Изх. №53-00-116
Изх. №53-00-138
09.07.2024 г.
чл. 17, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 17, ал. 2 от ЗДДС;
чл. 82, ал. 2 от ЗДДС;
чл. 111а, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 117, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 124, ал. 4 от ЗДДС;
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
"Х" ЕООД (Дружеството) е установено в България и е регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Регистрирано е по ДДС и в Гърция. Задълженото лице извършва внос на стоки (обувки) от Китай. Стоката пристига и се получава на територията на Гърция, като там се заплащат и всички дължими такси и налози (мито и ДДС), както и всички разходи по вноса на стоката към митница в Гърция от митнически представител на дружеството (.......... E с VAT номер EL.............), което след това фактурира към българското дружество под българския му ДДС номер заплатените по-горе разходи.
За покупката на стоката от Китай, дружеството получава invoice от китайския доставчик У CO. Ltd, а за вноса на стоката - митническа декларация за внос на територията на Гърция, отново към българския ДДС номер с начислено мито и ДДС дължими в държавата членка на вноса.
Посочено е че стоките са съхраняват в логистичен склад на територията на Гърция, с който задълженото лице има сключен договор. Внесените стоки на територията на Гърция не влизат и не се транспортират до територията на страната, а директно от логистичния склад се изпращат за клиента получател - испанското Д с VAT номер ESB........., като транспортните разходи са за сметка на клиента.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се отразят в дневника за покупките по ЗДДС, получените от дружеството документи под българския му ДДС номер, а именно:
- фактури от митническия представител в Гърция за изготвяне на митнически документи, митническо освобождаване на стоката, по които не е начислен ДДС, съгласно чл. 14 от ДДС законодателството на Гърция?
- фактури от митническия представител за платеното мито и ДДС в Гърция?
- фактури от друго гръцко дружество, регистрирано за целите на ДДС за изготвяне на митническо удостоверение, митническа проверка, разрешение за изход, индиректна доставка на товарач, краен код на вносителя, теглене на стоки и митнически капитал, за които разходи се начислява гръцки ДДС в размер на 24%?
- митническата декларация от митница в Гърция за осъществения от дружеството внос с начислено мито и ДДС?
-invoiceот китайския доставчик?
2. Как следва да се отразят в дневника за продажбите по ЗДДС, издадените от дружеството фактури към испанския клиент?
3. Има ли дружеството задължение за подаване на интрастат декларации за вътресъюзен внос/износ?
Предвид изложената фактическа обстановка и предвид липсата на достатъчно ясна конкретика, както и каква е договореността между контрагентите, условията на доставката, изразявам следното принципно становище по зададените въпроси:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Следва да се има предвид, че данъчни документи /фактура, известие и протокол/, определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави, включително и митнически декларации за осъществен и оформен внос и платени мита и ДДС на територията на друга държава - членка на ЕС (в случая Гърция). В този случай дружество няма задължение да отразява фактурите издадени от чуждестранните лица в дневника за покупките, за получени услуги и закупени стоки от китайския доставчик, както и митнически декларации за осъществен внос на територията на друга държава членка. Задължение за отразяване ще възникне, ако дружеството е получател по доставки за които възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС, който документ следва задължително да намери отражение в отчетните регистри и справката-декларация по ЗДДС.
В чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) изчерпателно са изброени случаите при които регистрираните лица издават задължително протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. По-конкретно, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от ППЗДДС протокол по чл. 117 се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 и чл. 84 от ЗДДС - от регистрираното лице - получател по доставката.
Най-общо казано в разпоредбата на чл. 82, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 от ЗДДС са разписани случаите, при които за определени доставки, данъкът е изискуем от получателя/придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл.15 от ЗДДС, като лице - платец на данъка. В разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС е указано, че данъкът при вътреобщностни придобивания (приложимо само за стоки) е изискуем от лицето, което извършва придобиването, като лице - платец на данъка.
От изложените правни норми може да се обобщи, че за да бъде издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС от страна на получателя (в случая българското дружество) по дадена доставка/придобиване следва лицето да се счита за платец на данъка, т.е. данъкът да е изискуем от това лице и същото да е регистрирано по закона.
По смисъла на чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите на доставка с място на изпълнение на територията на страната, облагаема с нулева ставка на данъка, както и за доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която данък не следва да се начислява. Този случай касае доставките, които попадат в някоя от разпоредбите на чл. 82, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 и чл. 84 от ЗДДС, но съгласно закона, доставките са освободени от облагане или за тях е приложима данъчна ставка в размер на 0%.
За определяне мястото на изпълнение при доставката на услуги, дружеството следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 21, чл. 22, ал. 23 и чл. 24 от ЗДДС, където по-конкретно са разписани множество хипотези. Ако въз основа на цитираните правни норми бъде определено, че мястото на изпълнение на получените услуги, изброени в запитването са на територията на страната и доставчик е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, за получените доставки задължително следва да бъде издаден протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС за начисляване на дължимия данък, като данъчната основа следва да се определи по чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС. Издаденият протокол по чл. 117 от ЗДДС, който е данъчен документ по смисъла на чл.112, ал. 1 от ЗДДС, задължително следва да намери отражение в отчетните регистри и справка-декларация по ЗДДС за данъчния период, през който е издаден, по общите правила на закона.
Следва да се има предвид, че ако доставките или част от тях са с място на изпълнение на територията на Гърция и/или дружеството формира постоянен обект по смисъла на §1, т. 10 от ДР на ЗДДС, съответно на чл. 11, т. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011) на територията на Гърция и услугите са предназначени за този обект, дружеството следва да се запознае със законодателството на съответната държава в областта на данък добавена стойност и условията за отчитане, деклариране на доставките за целите на ДДС. За доставките с място на изпълнение на територията на Гърция, доколкото е посочено че дружеството е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, същото следва да спазва съответното законодателство, включително и под кой идентификационен номер по ДДС следва да бъде идентифицирано в издаваните фактури - български или гръцки ДДС номер.
В случай че мястото на изпълнение на доставките не е на територията на страната, а на територията на Гърция, не следва да бъде издаван протокол по чл. 117 от ЗДДС и доставките не следва да се отразяват в дневника за покупките по ЗДДС.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 60 от Директива 2006/112/ЕО мястото на внос на стоки е държавата членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в Общността. Предвид тази разпоредба осъщественият от дружеството внос от Китай ще е на територията на Гърция, доколкото стоките се намират на тази територия, когато се въвеждат в Общността. В тази връзка приложение следва да намерят разпоредбите, регламентиращи облагането на вноса в Гърция. Изложените обстоятелства в запитването дават основание да се приеме, че дружеството извършва внос на стоки от Китай, предназначени за продажба на дружество, регистрирано за целите на ДДС в държава - членка на ЕС (Испания), като по отношение на ДДС, и отчитането на доставките би следвало да се прилагат правилата на Европейския съюз (ЕС) за трансграничните доставки и придвижване между държавите членки, предвид разпоредбите на правото на Съюза в областта на ДДС, по-конкретно Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕС).
За да се определи данъчното третиране, документиране и отчитане на доставката, която българското дружество осъществява към дружество, регистрирано за целите на ДДС в държава - членка на ЕС - Испания, следва да се определи мястото на изпълнение на същата. Съгласно чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя. Аналогични са разпоредбите на чл. 17 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Доколкото след вноса на територията на Гърция, стоките остават на територията на Гърция в логистичен склад, след което се транспортират до територията на друга държава от ЕС, където е установен крайният получател - данъчно задължено лице регистрирано по ДДС, на основание чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО, доставката е с място на изпълнение там, където стоката се намира към момента на започване на превоза й, в случая Гърция.
Доставката последваща вноса, би следвало да бъде осъществена чрез гръцкия идентификационен номер за целите на ДДС, доколкото е посочено, че същото е регистрирано в държавата от която започва превозът й, и съответното дружество - доставчик, би следвало да изпълнява условията за вътреобщностна доставка (ВОД) по реда на данъчното законодателство на Гърция.
Съгласно чл. 111а, ал. 1 от ЗДДС, който транспонира нормата на чл. 219а, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО, общото правило за документирането/фактурирането на доставките е, че се прилагат правилата, приложими в държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката на стоки или услуги. В тази връзка, както и предвид разпоредбата на чл. 79, ал.3, т.1 от ППЗДДС, съгласно която доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка, следва, че доколкото в описания в запитването случай доставката е с място на изпълнение на територията на Гърция, то за документирането на доставката следва да се приложат правилата на гръцкото законодателство.
От казаното по-горе следва, че по отношение на вноса на стоката и последващата доставка, приложение следва да намерят разпоредбите, регламентиращи вноса и доставката на стоки, като се вземе предвид законодателството на Гърция в областта на ДДС, включително и под кой идентификационен номер по ДДС следва да бъде идентифицирано лицето в издаваната фактура и митническа декларация за внос. Национална агенция за приходите, включително дирекция ОДОП ......., не е компетентна да разяснява законодателството на друга държава членка.
Доколкото мястото на изпълнение на доставката към клиент, регистриран за целите на ДДС в Испания е извън територията на страната и стоките не се транспортират до територията на България, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не възниква задължение за начисляване на данък по реда на ЗДДС.
Съгласно чл. 124, ал .2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В случаите, в които доставките, които дружество извършва следва да се извършат под идентификационния му номер в Гърция и да се документират по законодателството на тази държава членка, същите не следва да бъдат отразявани в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Не е нарушение, ако тези фактури бъдат включени в колона 23 от дневника за продажби.
По трети въпрос:
Въпросът свързан със система "Интрастат" е препратен за отговор по компетентност в дирекция "Интрастат" към ЦУ на НАП.
Фактическата обстановка е следната: "Х" ЕООД е установено в България и е регистрирано по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Регистрирано е за целите на ДДС и в Гърция. Дружеството извършва внос на стоки (обувки) от Китай. Стоката пристига и се получава на територията на Гърция, където се заплащат всички дължими такси и налози (мито и ДДС), както и всички разходи по вноса към митница в Гърция от митнически представител на дружеството (".......... E" с VAT номер EL.............). Този митнически представител след това фактурира към българското дружество, под българския му ДДС номер, заплатените разходи.
За покупката на стоката от Китай дружеството получава invoice от китайския доставчик "У CO. Ltd", а за вноса на стоката - митническа декларация за внос на територията на Гърция, отново към българския ДДС номер, с начислено мито и ДДС, дължими в държавата членка на вноса.
Посочено е, че стоките се съхраняват в логистичен склад на територията на Гърция, с който дружеството има сключен договор. Внесените стоки на територията на Гърция не влизат и не се транспортират до територията на България, а директно от логистичния склад се изпращат за клиента - получател, испанското дружество "Д" с VAT номер ESB........., като транспортните разходи са за сметка на клиента.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се отразят в дневника за покупките по ЗДДС, получените от дружеството документи под българския му ДДС номер, а именно:
- фактури от митническия представител в Гърция за изготвяне на митнически документи, митническо освобождаване на стоката, по които не е начислен ДДС, съгласно чл. 14 от ДДС законодателството на Гърция?
- фактури от митническия представител за платеното мито и ДДС в Гърция?
- фактури от друго гръцко дружество, регистрирано за целите на ДДС, за изготвяне на митническо удостоверение, митническа проверка, разрешение за изход, индиректна доставка на товарач, краен код на вносителя, теглене на стоки и митнически капитал, за които разходи се начислява гръцки ДДС в размер на 24%?
- митническата декларация от митница в Гърция за осъществения от дружеството внос с начислено мито и ДДС?
- invoice от китайския доставчик?
Въпрос 2: Как следва да се отразят в дневника за продажбите по ЗДДС, издадените от дружеството фактури към испанския клиент?
Въпрос 3: Има ли дружеството задължение за подаване на интрастат декларации за вътресъюзен внос/износ?
Предвид изложената фактическа обстановка и предвид липсата на достатъчно ясна конкретика относно договореностите между контрагентите и условията на доставката, е изразено принципно становище по зададените въпроси.
По първи въпрос
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са фактура, известие и протокол, издадени по реда на ЗДДС. Поради това лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателствата на други държави, включително митнически декларации за осъществен и оформен внос и платени мита и ДДС на територията на друга държава членка на ЕС (в случая - Гърция).
В този смисъл дружеството няма задължение да отразява в дневника за покупките:
- фактурите, издадени от чуждестранните лица (митнически представител и други гръцки дружества) за получени услуги;
- фактурите за закупени стоки от китайския доставчик;
- митническите декларации за осъществен внос на територията на друга държава членка.
Задължение за отразяване в дневника за покупките ще възникне, ако дружеството е получател по доставки, за които възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС. Този протокол е данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС и задължително следва да намери отражение в отчетните регистри и справката-декларация по ЗДДС.
В чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) са изброени изчерпателно случаите, при които регистрираните лица издават задължително протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.
По-конкретно, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от ППЗДДС, протокол по чл. 117 се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 и чл. 84 от ЗДДС - от регистрираното лице - получател по доставката.
В чл. 82, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 от ЗДДС са разписани случаите, при които за определени доставки данъкът е изискуем от получателя (включително при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15 от ЗДДС), като лице - платец на данъка. В чл. 84 от ЗДДС е указано, че данъкът при вътреобщностни придобивания (приложимо само за стоки) е изискуем от лицето, което извършва придобиването, като лице - платец на данъка.
От тези правни норми следва, че за да бъде издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС от страна на получателя (в случая българското дружество) по дадена доставка или придобиване, е необходимо лицето да се счита за платец на данъка, т.е. данъкът да е изискуем от това лице и същото да е регистрирано по закона.
Съгласно чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите на доставка с място на изпълнение на територията на страната, облагаема с нулева ставка на данъка, както и за доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която данък не следва да се начислява. Тази хипотеза касае доставки, които попадат в някоя от разпоредбите на чл. 82, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 и чл. 84 от ЗДДС, но съгласно закона са освободени от облагане или за тях е приложима данъчна ставка 0%.
За определяне мястото на изпълнение при доставката на услуги дружеството следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 21, чл. 22, чл. 23 и чл. 24 от ЗДДС, където са разписани множество хипотези.
Ако въз основа на тези правни норми се определи, че мястото на изпълнение на получените услуги, изброени в запитването, е на територията на страната и доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, за получените доставки задължително следва да бъде издаден протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС за начисляване на дължимия данък. Данъчната основа се определя по чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС.
Издаденият протокол по чл. 117 от ЗДДС, като данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, задължително се отразява в отчетните регистри и справката-декларация по ЗДДС за данъчния период, през който е издаден, по общите правила на закона.
Следва да се има предвид, че ако доставките или част от тях са с място на изпълнение на територията на Гърция и/или дружеството формира постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, съответно на чл. 11, т. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011) на територията на Гърция и услугите са предназначени за този обект, дружеството следва да се запознае със законодателството на съответната държава в областта на данък върху добавената стойност и условията за отчитане и деклариране на доставките за целите на ДДС.
За доставките с място на изпълнение на територията на Гърция, доколкото е посочено, че дружеството е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, то следва да спазва съответното законодателство, включително и относно това под кой идентификационен номер по ДДС (български или гръцки) следва да бъде идентифицирано в издаваните фактури.
В случай че мястото на изпълнение на доставките не е на територията на страната, а на територията на Гърция, не следва да се прилагат разпоредбите на ЗДДС относно начисляване и отчитане на данъка в България, а се прилага гръцкото законодателство в областта на ДДС.
Извод: Дружеството не е длъжно да отразява в дневника за покупките по ЗДДС фактурите и митническите декларации, издадени по реда на гръцкото законодателство и от китайския доставчик, както и митническите декларации за внос в Гърция. Задължение за отразяване възниква само за протоколите по чл. 117 от ЗДДС, когато за получените доставки мястото на изпълнение е на територията на страната и данъкът е изискуем от дружеството като получател, при условията на чл. 82 и чл. 84 от ЗДДС и чл. 81 от ППЗДДС.
