ОТНОСНО:Прилагане на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при предоставяне на ваучери за храна в случай на промяна на трудово правоотношение с работник
В Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-28-212/20.11.2023 г., относно прилагане на ЗКПО.
В дружеството с един от работниците е сключено допълнително споразумение и е преназначен от основен трудов договор с 8 часов работен ден с работна заплата 1 000 лв. на 4 часов работен ден с основна заплата 500 лв.
Поставяте следните въпроси:
1. Като резултат от промяната с това допълнително споразумение на трудовото възнаграждение нарушено ли е изискването на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО? Има ли право работникът да получи ваучери за храна на стойност 200 лв., които да са необлагаеми?
2. Как следва да се процедира, ако се счете, че е нарушено изискването за ненамаляване на средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца? Облага ли се сумата на предоставените ваучери за храна само на лицето, което не отговаря на критериите по чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
На основание чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура под формата на ваучери за храна на хартиен носител на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат с данък върху разходите.
Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" в размер до 200,00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на хартиен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, посочени в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.
Първото условие, визирано в чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО се отнася до договореното основно месечно възнаграждение и изисква в месеца на предоставяне на ваучерите същото да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Следователно, условието трябва да е изпълнено за всяко наето лице, а не за предприятието като цяло.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор определя основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В този смисъл основното трудово възнаграждение може да бъде променено единствено с промяна на индивидуалния трудов договор.
Предвид гореизложеното, ако със сключването на допълнително споразумение към основния трудов договор се променя договореното основно месечно възнаграждение и в резултат на това то е по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца, няма да са изпълнени изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. В този случай, независимо от изпълнението на останалите две изисквания посочени в нормата, при предоставянето на ваучери за храна в размер до 200,00 лв. данъчно задълженото лице не може да ползва предвиденото в закона освобождаване от данък върху разходите за ваучерите, предоставени на наетото лице. На основание чл. 214, ал. 3 от ЗКПО, когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец. В случая данъчната основа е целият размер на разходите за ваучери за храна на конкретното наето лице, по отношение на което не е изпълнено условието на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, без значение че разходите са до 200,00 лв.
Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дружеството с един от работниците е сключено допълнително споразумение, с което лицето е преназначено от основен трудов договор с 8-часов работен ден и работна заплата 1 000 лв. на 4-часов работен ден с основна заплата 500 лв.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Като резултат от промяната с това допълнително споразумение на трудовото възнаграждение нарушено ли е изискването на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО? Има ли право работникът да получи ваучери за храна на стойност 200 лв., които да са необлагаеми?
Въпрос 2: Как следва да се процедира, ако се счете, че е нарушено изискването за ненамаляване на средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца? Облага ли се сумата на предоставените ваучери за храна само на лицето, което не отговаря на критериите по чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО?
На основание чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура под формата на ваучери за храна на хартиен носител на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), се облагат с данък върху разходите.
Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" в размер до 200,00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на хартиен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, посочени в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.
Първото условие по чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО се отнася до договореното основно месечно възнаграждение и изисква в месеца на предоставяне на ваучерите това възнаграждение да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Условието следва да е изпълнено за всяко наето лице поотделно, а не за предприятието като цяло.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда трудовият договор определя основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В този смисъл основното трудово възнаграждение може да бъде променено единствено с промяна на индивидуалния трудов договор.
Предвид горното, ако със сключването на допълнително споразумение към основния трудов договор се променя договореното основно месечно възнаграждение и в резултат на това то е по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца, изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не са изпълнени. В този случай, независимо от изпълнението на останалите две изисквания по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, при предоставянето на ваучери за храна в размер до 200,00 лв. данъчно задълженото лице не може да ползва предвиденото в закона освобождаване от данък върху разходите за ваучерите, предоставени на това наето лице.
Извод: При намаляване на договореното основно месечно възнаграждение под средномесечното за предходните три месеца условието по чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не е изпълнено и ваучерите за храна до 200,00 лв., предоставени на това лице, не могат да бъдат освободени от данък върху разходите.
На основание чл. 214, ал. 3 от ЗКПО, когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец. В разглеждания случай данъчната основа е целият размер на разходите за ваучери за храна на конкретното наето лице, по отношение на което не е изпълнено условието на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, без значение че разходите са до 200,00 лв.
Извод: При неизпълнение на условията по чл. 209 от ЗКПО данъчната основа по чл. 214, ал. 3 от ЗКПО е целият размер на разходите за ваучери за храна за съответното лице, което не отговаря на изискванията, като освобождаването не се прилага само за него, а не за всички наети лица.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти от описаните в запитването.
