НАП: Документиране и отчитане по ЗДДС на продажби чрез платформа за електронна търговия и куриер с наложен платеж

В Дирекция "ОДОП" - ......... постъпи писмено запитване с вх. № 20-28-2/26.02.2015 г., относно прилагане на ЗДДС.

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Фирма Х, регистрирана по чл. 100 от ЗДДС в България сключва договор със собственик на платформа за електронна търговия. Парите от продажбите ще се събират чрез наложен платеж от куриерската служба и тя ще ги превежда по банковата сметка на фирма Х. Продажбата на стока ще се извършва изцяло на територията на България.

В запитването са зададени следните въпроси:

1. Фирмата има ли задължение да издава касов бон след като парите постъпват по банкова сметка от куриерската служба?

2. Фирмата Х издава ли фактура към население на база доклада за продажби издадени от сайта?

3. Фирма Х получава ли фактура с начислено ДДС от сайта за заплатената комисионна или има задължение само да начисли чрез протокол ДДС ставка?

4. Изисква ли се фирма Х да има специална регистрация за интернет търговия спрямо ЗДДС?

5. Има ли право да използва разхода за придобитите стоки и услуги чрез внос, ВОП и покупки от България за данъчен кредит?

Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка и липсата на приложен договор към запитването:

Първи въпрос:Следва да се има предвид, че така поставения въпрос, свързан с отчитането чрез ФУ на извършените продажби от платформа за електронна търговия, е зададен без да е изчерпателно описана фактическата обстановка. Към запитването не е приложен договорът, сключен със собственика на платформа за електронна търговия, не е посочен вида на договорните отношения, т.е. не е конкретизирано от чие име се извършват продажбите, за които ще се използват услугите на куриерска фирма за доставката на стоките, поради което изразяваме принципно становище:

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство / фискален бон / или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност / системен бон /, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.

В чл. 118, ал. 2 от ЗДДС е дадена дефиниция на " фискална косова бележка ", а именно: фискалната касова бележка / фискалният бон / е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка / фискален бон / е и касовата бележка /системен бон /, издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби на търговските обекти чрез фискални устройства.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно изложената фактическа обстановка може да се предположи, че извършваната от фирмата Х, дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006г. дефиниция за " разносна търговия ", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.

Разносната търговия следва дасе отличава отизвършване на наличен паричен превод чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или извършване на пощенски паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Във конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г., фискалната касова бележка следва да се издава от дружеството предварително и да се предава на разносвача / куриера /, който от своя страна я предоставя на купувача при заплащането на цената на стоките.

Обръщаме внимание, че по силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.

Изрично следва да се обърне внимание на разпоредбата на чл.29 от Наредба № Н-18/2006 г., с която е определен реда за документиране на доставките/продажбите на стоки и услуги в случаите когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице.

Разпоредбата дава два варианта за регистриране на продажбите:

1.Чрез ФУ на доверителя. В този случай касовите плащания следва да се регистрират по общия ред, чрез издаване на касова бележка за постъпващите от клиентите суми от фискалното устройство на доверителя.

2.Чрез ФУ,собственост на лицето по чл. 3. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва да се програмира така, че сумите да се отчитат като продажби в отделен департамент, който департамент е с името на съответния доверител. В дневния финансов отчет разпечатан от фискалното устройство на лицето по чл. 3 ще се съдържа и оборота на всеки доверител. Съгласно регламента на чл.29, ал. 5от Наредбата, в книгата за дневни финансови отчети на страницата за последния ден от месеца, следва да се сумират дневните финансови отчети на всеки доверител и да се впишат натрупаните от продажбите за месеца обороти за всеки департамент.

Договорът сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред.

Следва да Ви обърнем внимание, изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции, че във Ваша тежест ще остава доказването на регистрирания чрез ФУ оборот и този отразен в счетоводството на фирмата, притежаваща платформа за електронна търговия чрез сключен писмен договор или друг писмен документ между двете страни, в който да са отразени изложените от Вас обстоятелства.

Втори въпрос:Съгласно чл. 113 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

В чл. 113, ал. 3 от ЗДДС са изрично посочени случаите, при които фактура може да не се издава:

1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;

2. за доставки на финансови услуги по чл. 46;

3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;

4. за продажби на самолетни билети;

5. при безвъзмездни доставки;

6. за доставки на услуги по глава осемнадесета;

Следва да имате предвид, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. От употребения израз "всяко лице" следва, че в кръга на задължените лица попадат и физическите лица, стига извършваната от тях дейност да отговаря на критериите за независима икономическа дейност и да не попада в изключенията по ал. 3 на същата разпоредба.Определение за независима икономическа дейност е дадено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС - това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Според ал. 3 на същата правна норма, не е независима икономическа дейност:

1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;

2. дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

Предвид чл. 3 от ЗДДС, данъчно незадължено физическо лице е това лице, което не извършва независима икономическа дейност.

Тъй като получатели на доставките, които извършвате са данъчно незадължени физически лица е приложима нормата на чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и за нея може да не издавате фактура.

Трети въпрос:Ако регистрираното по ЗДДС лице /т.е. Вие/ получава облагаема услуга от доставчик, който е установен извън България и няма седалище и постоянен обект на територията на страната, мястото на изпълнение на същата е на територията на България, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

В тази връзка следва да имате предвид разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. В нея е регламентирано, че когато доставчикът не е регистриран по ЗДДС и не е установен в България, а доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя на услугата, стига той да е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.

В този случай, за Вас като регистрирано по ЗДДС лице, възниква задължение за самоначисляване на ДДС на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, чрез издаване на протокол по чл.117, ал. 1, т. 1 от същия закон.

При условие, че доставчикът Ви е българска фирма /данъчно задължено лице/ и не е регистрирано по ЗДДС лице или е регистрирано на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал.2 е приложима разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, съгласно която тези лица нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури. Нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури или известия към фактури за извършени доставки, различни от доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели - данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната и лицата, регистрирани на основание чл. 97б.

Ако, доставчикът Ви е регистриран по ЗДДС, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, същият следва да начисли данък в издадената фактура на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от закона.

Четвърти въпрос:В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържат текстове, регламентиращи регистрация за интернет търговия /електронен магазин/.

Пети въпрос:Редът и условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в глава седма на ЗДДС.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.

Условия за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с чл. 71 от ЗДДС, съгласно който, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, регистрираното по ЗДДС лице следва да е изпълнило едно от условията, посочени в т. 1 - 7 на същия член, свързано с документиране на съответната операция или притежаването на документ за същата, отговарящ на определени законови изисквания.

Чл. 72 от ЗДДС регламентира периодите, през които правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни, като въвежда преклузивен срок за упражняването му. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.