НАП: Данъчно и осигурително третиране на доходи от упражняване на занаят художествена обработка на дърво и задължения за фискално устройство по Наредба Н-18/2006 г.

ОТНОСНО: Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекс за социално осигуряване (КСО) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 07-00-365/28.09.2022 г., препратено по компетентност от ЦУ на НАП. Поставяте въпроси, свързани с приложението на ЗДДФЛ, КСО и Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Изработвате малки по размер дървени изделия. Имате майсторско свидетелство за "художествена обработка на дърво" от Районната занаятчийска камара. Изработените вещи продавате по събори, фолклорни фестивали и панаири. Считате, че по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) можете да плащате патент.

Поставяте следните въпроси:

1. Трябва ли да имате касов апарат?
2. Може ли да издавате на хартия касови бележки от кочан, които после да отчитате

в НАП?

1. Освен патента трябва ли да плащате 10% данък върху доходите?
2. Вие се самоосигурявате. Трябва ли да плащате осигуровки върху приходите от

продажбата на тези дървени изделия?

1. Трябва ли да се регистрирате като едноличен търговец (ЕТ)?
2. Може ли да работите като физическо лице?

С оглед на недостатъчно изяснената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното принципно становище:

Относно прилагане нормите на ЗДДФЛ:

Съгласно чл. 14, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на ЗДДФЛ.

Редът и условията за облагане с патентен данък са определени в глава втора, раздел VІ, чл. 61з - 61т от ЗМДТ. Видовете патентни дейности са посочени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ.

В запитването сте посочили, че изработвате дървени изделия в качеството Ви на майстор по художествена обработка на дърво, които продавате по фестивали, събори и др. Тази дейност не попада в отбелязаната от Вас патентна дейност по ЗМДТ "дърводелски услуги".

Данъчното третиране на дейността по изработка на изделия от дърво по ЗДДФЛ е обвързано с упражняването на занаят. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закон за занаятите (ЗЗ) занаят е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. Дейността се извършва от занаятчии - самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от ЗЗ в групата на народните художествени занаяти са посочени дейностите, свързани с изработката на дърво и дърворезба, съответно в т. 14 "художествена обработка на дърво", в т. 21 "Изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство".

При положение че като регистриран майстор по художествена обработка на дърво извършвате някоя от горепосочените дейности, получените доходи от тях ще се определят като доходи от упражняване на занаят и ще подлежат на облагане по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗДДФЛ - доходи от упражняване на занаят, който не се облага с патентен данък по реда на ЗМДТ.

Съгласно посочената разпоредба облагаемият доход от дейността се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността 40 на сто.

Данъчната ставка е 10%.

Доходите подлежат на авансово облагане по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. Авансовият данък се декларира с декларация по чл. 55 от закона, като същата се подава до края на месеца следващ тримесечието на придобиване на дохода. За четвърто тримесечие авансов данък не се дължи.

Задължително следва да се подаде и годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с Приложение № 3.

Описаната от Вас дейност може да се осъществява в качеството Ви на физическо лице, като облагането е по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗДДФЛ.

В случай че се регистрирате като едноличен търговец по Търговския закон, облагането на дейността ще е по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба.

Относно прилагане нормите на Наредба № Н-18/2006 г.:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно т. 7 на чл. 4 от Наредбата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон. Посочената точка от Наредбата изисква освен осъществяването от лицето на занаятчийска дейност, същото да е занаятчия-пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, да извършва услугите с личен труд и да не е търговец по смисъла на Търговския закон, т.е. само при кумулативното наличие на регламентираните изисквания не е налице задължение извършваните продажби да бъдат регистрирани чрез фискално устройство.

Предвид неопределеността на местонахождението на търговския обект следва да имате предвид разпоредбата на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г., съгласно която не е задължено да регистрира чрез ФУ продажбите си лице, което извършва продажби в/от търговски обект, намиращ се в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположено във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 4, т. 11 от Наредба № Н-18/2006 г., съгласно която не е задължено регистрирането на извършваните продажби чрез ФУ/ИАСУТД във/от търговски обекти, намиращи се на места с постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилен оператор поради липса на покритие.

Предвид гореизложеното следва да регистрирате извършените продажби с ФУ освен ако не попадате в изключенията на чл. 4, т. 9 и т. 11 от Наредбата.

Относно прилагане нормите на осигурителното законодателство:

Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

В КСО няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". По отношение на осигуряването е достатъчно лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.

С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО е дефинирано понятието самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност (чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО);

- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ (чл. 4, ал. 3 т. 2 от КСО);

- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3 т. 4 от КСО).

Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти, и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" образец ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава по реда на горецитираната наредба (ОКд-5).

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).

Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);

2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 (декларация образец № 6).

Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.).

На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/2019 г., самоосигуряващите се лица подават декларация обр. № 1 до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от същата наредба, самоосигуряващите се лица подават декларация образец № 6 за общия размер на дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация.

На основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗ, занаятчията упражнява занаята след вписване в регистър БУЛСТАТ по реда на чл. 3, ал. 1, т. 6 или 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБУЛСТАТ), с изключение на занаятчиите, които не са самостоятелно заети лица. В тази връзка, разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 9 от (ЗРБУЛСТАТ) предвижда, че в регистъра се вписват физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност.

От горецитираната нормативна уредба следва, че ако Вие:

• извършвате занаятчийска дейност по ЗЗ, ще попаднете в кръга на самоосигуряващите се лица, определен с чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО (упражняващи занаятчийска дейност), или
• се регистрирате и упражнявате дейността като едноличен търговец (ЕТ), ще попаднете в кръга на самоосигуряващите се лица, на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (упражняващи дейност като ЕТ), ще подлежите на осигуряване по гореописания ред.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.