъка, като авансовите плащания не се включват в това изчисление по силата на чл. 68, ал. 6 от ППЗДДС.
