НАП: Регистрация за прилагане на специален режим в Съюза по ЗДДС при вътреобщностни дистанционни продажби на стоки

Становището е изготвено във връзка с измененията и допълненията в ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.), касаещи специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, по глава осемнадесета от ЗДДС.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружество е установено по седалище и адрес на управление в Република България и е регистрирано по ЗДДС. В запитването е посочено, че дружеството няма постоянен обект или място на стопанска дейност на територията на друга държава членка. Същото е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в Нидерландия.

Посочено е, че стоката, с която дружеството търгува, се съхранява на склад в Нидерландия, като се извършват продажби на едро на територията на Нидерландия и на територията на Германия. Продажбите се извършват с идентификационния номер за целите на ДДС, предоставен от Нидерландия, като отчитането и внасянето на данъка върху добавената стойност се извършва по правилата и сроковете на нидерландското законодателство пред нидерландската данъчна администрация.

Към момента в много редки случаи се извършват и продажби на данъчно незадължени лица на територията на Германия. С оглед промените, касаещи вътреобщностните дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, влизащи в сила от 01.07.2021 г., подобен вид продажби попадат в обхвата на новите промени на ЗДДС.

В запитването е посочено, че за дружеството са възможни няколко законови хипотези:

• да спре да извършва вътреобщностните дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;
• да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност в Германия и в други държави членки и да започне да се отчита по правилата и в сроковете на тяхното законодателство, т.е. да се подават справки-декларации в държавите членки, където е мястото на изпълнение на вътреобщностните дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, като при начисляването на данъка върху добавената стойност се използва ставката на данъка в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на съответната доставка;
• за да се избегне регистрацията във всяка държава членка, където е мястото на изпълнение на вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, дружеството да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 152, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Тъй като дружеството желае и продължава да съхранява стоки на склад на територията на Нидерландия, като ползва външни услуги за съхранение, опаковане и изпращане, ще е възможно ли същото да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза в Нидерландия, след като няма постоянен обект на територията й, а седалището и адресът на управление са в Република България?

Въпрос 2: С разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от ЗДДС е предвидена възможността за регистрация за прилагането на режим в Съюза в друга държава членка. В тази връзка, за да се регистрира дружеството за прилагането на режима в другата държава членка, следва ли същото да има седалище и адрес на управление и/или обект в тази държава членка?

Правен анализ

Съгласно чл. 369б, пар. 1, б. "а" от Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Директива 2019/1995), държавите членки разрешават на данъчно задължено лице, извършващо вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, да използва специалния режим за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, за доставките на стоки на територията на дадена държава членка, направени чрез електронен интерфейс за улесняване на тези доставки, и за услугите, предоставяни от данъчно задължени лица, установени в рамките на Общността, но не в държавата членка по потребление (специален режим в Съюза).

На основание чл. 369в от Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (Директива 2017/2455), данъчно задълженото лице декларира пред държавата членка по идентификация кога започва и преустановява своите облагаеми дейности, обхванати от този специален режим, или когато променя тези дейности по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за ползването на специалния режим. То съобщава тази информация по електронен път.

Съгласно чл. 369а, пар. 1, ал. 2 от Директива 2019/1995, за целите на специален режим в Съюза "държава членка по идентификация" означава държавата членка, на чиято територия данъчно задълженото лице е установило своята стопанска дейност или, ако не е установило своята стопанска дейност в Общността, където има постоянен обект.

Посочените разпоредби са транспонирани в ЗДДС с чл. 152, ал. 4 и ал. 7, т. 2, б. "а" и чл. 156, ал. 1 от ЗДДС.

Предвид горното и с оглед изложената фактическа обстановка, тъй като дружеството е установено по седалище и адрес на управление в Република България, на основание чл. 369а, пар. 1, ал. 2 от Директива 2019/1995, транспониран с чл. 152, ал. 7, т. 2, б. "а" от ЗДДС, за целите на прилагането на специален режим в Съюза от дружеството държавата членка по идентификация е Република България.

В контекста на втория въпрос и при свързан анализ на разпоредбите на чл. 152, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 от ЗДДС се приема, че възможността за избор за регистрация в друга държава членка, предвидена в чл. 152, ал. 4 от ЗДДС, не е приложима за данъчно задължено лице, установено по седалище и адрес на управление на територията на страната.

На основание чл. 369в от Директива 2017/2455, транспониран с чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, и § 63, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), в случай че дружеството от 01.07.2021 г. ще извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и при условие, че за него не е в сила ограничение за регистрация поради системно неспазване на задълженията по режимите, е налице право да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза в Република България.

В този смисъл не е възможно дружеството да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза в Нидерландия.

В случай че дружеството избере да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза, е приложима разпоредбата на чл. 369б, пар. 2 от Директива 2019/1995, съгласно която този режим се прилага по отношение на всички стоки или услуги, за които се прилага режимът, доставяни в Общността от съответното данъчно задължено лице.

Тоест, ако дружеството реши да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, същото следва да декларира всички извършвани от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки в справка-декларацията за прилагането на този специален режим по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС.

Отговори по поставените въпроси

По въпрос 1

С оглед на това, че дружеството е установено по седалище и адрес на управление в Република България и съгласно определението за държава членка по идентификация по чл. 369а, пар. 1, ал. 2 от Директива 2019/1995, транспониран в чл. 152, ал. 7, т. 2, б. "а" от ЗДДС, държавата членка по идентификация за целите на специалния режим в Съюза е Република България. Възможността за регистрация за прилагане на специален режим в Съюза в Нидерландия не е приложима за това дружество.

Извод: Дружеството не може да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза в Нидерландия; за него държава членка по идентификация е Република България.

По въпрос 2

При анализ на чл. 152, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 от ЗДДС се приема, че възможността за избор за регистрация в друга държава членка, предвидена в чл. 152, ал. 4 от ЗДДС, не се прилага за данъчно задължено лице, установено по седалище и адрес на управление на територията на страната. За разглежданото дружество, установено в България, регистрацията за прилагане на специален режим в Съюза следва да бъде извършена в Република България, при наличие на право на регистрация и при липса на ограничение поради системно неспазване на задълженията по режимите.

Извод: Дружество, установено по седалище и адрес на управление в България, не може да избере друга държава членка за регистрация по чл. 152, ал. 4 от ЗДДС; възможността за избор на друга държава членка не е приложима за него и регистрацията за специалния режим в Съюза следва да се извърши в Република България, ако са налице законовите предпоставки.

Относно прилагането на режима след регистрация:

При избор за регистрация за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 369б, пар. 2 от Директива 2019/1995, режимът се прилага за всички стоки или услуги, за които се прилага режимът, доставяни в Общността от дружеството. Съответно дружеството следва да декларира всички извършвани от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки в справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС.

Извод: При регистрация за специален режим в Съюза в България дружеството е длъжно да обхване и декларира в този режим всички свои вътреобщностни дистанционни продажби на стоки в рамките на Общността.